С уша изгори част от царевицата в Добруджа, ливадна пеперуда пък нападна слънчогледа. Това ще доведе до намаляване на добивите от тези две култури, чието прибиране предстои, предупреди пред „Телеграф“ Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
Добруджа има обработваема земя от 3,5 милиона декара. Има места, на които не е падал дъжд от 60 дни или поне не такъв, който да има стопанско значение. Там царевицата просто изсъхва. Има малки райони, в които имаше дъждове и нещата изглеждат малко по-добре. Но като цяло нещата ще бъдат по-зле от 2001 г. В Добруджа добивът предполагам ще бъде с 20-30% надолу, спрямо това което прибрахме миналата година, обясни Жекова. Тя прогнозира, че до края на месеца успоредно със слънчогледа ще се жъне и царевица и това е неизбежно.
Издръжлив
Слънчогледът малко по-трудно го засяга сушата. Това е култура, която издържа на засушаване малко повече от царевицата. Проблемът при слънчогледа тази година в Добруджа обаче е ливадната пеперуда, която засегна повече от 30% от засятите площи от общо около 900 000 декара. Със сигурност ще има коригиране на добива надолу, но засега не можем да говорим за 100 % загуба на реколта, защото няма чак такова нападение. В цяла България площите слънчоглед са доста завишени заради войната в Украйна и не смятам, че този проблем би нарушил баланса на държавата, обясни още Жекова.
Пръскане
По думите й, държавата не е успяла да създаде навреме протокол, по който стопаните да пръскат срещу неприятеля. „В момента, в който излезе второто поколение на ливадната пеперуда, слънчогледът масово беше в цъфтеж. Знаете, че закона за опазване на пчелите стопаните нямат право тогава да пръскат. Държавата трябваше да реагира адекватно и да ни даде разрешение с какви препарати да третираме слънчогледа и начина, по който да го правим това. Те се забавиха с шест дни като разрешение от датата на сигнализиране до заповедта на министерството на земеделието. Този период бе изключително важен за слънчогледа в Добруджа. Но в момента има трето поколение. Чакаме яйца и ларви, за да бъде проведена борба“, каза още Жекова.
План
Според нея държавата трябва да състави план за повсеместна борба, защото това не е проблем на един или двама стопани. Нужно е да се разреши и контролиране палене на стърнища, за да може въпросът със заразата да се реши за 4-5 години напред.
Сушата засегна и стопаните в Русенско. Такава суша скоро не е имало и е възможно да започнем да прибираме царевицата и слънчогледа по-рано от обичайния срок, за да не изсъхнат съвсем. Това коментира пред „Телеграф“ Величка Михайлова, арендатор на 8000 декара земя в землището на русенското село Николово.
„Растението е като човешкия организъм – като не пиеш вода, имаш определен срок, в който можеш да живееш. Царевицата се храни и пълни кочана, докато има влага в почвата, а като няма, започва обратен процес – да съхне и да се самоизяжда. Вероятно ще започнем да жънем царевицата и слънчогледа по едно и също време, докато не са изгорели съвсем, за да приберем все пак някаква реколта“, обясни Михайлова. Тя е разбрала, че нейни колеги със земи по поречието на Дунав вече са започнали жътвата на тези две култури, за да избегнат по-големи загуби.
Михайлова отглежда освен царевица и слънчоглед също пшеница и рапица, които вече са прибрани. Казва, че добивът от есенниците се е оказал най-нисък за последните осем години, откакто е арендатор. Преди време се налагало да спират жътвата на пшеницата, защото имало дъждовни дни, а това лято дежурели край нивите, за да не припламне отнякъде искра и да предизвика пожар.
Разходи
Михайлова не е сигурна, че ще могат да си възстановят разходите, които са вложени за отглеждането на културите, при нарасналите цени на торовете, препаратите за растителна защита, обработката на почвата и прибирането на реколтата.
