Н аскоро в кралския замък Уиндзор, Великобритания, се откри интересна и рядка изложба.
Кураторите обясняват, че имали задача да издирят кралската колекция от картини на известни художници от Ренесанса и барока, пръснати след екзекуцията на крал Чарлз I. Така в склад в двореца Хемптън Корт е открито известно произведение от 17 век на уникалната барокова художничка Артемизия Джентилески, смятано за изгубено. Дълго време намерената картина била смятана за копие от анонимен френски художник, но наскоро се оказала оригиналът на „Сузана и старците“, ранно произведение на художничката. Изложбата представя и други картини на баща и дъщеря Джентилески от лондонския период.
Объркване
Още през 2020 г. е излъчен документален филм на режисьора Джордж Ривър, разказващ за изследването на Тръста на кралската колекция и издирването на картини от стари майстори. Виждайки неназована картина на Артемизия Джентилески, принцът консорт Филип попитал специалист изкуствовед кой е художникът. „Артемизия Джентилески, Ваше Височество“, отговорил той. „О, никога не съм чувал за него“, възкликнал принцът. „Всъщност, това е тя, сър“, поправя го деликатно специалистът. И това е обяснимо, тъй като почти три века името на тази много даровита и плодотворна жена художник е било пренебрегвано и не фигурира в справочниците по история на изобразителното изкуство. За нея е било привилегия да твори като представителка на нежния пол в патриархалния ренесансов Рим. Епохата дава твърде малки възможности жени да получат образование и да се занимават с художество, отредено само за мъже. Но Артемизия имала късмета да се роди в семейството на известния римски художник Орацио Джентилески (1563-1639). От запазеното й кръщелно свидетелство в църквата „Сан Лоренцо“ става ясно, че е родена на 8 юли 1593 г. Тя израства в Рим, в дома им на ул. „Деле Кроче“, където се намирало и работното рисувално ателие на баща й. Там освен че рисувал своите картини, подготвял ученици и приемал много свои колеги и други известни художници за общи проекти.
Момичето с интерес наблюдава рисувалния процес и попива опита как да подготви материалите, как да открива цветовете, да пречиства маслата, да използва четките от животински косми...
Талант
Бащата Орацио забелязва таланта на дъщеря си, която успешно му подражава, и стимулира ентусиазма й. С времето Артемизия усъвършенства уменията си чрез копиране на картини. Но през 1605 г. майка й Пруденция Монтони умира и невръстната девойка поема отговорности по управление на къщата и изхранването и гледането на по-малките си братя. Въпреки това продължава обучението си под ръководството на баща си. Скоро тя е покорена от живописта на Караваджо, който често идвал в ателието на ул. „Деле Кроче“. Той вече е изумил със скандалните си картини в параклиса „Контарели“. Между 1608-09 г. ученичката се намесва в някои платна на баща си, а вече навлязла в тайните на живописта, тя създава въпросната ранна творба „Сузана и старците“ през 1610 г., с която навлиза в света на майсторите на изкуството.
Сузана и старците.
Но в нея ясно се чувства влиянието на реализма на Караваджо. През 1612 г. талантът на вече опитната художничка си спечелва и възхищението на Джовани Бальоне, от чиито мемоари черпили сведения за биографията й.
Животът й поднася твърде горчиви хапки, но силният й борбен характер я кара да продължи да твори.
Гавра
Към 1611 г. Орацио наема за частен учител на дъщеря си талантливия художник Агостино Таси, който за жалост имал престъпни наклонности на убиец и насилник. Той харесал Артемизия, въпреки че тя не отговаряла на желанията му. И използвайки подлост, той успял да се добере до стаята й и да я изнасили. От срам тя дълго крила този факт, докато баща й не разбрал. Таси обещал да сключи т. нар. „поправителен брак“, за да избегне наказание, но скоро се оказва, че той е женен. Тогава започва един от най-шумните процеси в Рим, който разделя римското гражданство на съчувстващи на изнасиленото и излъгано момиче и такива, които смятали, че тя сама си е виновна - не се е пазила.
Процесът е сложен, агресивен, тъй като Таси има покровителството на папа Павел V. И особено мъчителен за жертвата, която освен че трябва да описва подробности, да се подлага на унизителни прегледи, ами за да потвърди истината, била подложена на телесни мъчения, т.нар. „сибила“ - завързване и затягане на палците, докато кокалчетата се смачкат. След което тя дълго не можела да ходи и рисува.
