Н а 20 юли почитаме паметта на Свети пророк Илия, който предсказва идването на Иисус Христос. Според църковното предание той е единственият светия, чийто земен живот не приключва със смърт, а бива отнесен на небето от колесница, теглена от огнени коне. Народът ни е нарекъл деня в негова чест Илинден. Имен ден празнуват: Илия, Илиян/а, Илиан/а, Илина, Илко, Илка, Илчо и др. Вярва се, че ако човек се изкъпе на празника, няма да го лови мълния. А курбанът пък пази от суша и градушка.
Преданията за Свети Илия се различават в различните части на България, но всички са обединени от вярването, че той покровителства гръмотевиците и светкавиците. Това е причината да го наричат още Гърмодолец, Гръмовник и Гърмоломник. Затова е особено почитан в планинските райони, където летните бури са придружавани със силни гръмотевици. По тези места има множество оброчища, посветни на него. Той се смята за покровител на ловчанската община Априлци. Същевременно на него са посветени и множество параклиси и аязма, чиято вода лекува всевъзможни заболявания.
Момчиловци
Името на родопското село Момчиловци веднага събужда асоциации с първия роман на Андрей Гуляшки за разузнавача Авакум Захов „Случаят в Момчилово“. Днес и авторът, и героят му са забравени, но Момчиловци продължава да е известно в цяла България с чудотворното си аязмо „Свети Илия“ и с още по-чудната негова история. Тя звучи като приказка, която обаче се е случила в самото начало на миналия век.
Анастас и Велика Драганови 18 години чакали своята рожба. Най-сетне Велика започнала да наедрява. Всички били много щастливи и вярвали, че съпругата най-накрая е заченала. Дошъл деветият месец, но раждане така и не настъпило. Семейството започнало да се притеснява, защото станало ясно, че жената не е бременна. Нейни близки й споделили, че до Асеновград живеела праведна ясновидка на име Кортеза. Посъветвали я да търси лек при нея. Анастас и Велика нямали друг избор и тръгнали към Асеновград. Още с влизането на Драганови в двора й даровитата жена излязла от малката си стаичка и се провикнала: “Нека тези хора влязат при мен, те носят страшно бреме!“
Кортеза се обърнала към Анастас и Велика по име и им казала, че ще им помогне. Посъветвала ги да отидат на ливадата под връх Свети Илия в Момчиловци. Там мъжът да започне да копае, докато бликне извор с лековита вода, а Велика да пие от тази вода, докато се излекува. Когато оздравее, семейството трябвало да построи параклис на святото място.
Мъжът веднага намерил ливадата на връх Свети Илия и цял ден копал. Привечер от дупката бликнала вода. С просълзени от радост очи Анастас напълнил от нея и я занесъл на жена си. Всеки ден Велика пиела от водата, докато накрая коремът й спаднал и тя се излекувала. Макар двамата да не се радвали на рожба, искали да изпълнят заръката Свише и да построят параклис. Добри хора дошли да им помогнат. Всички заедно положили основите на църквата. Тя била завършена през 1910 г., а на освещаването присъствала и самата пророчица Кортеза. Снимката от това събитие още виси на стената в църквата.
Мястото, от което бликнала лековитата вода, и до днес може да се види в храма. А на входа му е построена каменна чешма, от която тече водата, излекувала Велика. Можете да пиете от нея и да си измиете очите, разказват местните. Водата лекувала безплодие и очни болести. Има и много случаи, в които неми деца пият от водата, нощуват край параклиса и на сутринта проговарят.
Момчиловци разказват, че аязмото е много свято, защото не водата, а силната вяра прави чудеса!
Ракитна
Вековен дъб, който заземява човешките грехове и болести, расте до село Ракитна, община Симитли. Чудното дърво се издига току срещу кметството. От десетина години край него е построен параклис на „Свети пророк Илия“. Хора отблизо и далеч се събрат, за да честват тук Илинден. Според легендите от каквато и болест да страда човек, ако прегърне дървото за поне минута, ще получи облекчение на страданието си и дори изцеление. Хора, които идват, спазват съветите на известния лечител Петър Димков. Приживе той казвал, че ако човек попадне на дърво изцелител, да му се помоли със собствени думи и чрез него ангелите ще му влеят нови сили за живот и дълголетие. Как става това и до днес остава загадка, но хора идвали под кичестия дъб разказват за изумителната жизненост и енергия, с които са се сдобили. Тукашен човек пък доживял рекордните 110 лета.
