Н а 24 ноември православната църква почита света Екатерина. Имен ден имат всички, носещи името на светицата - Екатерина, Катерина, Катя, Катрин/а, Тина. В старите български обичаи денят е познат и като Катерининден.
Олтар
Чудотворна икона на света Екатерина се пази в Соколския манастир „Успение Богородично“ до Габрово. Тя е разположена вляво от олтара, близо до мястото, на което се палят свещи за починалите. Мъченицата е изобразена със свети Меркурий, чиято памет също се тачи на 24 ноември. Светицата помага на всеки, който й се помоли. Особено голяма помощ оказва тя на бездетните жени. Много деца са се родили след поклонение в Светата обител. Но иконата съдейства за решаване на сложни житейски проблеми, при безработица, трудности и други. Други разказват, че света Екатерина им посочила къде да открият своето призвание в живота, когато се касае за образование, работа и реализация, дарби и таланти. Така че
ако се чудите с какво да се захванете в живота, света Екатерина ще ви насочи в правилната посока, казват местните. Ако се колебаете дали да смените своята професия или работа, св. Екатерина ще ви покаже дали да го направите или не. Тя ще разкрие дали притежавате дарби, които до този момент не сте проявявали, и как да ги използвате.
Вярващи споделят още, че светицата им е помогнала при лечение на тежки заболявания. Насочила ги е при кой лекар и в коя клиника да отидат за прегледи. След това правилните медици са си свършили работата, назначавайки точното лечение, и хората са оздравявали.
Египет
Светицата е свързана и с най-стария в историята манастир, който никога не е преустановявал изпълнението на религиозните служби и е действащ и в наши дни. Той се намира в Египет. Преданието разказва, че ангели взели тялото на преподобната и го отнесли на Синайската планина. На това място днес се издига манастирът „Света Екатерина“, построен от император Юстиниан I между 527 и 565 г. Има прелюбопитно сведение, според което императорът изпратил тракийски войни от района на днешните български земи - Черно море - за охрана на обителта, атакувана от различни народи и племена през вековете. Днешните бедуини от племето джабалия казват, че са потомци на тези 200 войници, които според някои източници били понтийци - христианизирани траки. Те били изпратени от императора за изграждането на манастира и неговата защита, като приели по-късно исляма.
Най-свещената част в Синайския манастир е голям жив храст. За реликвата се твърди, че е легендарният неизгарящ къпинов храст, видян от Моисей като Божий знак и известие, че е избран за пророк. Над манастира се намира връх Моисей (2240 м), където пророкът получил 10-те Божи заповеди.
Разпъвали мъченицата на колело
Според житието на св. Екатерина тя била изключително красива девойка, родена в град Александрия през 287 г. Освен красива Екатерина била и много умна дама, която изучила философията, литературата и особено медицината. Мнозина знатни и богати младежи искали ръката й, но тя била решила да се омъжи само за равен на нея по хубост, ум и знание. Майка й, която била християнка, я завела при живеещ в покрайнините на града отшелник, за да й даде добри съвети. Именно той я обърнал към познанието за Бог.
Една нощ в съня й се явила Богородица и това било моментът, в който Екатерина отдала душата си на християнската вяра, а после станала "небесна – чиста и свята, годеница на Христос". В същото време ревностно не пропускала да порицае езичниците.
Веднъж на един езически празник пред всички тя рекла на царя: "Не те ли е срам, царю, да се молиш на гнусни идоли!..."
За много по-малко по онова време падали глави, но смилен от красотата на Екатерина, царят й предложил половината си богатство, ако тя се откаже от християнството. Извикал 50 мъдреци, за да я разубедят от вярата й, но тя с мъдростта си съумяла да ги накара да отхвърлят езическата вяра и да приемат нейната. Успяла даже да убеди и съпругата на царя в Христовата вяра. За това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва. Последвали други опити, но в крайна сметка я обезглавяват. Това станало през 305 година.
На нея по-късно е кръстен и Синайският манастир. Една от големите ценности за мюсюлманите, съхранявани в манастира, е копие на „Ахтинаме“ (указ) на пророк Мохамед, обявяващ манастира за неприкосновен. Автентичността на указа е спорна, но е безспорен факт, че и под властта на арабските халифи, и по-късно на османските султани обителта не е била никога опожарявана или разграбвана.
