0

А ко кацнеш в Йордания в Акаба до Червено море, ще се изумиш от суровите и безплодни планини, които са се проснали по протежение на Червено море. Всъщност градът е заобиколен от Израел, Египет, Саудитска Арабия и Сирия. Усещането е величествено и носи цветовете на Стария Завет. Сякаш безплодните бледожълти и сухи хълмове са останали същите, каквито са били по време на Моисей, който е водил народа си към Обетованата земя 40 години. А цветът на Червено море, което се е разтворило, за да минат израилтяните през него, е като в приказките. Такова синьо вероятно може да се види само в тази страна. Имаш чувството, че Бог е дал специална мисия на тези земи, защото едни от най-важните събития от Стария завет, а после и на Новия, са се случвали тук. Има и доказателства, които карат изследователите на Светото писание да смятат, че Йоан е кръстил Иисус в реката откъм страната на днешна Йордания. А тя е като център на света и за мюсюлманите. На нейна територия се намира град Мека, където се ражда пророкът Мохамед, основателят на исляма. И за да е пълна картината на минало, настояще и бъдеще, в Джераш се намира най-запазеният град от времето на Римската империя, по чиито улици сред красиви колони можеш да се разхождаш точно като римски гражданин.

Поклонение

Ето защо към страната се стичат поклонници юдеи, мюсюлмани и християни и очевидно всички се чувстват като у дома си. И се чуди човек какво толкова делят трите религии през вековете и днес, като произхождат от един аврамически корен и се кланят на единния Бог за разлика от други източни и западни култове, почитащи безброй божества. Дружелюбието не е формално като към туристи. Тайнството на обичта към бога можеш да почувстваш особено привечер, молитвите на имамите се сливат с ясния звън на църковните камбани. В страната християните са православни. Те са 4%, като най-много са в столицата Аман.

Църквата

Въпреки това градчето Мадаба е истинско откритие за християните. Намира се в северната част на Йордания, където пясъчни планини сменят зелени хълмове. На тях са се проснали безбожно красиви цъфтящи лимонови, маслинови и портокалови гори. Екскурзоводите твърдят, че това е мястото, в което християнската култура има ярък отпечатък и когато попаднеш, можеш да го сбъркаш с градче в Италия или Португалия.

В Мадаба има огромно малцинство от юдеи и християни, а последните като гъстота са най-много, защото от 60 хиляди жители 12 хиляди изповядват Иисус за свой спасител. Всички те са православни. Мадаба посреща с красиви къщи и живописни улици, пълни с плодове и кокетни магазини и усмихнати хора. Към българите има специално приятелско отношение, някои от местните дори говорят нашия език, а други руски. Щом разберат, че си българин, веднага питат дали си посетил църквата „Свети Георги“, която се намира на видно място в градчето.

Картата

„Свети Георги“ е гръцка църква, построена върху антична сграда. Съдържа истинско съкровище. На пода пред олтара й се намира мозайка от античността, която изобразява пътя на Мойсеевия народ. Истинско чудо е, че е оцеляла през вековете. Любопитно е да се научи, че градът е опустошен при земетресение през VI в., а през VII в. нахлува ислямът. Тогава от руините на стария град се издига малко селище и оцелява като арабски град. По време на османското владичество в Йордания, което продължило 400 г. , до началото на XX век, Мадаба е напълно изоставен. Може би затова тези мозайки са забравени напълно и така всъщност са спасени от унищожение. Едва през XIX век се заселват арабски племена заради плодородните земи, които се смятат за родно място на пшеницата.

След освобождението от османско владичество археологически разкопки разкриват огромна част от мозайките, след което Мадаба е наречен градът на мозайките.

Изходът

В зала до църквата може да се види хартиено копие на картата.

За разлика от повечето географски карти, които са ориентирани север-юг, тази трябва да се разглежда с 90 градуса отклонение. Античен художник е нарисувал пътя на юдеите по време на Изхода, но има и цифрова легенда. Има го Суецкия залив, където става чудото, когато Бог чрез Моисей разтваря Червено море. Показан е пътят им през Синайските планини близо до Акаба и после как по сухите планини юдеите поемат на север. Достигат манастира на Свети Лот, близо до розовия град Петра, минават през местността в пустинята Вади Муса и се изкачват високо в планините. Преминават покрай град Карак, където в средновековието е изградена крепост от кръстоносците. Тръгват на северозапад и така изтощени достигат свещената планина Небо.

Папа Йоан Павел II

Точно там от хълма бог им показва за първи път Обетованата земя. И днес при ясно време от планината Небо се виждат Йерусалим и Мъртво море. Мястото притежава необикновена мощ и вълнуваща гледка.

В подножието на хълма се издига мощен зелен дъб. Християни, юдеи и мюсюлмани вярват, че там е гробът на Моисей. На хълма в негова памет се издига величествено жезълът му, създаден от италианския скулптор Джовани Фантони.

Когато папа Йоан Павел II посетил планината Небо, е засадил маслиново дръвче. Пред него има табела, което отбелязва събитието. Има и монумент в чест на посещението на папата. За цялото пространство на върха на планината се грижи Францисканският орден. Горе е изградена и красива църква върху останки от древен храм и манастир. В тях могат да се видят антични мозайки.

Черният ирис

Там се намира и фабрика, където инвалиди правят невероятни мозайки. Много от изображенията са библейски, а един от любимите сюжети е Дървото на живота. Ценителите на този ювелирен труд могат да си купят за спомен и изящни чашки, украсени с фини камъчета. Една от най-предпочитаните украси е черният ирис, който е символ на Йордания.

Лъвът е цар Ирод, а еленът е Йоан Предтеча

Изключително красив е изобразен Йерусалим в мозайката от църквата „Свети Георги“. Личи централната улица и средната, известна като Дамаската порта. След това са обетованите земи, към които са гледали юдеите. Вижда се на юг и Витлеем, където е роден Иисус.

Вижда се и Мъртво море, което по онова време е било много по-голямо, защото се виждат лодки с товари, но хората са заличени от мюсюлманите, които са намерили част от мозайката.

На едната се вижда как се превозва бяла купчина сол, а на другата - пшеница. Едно от най-интересните места е обозначено под номер 4 и се смята като ново доказателство, че кръщението на Спасителя се е случило откъм йорданската страна. Първото е от Евангелие на Йоан. Изобразен е лъв, който преследва сърна, а в много от писанията за Йоан Предтеча той е бил наричан елена, а лъвът пък е цар Ирод, който го е преследвал.

Скалата на Моисей не е в Петра

Мнозина свързват изумителния скален град Петра с едно от чудесата на Моисей, когато удря с жезъл върху скала и от нея потича вода. Истината е, че в търсене на тези скали е открит изумителният розов град на набатеите Петра, но мястото със скалата е друго, въпреки че е наблизо. Петра всъщност е унищожена от земетресение, останала е само част от базилика, която е с дървени греди, които се оказват пластични към трусовете. За сметка на това всички гробници, изрязани в скалите, не са помръднали. Каньонът Сик, който води към града, е изключително красив с розово-червените си скали.