И дната седмица на 14 ноември се почита един от 12-те Христови ученици – апостол Филип. На този ден празнуват носещите имената Филип/а. През вторника хората се подготвят за тежкия 40-дневен пост в чест на Рождество Христово. На Коледните заговезни на трапезата за последно, до 25 декември, се поднася месна и млечна храна, яйца. По традиция се прави печена кокошка с кисело зеле. След деня на св. Филип блажните храни и увеселенията стават забранени.
Чудото с рибите
Новият завет не ни дава много информация за този апостол. Той присъства на Божието чудо с хлябовете и рибите (Йоан 6:5-9). Заедно с апостол Андрей той съобщава на Иисус, че някои гърци са поискали да го видят (Йоан 12:21-22). В Йоан (14:8-9) Филип моли Иисус да разкрие Отца и получава отговора: „Толкова време съм с вас и въпреки това не ме познавате, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца.”
Петдесетница
Филип е посочен като един от дванадесетте апостоли от трима евангелисти: Матей, Марк и Лука. След като на Петдесетница апостолите получават дарове от Светия Дух, се казва, че Филип е отпътувал за Мала Азия, днешна Турция, за да разпространява словото за живота и учението на Иисус. Филип обиколил много области в Мала Азия, смело проповядвал словото Божие, като понасял търпеливо гонения и страдания. Придружавала го сестра му - девойката Мариамна. Тук, по Божия повеля, се присъединил към тях и св. апостол Вартоломей. Те срещнали Йоан Богослов, който също проповядвал в района и с него заедно дошли в Йерополис. Там Йоан ги оставил и отишъл по-нататък. Според легендата Филип чрез молитва убил голяма змия в храм, посветен на поклонението на това влечуго. С молитви Филип също излекувал много хора, ухапани от отровни змии. Управителят на града и неговият езически жрец, разгневени от проповедниците, разпънали Филип и Вартоломей. Докато двамата Христови ученици страдали на кръстовете, станало голямо земетресение. Населението се уплашило и хукнало да освобождава християните. Вартоломей оцелял, но за Филип било късно. Той е положен в гробница, след което Вартоломей поема към Армения, където също намира мъченическа гибел.
Йераполис
През 2011 г. сензационно гробът на св. Филип бе намерен при разкопки в античния град Йераполис (Хиераполис), в днешния курорт Памуккале, който се намира в окръг Денизли. Гробът на светеца е бил открит край останки на храм, който се намира на около 40 метра от църквата "Св. Филип" край хълма Шехитлик.
Главната улица в Хиераполис.
Италианският професор Франческо Д`Андрия си спомня, че гробницата не е открита в центъра на осмоъгълния мартириум на върха на хълма, както се очаквало, а в наскоро разкопана църква наблизо. Там екипът от археолози се натъква на римска гробница от I век, разположена в центъра на новата църква, която според Д’Андрия първоначално е съдържала останките на Филип. Тази ранна църква е построена около гробницата през IV-V век.
Мощи
Тленните останки на апостол Филип обаче не са открити в гробницата. Според Д'Андрия мощите на светеца много вероятно са били преместени в Константинопол в края на VI век и след това вероятно са отнесени в Рим. Все пак гробницата, храмът и мартириумът на апостол Филип са огромно материално свидетелство за този апостол.
Погребалната камера (3,50 м на 4 м) има каменни пейки от три страни, на които са полагали труповете. Храмът е построен в I в. сл Хр. на мястото, където според преданието е загинал мъченически апостолът. Сградата има осемстранно централно помещение, като препратка към числото осем, символ на вечността. От всяка от осемте страни на помещението се е влизало в общо 28 стаи за поклонници през три арки, поддържани от мраморни колони с капители, украсени с листа от акант. В тези стаи са се практикували изцелителни обреди: по време на сън светецът лекувал болните и им предсказвал бъдещето.
Св. Виктор и св. Стефанида борят кризи и вируси
На 11 ноември имен ден празнуват не само кръстените на св. Мина, но и българите, чиито небесни закрилници са св. Виктор и св. Стефанида. На запад много християни се молят на тези двама светии срещу коронавируса Ковид-19.
Името на св. Виктор става все по-популярно у нас. Значението му идва от латинската дума „виктори“ (victori), което в превод означава „победа“. Християните се молят на неговите икони, вярвайки, че в името на Бога човек е способен да премине през всички изпитания и проблеми и болести. Светецът често се изографисва заедно със спътницата му по вяра, известна като св. Стефанида. На Запад тя е известна като св. Корона. Тачи се като покровителка на благородни каузи и парични въпроси, помага при финансови кризи. Въпреки че не е известно исторически да е била свързвана с пандемии или болести, то много християни след 2019 г. започнаха да й се молят да ги опази от мора, наречен коронавирус.