Гроб
Мощите на Свети пророк Илия са погребани на върха Свети Илия край Сираково, намиращо се в община Минерални бани, Хасковско, съвсем близо до 12 метровия кръст, който бе осветен през 2009 г. В това са убедени мнозина от сираковци и затова на мястото на някогашната яма са изградили гроб, ограден с плочки и бетон.
“В света има 499 такива символични гроба на Свети Илия, нашият е 500-ният”, твърдят богомолци.
Свещениците обясняват, че мястото, за което сираковци твърдят, че е гроб на Свети Илия, очевидно е било оброчище в чест на светеца, а преди това място за жертвоприношения. Двата дялани камъка, които открай време са били край предишната яма, явно са били обработвани преди християнството. А малко преди гроба на пророка, се намира неговото каменно ложе, в което, според легендата, си е почивал. Мнозина твърдят още, че като се постои в него, те напускат всички болести. Параклисът е бил построен през 1907-1908 година с доброволен труд и възстановяване през 2006 година. Под него се намира и аязмото, а местните твърдят, че водата лекува много болести.
Манастир
Недалеч от Сливен се намира „Българският Ерусалим“. Така местните хора наричат разположения върху южното подножие на Стара планина манастир „Свети пророк Илия” край село Чинтулово. Християнската обител е надежда за хиляди болни миряни, които се уповават на божествената сила на това място. Десетки поклонници твърдят, че край светата обител усещат силно присъствието на божествената сила.
Дора Стойкова разказва за своя баща – Стойко Къчара от село Мечкарево, Сливенско. Той не можел да ходи и когато бил на 18 години, близките му разбрали за чудодейната сила на гроба в Касъмово. Баща му го качил на една волска кола, взел един овен и отишли на манастира. Там пренощували и на другия ден Стойко тръгва пеш за с. Мечкарево жив и здрав. Бай Стойко живял до 84 години, без да се оплаче повече от болки в краката. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в светата обител, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие.
В двора на светата обител има чешма, която в миналото била аязмо с лековита вода. Тази вода лекувала поне 18 различни болести:
проблеми със зрението, с мозъка, главоболие, бъбречни и стомашни проблеми, гинекологични заболявания, болести на опорно-двигателния апарат.
Стотици са парализираните и хроми хора, получили изцеление, потапяйки краката си в аязмото. Тези, които оставали да пренощуват на целебното място, на сутринта си тръгвали напълно здрави. Вярващите, които били излекувани дори от най-тежките болести, започнали всяка година да колят курбани край гроба като израз на благодарност. Упокойното място се почитало еднакво и от българи, и от турци.
Летният гръм вещае плодородие
Едно от преданията разказва, че светецът е покровител на змейовете, с които се борил срещу халите и ламите. Когато змейовете хвърляли камъни и огнени стрели срещу тях, сблъсъкът им предизвиквал светкавици и гръмотевици. Затова, когато загърми, майките трябва да приберат вкъщи своите дъщери, за да не ги види змей и да ги обикне.
Според друго предание от ноздрите и под копитата на конете в колесницата на Свети Илия излизал огън, който се превръщал в дъжд и роса. А светкавиците са огнените стрели, които той хвърля по ламята, за да не "пасе" житата.
Според народните вярвания светията господства над летните небесни стихии и градушки, а през зимата почива, тъй като кара грешниците да строят градове от сняг. Възрастни хора казват, че чуе ли се небесен гръм през лятото, то значи светията се разхожда и предвещава плодородие.
Именниците колят стар петел
Илинден е сред най-обичаните летни празници, отбелязвани по време на жътва и вършитба. Тогава се готви най-старият петел, особено ако в дома има именник. За да се умилостиви господарят на мълниите, се замесват и обредни хлябове, наречени боговица и колач за Свети Илия. За да предпазят реколтата си от гнева на Свети Илия (градушка или суша), стопаните правят курбан от бик, овен или вол. Общоселската трапеза се подрежда на високо място, по възможност под дъбови дървета. В някои части на България в деня срещу Илинден се извършва обредното гонене на змея, символизиращ сушата.
Билките помагат при треска
Според народните поверия набраните билки на празника са особено лековити и помагат при болки в очите, висока температура и гнойни рани. На този ден не трябва да се работи както на полето, така и у дома. Не трябва да се чисти, пере, тъче, шие. Подстригването също е забранено. Позволено е единствено да се приготвя храна.