„Всяка година е тежка за нас, но тази ще ни съсипе със сушата. От друга страна, не усещаме грижата на държавата към нас. Сами си търсим търговци, на които да продаваме, договаряме си цените, а трябва да има регулирани цени“, смята Михайлова.
Сушата не е само проблем за България. Тя е обхванала голяма част от континента и се изразява в поднормени валежи. Това коментира пред „Телеграф“ климатологът Симеон Матев.
На Балканите и в нашата страна лятото тази година не е сред най-топлите, които сме имали. Такива са били 2000, 2007, а 2012-а държи рекорда по високи температури, откакто се правят метеорологични наблюдения. В Западна България летните валежи са над нормата, тоест засушаването е слабо или липсва. Но в източната част на страната са под нормата и там засушаването е по-силно.
В момента тече процес на прибиране на ранните сортове царевица, като има много голяма разлика между царевицата, която е поливана и тази, която е оставена на съдбата, отбеляза Матев. По-добре изглеждат нещата при слънчогледа, но той страда от липсата на валежи в Източна България, а по-добри добиви се очакват в западната част на страната.
Удари реколтата в Бордо и Шампан: Горещи вълни пресушават френското вино
Производството на вино във Франция се очаква да се възстанови тази година след като претърпя застой през 2021 г., заради локдауна и пандемията. Но задълбочаващата се суша, предизвикана от рекордните горещини в Европа, може да ограничи обемите, твърди в доклад Министерството на земеделието на страната.
Производството на вино се очаква да нарасне с 13-21% до между 42,6 милиона и 45,6 милиона хектолитра, посочва ведомството в първоначалната си прогноза за 2022 г. Хектолитър е еквивалентът на 100 литра или 133 стандартни бутилки вино. Прогнозният обем на производството е със 7% по-висок от средната стойност на петгодишна база, се посочва в доклада.
В повечето райони на Франция времето беше по-благоприятно от миналата година за цъфтежа на лозята, с изключение на части в югозападната част на страната, които бяха засегнати от слана и градушка. Френският селскостопански сектор, който е най-големият в Европейския съюз, се опасява от нарастващи загуби заради най-тежката суша в страната, която е подхранвана от няколко последователни горещи вълни.
Болести
Сухото и топло време тази година все пак намали натиска от болести по лозята и трябваше да доведе до ранен старт на гроздобера, казаха от министерството. Сушата обаче се отрази на добива в някои региони като Бордо и Шампан, които са известни с виното си в цял свят.
Близо половината страни от ЕС страдат от сушата, която затруднява селското стопанство, производството на енергия и водоснабдяването, потвърди наскоро Съвместният изследователски център (JRC) на Европейската комисия.
Повсеместен стрес при растенията е засегнал италианските низини, голяма част от Франция, централните райони на Германия, Източна Унгария, Португалия и Северна Испания, посочва ЕОС, в момент когато европейците са изправени пред по-високи цени на храните заради войната в Украйна.
Най-жестоката суша в историята на Франция остави цели села без питейна вода, фермерите предупреждават за опасност от недостиг на мляко през зимата, а реколтите се очаква да бъдат с 18,5 на сто по-малки от миналогодишните.
Тоскана
Земеделците в Тоскана, сърцето на италианското винарство и производство на зехтин, се борят с всички сили да спасят каквото могат от тазгодишната реколта. Тежката суша в Италия е причинила спад на добивите с до 45 на сто, съобщи АНСА, като се позовава на асоциацията на селскостопанските производители "Колдирети" (Coldiretti). Производството на царевица и фураж за животински храни е намаляло с 45 на сто, а добивите на ориз и пшеница - с 30 на сто. Добивите на плодове са намалели с 15 процента, а една пета от култивираните миди са умрели поради липсата на вода в делтата на река По. Производството на мляко е намаляло с 20 на сто поради стреса на кравите от екстремните горещини.
* София Симеонова и Жанета Йорданова