Таси е осъден на затвор, но излежава само година, а позорът опетнява Джентилески и дълго се разпространяват мръсни сонети по този повод.
Спасение
За да избяга от този ад, Артемизия се омъжва два месеца по-късно за скромния флорентински художник Пирантонио Стиази. Сватбата и венчавката са в църквата „Санто Спирито“, а пълномощник и свидетел е големият й брат нотариус Джанбатиста. Бракът не е по любов, но двойката отпътува за Флоренция. В града младоженците попадат в оживения артистичен кипеж на флорентинското общество под просветната политика на Козимо II Медичи. Артемизия е въведена в двора на Медичите от чичо си Аурелио Ломи, където властва вкусът към музика, поезия, наука и живопис. Упорито опитва да се впише в тази среда и вече като флорентинска дама тя събира културни таланти около себе си. Създава приятелства с изтъкнати личности като Галилео Галилей, Микеланджело младши, който е покорен от таланта й и осигурява множество поръчки от богати клиенти. Артемизия развива свой стил, който е далеч от този на баща й, а напомня на този на Караваджо. Картините й са реалистични и жизнени, смели и агресивни. В „Алегория на живописта“, рисувана за Каза Буонароти, женската голота е така реалистична и скандална, че се налага да дорисува дрехи. Нейните образи са почти винаги на силни и властни жени - библейски и исторически - Юдит, Клеопатра, Дева Мария...
Нейната Юдит е безпощадна, силна и отмъстителна, когато прерязва гърлото на мъжа си Олоферн, докато в друга нейна картина Лукреция се самоубива след изнасилването си.
Юдит обезглавява Олоферн.
Всички образи носят следи от нейните страдания и преживявания, съсредоточили цялата й творческа енергия. Създава изящни образци на италианския барок като „Каещата се Магдалена“, „Клеопатра“, „Лукреция“, автопортрети...
Забежки
Триумфът на художественото признание за нея е през юли 1616 г., когато е приета в Академията за изкуство - институция, в която тя е първата жена. За сметка на това личният й живот е твърде скучен, бракът се крепи само на удобство, тъй като семейството има 4 деца, от които до възраст доживява само дъщеря й Пруденция. Скуката от този брак я хвърля в тайна извънбрачна връзка с Франческо Маринга. Бракът се разпада, но се налага Артемизия да се върне в родния Рим през 1921 г. Пътува с баща си до Генуа, където се срещат с Ван Дайк и Рубенс. Между 1627 и 1630 г. художничката се установява във Венеция поради нови поръчки. А след това работи и в Неапол. По това време градът е столица на испанското вицекралство и тук работят Хосе де Рибера, Масимо Станционе, Анибале Карачи...
Неапол става втори дом за артистичната дама и тук остава до края на живота си. Тук за първи път й поръчват картини за църковни интериори - за катедралата в Пацуоли. „Раждането на Св. Йоан“ се пази в Прадо. Единственото пътуване след този период е заедно с баща й през 1638 г. до Лондон по покана на крал Чарлз I. Там възрастният вече Орацио Джентилески е назначен за придворен художник.
Портрет на Орацио Джентилески на около 72 г. от Антонис ван Дайк.
Английският монарх бил фанатичен колекционер, неговите артистични и художествени желания застрашавали дори държавния бюджет. Чул за славата на Артемизия, Чарлз й поръчва „Автопортрет на художник“ и още 7 платна. Също и „Алегория на триумфа“ в Дома на удоволствията на кралица Хенриета. През 1639 г. обаче Орацио умира и тя напуска Англия.
Кончина
Предполага се, че Артемизия е починала по време на опустошителната епидемия от чума, която връхлита Неапол и отнася цяло поколение музиканти и художници. Погребана е в църквата „Сан Джовани Батиста“. Към днешна дата гробницата е изгубена при строеж. ХХ век преоткрива тази „бяла врана на европейския барок“ сред един мъжки свят. Нейни творби са представени на значими изложби във Флоренция през 1970 и 1991 г., както и в Окръжния музей в Лос Анджелис през 1976 г., а през 2017 г. - в Палацо Бранчи в Рим. На търг на „Сотбис“ нейната „Лукреция“ бе предложена за 4,8 млн. евро.
Жени Викторова
