С то килограма шаран – пържен и на чорба, беше сготвен и раздаден на миряните тази година за курбана на Преображенския манастир, който се провежда традиционно на храмовия празник 6 август. Ритуалните гозби и тази година се готвиха под вещото ръководство на Павлина Симеонова. Младата жена сподели, че отблизо 20 години е в манастира със съпруга си Иван. Завършила е богословие и искала да стане учителка по религия, но Бог решил друго и я изпратил в обителта да помага на игумена отец Георги.
Павлина се грижи за хубавата курбан чорба.
За да стане курбанът вкусен, в него се слагат много зеленчуци и подправки. Заедно с Павлина край печките свещенодействаше и другата готвачка Магдалена, а вареното жито направено под формата на цветна картина пък бе дело на Веси, племенницата на Павлина.
Около обяд игуменът отец Георги извърши службата, а след това беше раздаден и курбанът за здраве на присъстващите.
Палатки
В деня на Преображение Господне от ранни зори районът около манастира над Велико Търново вече беше изпълнен с миряни богомолци. Някои от тях бяха дошли още от предишния ден и бяха разпънали палатките си в двора на Божията обител.
Богомолци нощуваха в манастира на палатка.
Сред първите поклонници беше една малка група от Румъния. Северните ни комшии спираха и цъкаха с език пред стенописа „Колелото на живота“ и се снимаха пред него за спомен. А след това отново възклицаваха при разказа на екскурзоводката за двата огромни къса скала, които по времето на соца паднали от двете страни на манастирската църква от близкия склон без да я засегнат. Смята се, че сам Бог ги е отклонил от храма.
Тишина
Други от богомолците бяха предпочели да се усамотят на някоя пейка и да се наслаждават на тишината и спокойствието на природата и на величествената гледка, откриваща се пред тях.
Грижата за поддържането на един голям манастир като Преображенския е трудно и изисква много средства. Задача, с която очевидно на игумена отец Георги му е трудно да се справи сам, а дарители липсват. Част от сградите са запуснати, някои са оставени на разрухата.
Стари църковни одежди изгниват в стаите.
В някои от празните помещения се виждат нахвърляни празнични църковни одежди, оставени за храна на мишките.
А обителта е била любимо място за поклонение и връзка с Бога на много знаменити родове.
Гробище
В църковното гробище наред с монасите са погребани дядото на актьора Георги Парцалев, тъстовете на банкера Атанас Буров, бащата на историка проф. Васил Златарски, народният лечител Неофит Калчев и др. Стените и калдъръмът пък пазят спомена за стъпките и гласовете на някои от най-видните български революционери и борци за народна свобода: Ангел Кънчев, Филип Тотю, поп Харитон Халачев, отец Матей Светопреображенски-Миткалото. Тук е идвал и отсядал да нощува и Апостолът на свободата Васил Левски. По време на Руско-османската война от 1877-78 г., завършила с освобождението на българския народ, манастирът е превърнат във военна болница. В знак на благодарност след успешния край на войната руските войници даряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги.
Митрополията нехае за обителта
Основните съвременни проблеми пред Преображенския манастир са свързани с липсата на пари за цялостното му възстановяване и това, че се намира в активна свлачищна зона. Като действащ храм той е собственост на Светия синод на Българската православна църква и за него трябва да се грижи Великотърновската митрополия.
Разрухата в легендарната обител започва още от входа.
„Грижата“ за тази изключително красива обител обаче ясно се вижда още от входа на манастира, оставен на произвола.
Църквата е дело на Колю Фичето
Преображенският манастир е един от най-старите на територията на Търновската епархия и е четвъртият по големина в България. Основан е през времето на Втората българска държава, като първоначално е бил метох на Ватопедския манастир. А обособяването му като самостоятелна обител се свързва с втората съпруга на цар Иван Александър – еврейката Сара и сина им Иван Шишман, които даряват средства за неговото изграждане и благоустрояване. Всъщност старият средновековен манастир се е намирал на около километър и половина на юг от мястото, на което се издига днешният. При разкопки през втората половина на миналия век са разкрити части от стена и основите на старата църква. По време на османското иго старият манастир е бил няколко пъти нападан, плячкосван и опожаряван от завоевателите. А накрая е бил и изцяло разрушен.
Днешният е възстановен на сегашното му място от рилския монах отец Зотик, който е и негов пръв игумен. Строежът на главната църква е поверен на Димитър Софиянлията, но след като той е е заловен и обесен от турците заради участието си във Велчовата завера, храмът е бил довършен от майсторите Колю Фичето и Иван Бърната. Тогава са построени цялото югоизточно крило, камбанарията с часовника и малката църква „Благовещение“.
Иван Георгиев
