О ттатък Черно море се пазят мощите на един непопулярен християнски мъченик, наш предтеча, просиял още във времето на Волжка България. Тленните останки на св. Аврамий Български се намират в храм "Успение на Пресвета Богородица" на женския Княгинински манастир в руския град Владимир. Счита се, че мощите му помагат при болести и скърби, като празникът на светеца се чества на 1 април. Мястото на неговото мъченичество е бликнал извор още през XIII век, върху който днес е вдигнат параклис.
Кан Кубрат
Предисторията ни отпраща към стара велика България на кан Кубрат, станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло, и мощния род Ашина. Една част от старите българи воглаве с големия брат на нашия първовладетел Аспарух – Батбаян, се покорили на Ашина. Скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите й да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя.
Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В X век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите.
Мъченик
Мъченик Аврамий се родил именно в тази Волжка България и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите сънародници. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Бил привикнал към светските блага, но чел Корана и винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни. Поради контактите му с православни руси търговецът открил, че пътят към спасението на човешката душа е в ръцете на Христос и решил да го последва. Кръстил се и получил името Аврамий.
Стенопис на Св. Аврамий от Татарстан, някогашна Волжка България.
Изповядвайки Христовата вяра, той станал омразен за своите сънародници мюсюлмани. През 1229 г. той доплувал по река Волга с кораб, натоварен със стока, до столицата на България (волжска), наричана Болгар Великий, а в руските летописи известна като Велик град. Българите (мюсюлмани) видели голямото богатство на Аврамий и след като разбрали, че не е руснак, което значи, че няма да получи помощ нито от другите християни търговци в столицата, нито от суздалските князе, които защищавали своите поданици, го арестували.
Изследователи предполагат, че може би са го сметнали за отстъпник на вярата и законите на техните бащи, а и също така се страхували, че и други техни сънародници може да го последват в Христовата вяра, която той с желание проповядвал. Решили да върнат Аврамий в исляма или да го убият. Тогава го затворили в тъмница за дълго, а по-късно, като видели неговата непреклонност, отсекли му първо ръцете, после нозете и накрая - главата.
Свидетели
Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. На неговото мъченичество станали свидетели други православни християни. Те погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.
Раката с мощите на св. Аврамий Български
Виждайки, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир, където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата "Успение на Пресвета Богородица". Мощите на волжкия мъченик са там и днес и продължават да вършат чудеса подир молитва.
Чудеса
Монахините разказват, че още преди векове при полагането им в мощехранилницата ставали чудотворни изцелявания. В миналото монахините често крили реликвата заради татарските нашествия в гробницата под страничния Благовещенски олтар на Успенския храм. През 1711 г. мощите били пренесени в главния Успенски храм и били положени до северната страна на дясната колона и според желанията на миряните можели да бъдат отваряни. Тържествата по пренасянето били в Неделя на разслабления, същевременно светите мощи били преместени от стария дървен ковчег в нов - облицован със сребърен обков, над който бил поставен позлатен дърворезбован балдахин.
Показват и веригите му
До мощите на Аврамий в специален шкаф се съхраняват железни вериги. Според преданието те са принадлежали на светия мъченик. В по-стари времена те били възлагани върху болните с притъпен ум за изцеление.
Честването паметта на свети Аврамий вероятно започнало сред местните християни вследствие на знаменията, станали на гроба на мъченика. Във Владимир или в Успенския манастир местното честване започнало след пренасяне на мощите му. Митрополит Макарий въвежда общоцърковното отбелязване на паметта на светеца на събор през 1547 г.
