С тара църква, строена от майстор Колю Фичето във Велико Търново, е превърната в зала за тренировки на боксьори по време на комунистическия режим в България. Храмът „Св. Спас“ се намира на метри от бившия турски конак, в който след Освобождението е заседавало учредителното Велико народно събрание на новата българска държава. В края на XIX век в този район, известен още като Халваджи баир, са се издигали къщите на по-заможните търновски занаятчии и търговци. Именно те през 1859 г. решават, че заслужават да имат своя махленска църква, и се обръщат към най-добрия по онова време майстор строител в цялата Османска империя Никола Фичев от Дряново. Строителството продължава цели три години до 1862 г.
Входът на храма. Ювелирната му украса още стои въпреки разрухата.
„Св. Спас“ се отличава с това, че е малка и скромна като размери. Липсва така характерната за другите църкви на Фичето монументалност, величественост и нестандартни архитектурни решения. По своя архитектурен вид църквата е трикорабна базилика с размери 28 х 12 м, като любопитното е, че под нея е имало гробница с вход откъм юг. Стените на църквата са иззидани с ломен камък, а отвън тя е била измазана с оранжево-червена варова мазилка.
Кобилица
От източната и от западната страна е изграден дъгов корниз под формата на така известната емблематична за творчеството на майстора двойна фичевска кобилица. На четирите фасади на храма пък има четири каменни полуколони.
Вляво: Част от вградените надгробни плочи. / Вдясно: Надгробен паметник, захвърлен сред пущинаците.
След Освобождението на северната и южната фасада са вградени мраморни надгробни плочи с надписи на гръцки език, взети от гробищата на старата църква, която се намирала на същото място. Установено е за една от плочите, че е поставена от търновеца д-р Никола Пиколо и е взета от гробовете на родителите му: търговеца Сава и съпругата му Теодора. Иконостасът в църквата пък е дело на известния дърворезбар Антон Гешов Станишев – Дебралията, изработил иконостасите на десетки храмове в Македония. През 1864 г. с брат си Димитър основават в Калофер собствена резбарска школа. В търновския регион Дебралията е автор и на иконостаса в църквата „Св. Димитър“ в Лясковец. Преди да приеме поръчката за направа на иконостаса на търновската „Св. Спас“, Антон Станишев прави дърворезбата и на още два храма: „Св. Богородица“ и „Св. Никола“.
Трус
Като храм за извършване на богослужения църквата „Свети Спас“ се е използвала не само до Освобождението, а и след него до 1913 г., когато силно земетресение разрушава горната й покривна част. След това е взето решение тя да не е повече действащ храм. Иконите й са свалени и днес за щастие те са запазени и се съхраняват във фондовете на историческия музей.
Вътрешността на Божия храм днес представлява опасна пропаст, в която човек може да пропадне фатално.
Върху стените на църквата е поставен нов дървен покрив. След като стените са измазани с варов разтвор и загладени, бившият храм е превърнат в салон за уреждане на сказки и събрания за хората от махалата в съботните и неделните дни. Това продължава до болшевишкия преврат от 9 септември 1944 г. и малко след него. Верни на идеологията си да поругават всичко, свързано с религията, комунистите не закъсняват да се подиграят и с тази черква. През 50-те години на ХХ век мястото, откъдето са се отправяли най-съкровените молитвите на болярите към Бога, е превърнато в боксова зала, в която атлети със или без предпазни ръкавици си нанасят безжалостно удари и си разбиват носовете и скулите. Капещата кръв по пода поругава Божия храм, но е и една доста незавидна участ за творение на Уста Колю Фичето. По-късно храмът е използван като салон за провеждане на агитационни събрания на местната структура на Отечествения фронт (ОФ) и архив на Народната милиция. А накрая е превърната и в репетиционна зала за балерините от състава на новооткритата оперета на театъра.
Достъпът до черквата на Колю Фичето е силно затруднен.
В края на 70-те години сградата на бившата църква „Св. Спас“ окончателно е изоставена на произвола на съдбата и на разрушителната сила на природните стихии. През 1984 г. започва изпълнението на проект на тогавашния Национален институт за паметниците на културата за проучването, реставрацията и консервацията на старата църква.
Разкопки
Дървеният й покрив е съборен, а около нея започват разкопки. Намерението обаче се оказва от ден до пладне. През следващите години пари за изпълнението на този проект очевидно повече не са отпуснати и до истинска реставрация така и не се стига. След политическите промени през 1989 г. с настъпването на т.нар. демократичен преход спасяването на „Св. Спас“ става съвсем неспасяемо. Все пак е направена поредната смяна на покрива, като е поставен временен такъв с надеждата, че скоро ще има постоянен масивен. До това обаче не се стига. В следващите години никоя от институциите, която би могла да възкреси Божия храм, не прави нищо реално да го стори. И някогашното творение на най-известния български майстор строител отново е оставено на милостта на стихиите.
„Св. св. Константин и Елена“ също бедства
В продължение на повече от три десетилетия районът представлява истински културен шок за гостите на Велико Търново. Само на 50 м един от друг като зловещи паметници на безхаберието стоят два уникални паметника на културата – църквите „Св. Спас“ и „Св. св. Константин и Елена“, и двете дело на майсторлъка и гения на Уста Колю Фичето. От едната църква стърчат зловещи каменни отломки, а другата пък е „опакована“ с желязно ръждясало скеле, което злокобно като бодлива тел обвива каменната й снага. Преди десетина години скелето беше премахнато и беше обявено, че ще бъде извършена така дълго чаканата реставрация и консервация на „Св. св. Константин и Елена“. Но и тук нещата бяха само добри намерения и пожелания. Днес на южната фасадна стена на храма има малък параклис, в който се влиза по напълно импровизирана метална стълба. А този параклис изглежда изключително нелепо на фона на цялата величествена църква, която е един от най-красивите архитектурни шедьоври на Фичето. И ако за тази църква все още макар и все по-теоретично има някакви надежди за възстановяване, то за „Св. Спас“ като че ли и тази последна надежда за спасение вече отдавна не съществува. През последните няколко години група ентусиасти се събират и организират почистване на района около и вътре сред руините на Божия храм. Само техният ентусиазъм обаче не е достатъчен. Преди дни в социалните мрежи се зароди идеята да се подеме благотворителна кампания за събиране на средства, с които да бъде извършен основен ремонт и реконструкция на „Св. Спас“. Оказва се обаче, че църквата е собственост на Великотърновската митрополия и за да се направи какъвто и да е ремонт там, трябва да се иска благоволението на владиката. А на никого от ентусиастите не му се иска да влиза в контакти и сложни и нескончаеми преговори с несговорчивия митрополит Григорий. Така нещата отново продължават да се въртят в един омагьосан кръг, а в това време храмът продължава бавно, но сигурно да се руши. И вероятно не е далеч времето, когато той ще остане само спомен от старите пощенски картички.
Иван Георгиев
