„Людмил Тодоров ме научи на отношение и уважение към целия екип“, сподели пред „Телеграф“ актьорът и председател на Съюза на артистите Христо Мутафчиев по повод загубата на големия режисьор.
Людмил Тодоров (1955-2023).
Двамата работят заедно по един от емблематичните му филми „Миграцията на паламуда“. „Доста време поживяхме заедно с него и Стефан Вълдобрев в едно габровско село, докато го снимаме, а и преди това по време на подготовката. За мен това е един от най-хубавите ми периоди в киното. Людмил Тодоров е изключителен творец, ерудиран, с прекрасно чувство за хумор, но в същото време и много сериозен в работата си. Той беше от режисьорите, който се вслушваше в актьорите и правеше компромиси в името на това филмът да стане най-добрият“, разказа още Мутафчиев.
Хроника
Людмил Тодоров е роден в Горна Оряховица на 12 януари 1955 г. Завършва английската гимназия „Гео Милев“ в Русе, а през 1982 г. - ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" (днес НАТФИЗ) със специалност „Кинорежисура“ в класа на Георги Дюлгеров и Младен Киселов.
Христо Мутафчиев и Стефан Вълдобрев в кадър Миграцията на паламуда.
Той е режисьор и сценарист на филмите „Миграцията на паламуда“ (2012), „Шивачки“ (2007), „Емигранти“ (2002), „Двама мъже извън града“ (1998), „Приятелите на Емилия“ (1996), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Бягащи кучета“ (1989), „Цветове в тъмнината“ (1987). Като актьор играе в „Парчета любов“ (1989), „Мера според мера“ (1981), „Живот до поискване“ (1987), „На всеки километър“ (1969-1971). Автор е на книгите „Да изгубиш Мечо Пух“ (1988), „Хроника на една любов“ (1993), „Хроника на едно пропадане“ (2000), „Шлеп в пустинята“ (2013), „С череша се задави косът“ (2016). Миналата година излезе романът „Смяна на оптиката“.
Приятели
„Душата на Людмил е полетяла към небесния киносалон! Човек учебник! Човек свободен! Човек учител! Човек приятел! Благодаря ти! Поклон!“, сподели Виолета Марковска, която дебютира в киното в неговия „Шивачки“ с Алекс Сърчаджиева и Елен Колева. „Загубихме един скъп приятел и знакова личност в съвременното българско кино - Людмил Тодоров“, написа режисьорът Иван Попйорданов, чийто непрежалим син Чочо Попйорданов се снима в „Любовното лято на един льохман“. „Нежен и опак, чувствителен до уязвимост, един от най-фините и интелигентни режисьор и писател - Людмил Тодоров, сбогом и поклон“, добави режисьорът Антоанета Бачурова.
Александра Сърчаджиева, Виолета Марковска и Елен Колева на премиерата на Шивачки.
„Миличкият ми батко... А днес почина, на същата дата, и най-добрият му приятел Людмил Тодоров, големият български кинорежисьор: "Любовното лято на един льохман", "Бягащи кучета" и др. Мир на праха му“, каза певецът Искрен Пецов. Документалистът Владо Трифонов цитира негово интервю: „Посредствеността е общочовешко явление, което в България е стигнало гениални висоти (досущ като завистта, според Елин Пелин или Йордан Йовков, авторството на това твърдение все още се изяснява)" и добави: „Беше от шепата останали добри български режисьори“.
Интересът към другия е основното
„Да влизаш в кожата на различни герои, е начинът на писателя да си върши работата добре. За мен писането и заниманието с това е инструмент за опознаване на човека. И в този смисъл, когато чета също големите образци на това занимание, аз харесвам измежду тях онези, които се занимават с това да се вглеждат в човека отсреща. Да се опитват да го опознаят в цялото му богатство. Това е трудно занимание, защото изисква вдълбочаване и особен тип нагласа. Обаче когато се получи, си струва да бъде видяно и прочетено. Защото имаш чувството, че контактуваш със самия живот, а не с някакви представи на някакъв човек за този живот.
Мисля, че до време човек трябва да се занимава със своите мисли за живота. До време те са важни. В един момент те са приоритет на младостта”, казва в свое интервю Людмил Тодоров. Според него тогава авторът е извинен, за да рови непрекъснато в себе си, да се занимава със себе си. Извинимо за младостта, но в един момент нататък би трябвало да започне да вижда какво става около него. „Това е препратка най-общо към пишещите в България, които се занимават със собствени неща. Те вярват в това. Няма лошо, само че трябва да го има и другото. То за мен е далеч по-важно. Интересът към другия е основното”, добавя режисьорът.
Разочарован от неуспеха на Модерен театър
Преди години Людмил Тодоров и актьорът и режисьор Ивайло Христов направиха „Модерен театър“ в бившия Дом на българо-съветската дружба. Заедно с гръцкия бизнесмен Димитрис Арванидис, който инвестира над 3 милиона евро, двамата се опитаха да създадат един наистина модерен, съвременен театър. В последните години Тодоров не следи какво се случва в театъра, откакто е седнал да пише своите нови книги. Разочарован е от неуспеха на „Модерен театър”. Той е готов като салон, залата е оборудвана с нова техника, трупа имаше. Но се оказало, че колкото пари трябвали, за да се ремонтира един театър, толкова е трябвало и за да се рекламира.
С Васил Михайлов, Стефан Спасов и Бойка Велкова на откриването на Модерен театър.
Трябвали пари и време, за да научи масовата публика за този нов театър. Иначе надеждата им била, че правят съвременен театър на хубаво място - в този район на София има още три театъра. София щеше да има нов хубав театър, казва Тодоров. Разчитали, че ще помогнат общината и Министерството на културата, но те нищо не направили. Според него сега нещата са по-различни, но по онова време да направиш частен театър било едва ли не престъпление, както и да се помогне на такъв театър.
Лео Богдановски
