Д нес, както всяка година, обществото ни ще почете паметта на Васил Левски. По традиция черната дата 19 февруари винаги става повод за подновяване на отколешната дискусия дали националният герой трябва или не да бъде канонизиран от Българската православна църква (БПЦ).
ЧУДЕСА И ВЯРА: Спътник на Левски оневинява поп Кръстю
След 1989 г. този въпрос е поставян поне пет пъти през годините от неправителствени организации, от кметовете на Карлово, както и от патриотични организации. Все пак за хората той отдавна е светец, извървял своята Голгота.
Прецеденти
Любопитно е, че още Христо Ботев е канонизирал Апостола на българската свобода. На негов стенен календар за 1875 г. срещу 9 март е записано: „40 мъченици и Васил Левски мъченик".
Поетът неслучайно е определил 9 март за дата на честването на обесения две лета по-рано национален герой. Това е денят на свети 40 мъченици, загинали по времето на римския император Ликиний. Очевидно Ботев е решил, че тази дата най-много приляга и за Левски, защото е еманация на християнското мъченичество. През 1996 г. комисията по канонизация към алтернативния синод (възникнал след разкола от 1992 г.) канонизира т. нар. народен светия. Актът обаче не е признат от владиците в Светия синод.
ТРОЯНЦИ С ИНИЦИАТИВА: Изграждат туристически маршрут "Пътят на Левски"!
Забранената и изгорена през 2004 г. икона на Левски.
На 21 юли 2004 г. официалният синод анулира канонизацията. В същия ден иконите с образа на свети Йеродякон Игнатий (както е монашеското име на Васил Кунчев) са забранени, а една даже е насечена и изгорена. Въпреки това изображения на Апостола като светец продължават да се изографисват и до днес. Те са обект на интерес от по-родолюбиви българи. По традиция на всеки 19 февруари в Карлово се извършва панихида за Апостола в църквата „Успение Богородично”.
Несъгласие
Темата за обявяването на Левски за светия винаги е съпътствана с много доводи и в двете посоки. Десетилетия наред формалната причина за отказ на Светия синод е убийството, извършено от Левски на 14 август 1872 г. в дома на чорбаджията Денчо Халачев в Ловеч. Убитият е 24-годишният слуга Стойчо Гиргинов. Според една от версиите той напада Апостола и се опитва да го удуши. При самоотбрана Левски го намушква с кама.
НА ОФИЦИАЛНА ЦЕРЕМОНИЯ: Летище София прие новото си име! (СНИМКИ)
Историците обаче не са единодушни относно това дали изобщо Дяконът е извършил това убийство. Според някои изследователи писмото до Любен Каравелов, в което Васил Левски признава за извършеното, е фалшиво. Противоречиви са и данните за свидетеля, потвърдил пред турския съд, че именно Левски е извършителят. А изповядалият го пред екзекуцията отец Тодор свидетелства, че Апостола поискал да го споменават в молитвите като дякон Игнатий. Това също повдига много въпроси относно неговата бъдеща канонизация.
Доводи
Църковният историк Стефан Чурешки дава серия от доводи защо това не бива да се прави. Светиите според учението на Църквата са християни, които са угодили на Бога посредством изпълнение на неговите заповеди и са осветени и обожествени и по душа, и по тяло. Те имат прослава на земята и приживе, и след успението си. Често пъти мощите им са нетленни, а чудото присъства на гробовете им.
152 ГОДИНИ БЕЗСМЪРТИЕ: България се преклони пред Апостола на свободата! (ГАЛЕРИЯ)
Самият акт на канонизация е различен в Православната и Римската църква . Православната църква приема едно съществуващо положение на всенародна, в смисъл на всехристиянска почит, докато Римската църква подхожда административно, посочвайки светеца и след това налагайки култа към него. Но и в двата случая това става след непрекъснато наблюдение на мястото на успение на светеца и след внимателна проверка от страна на няколко независими комисии на живота и дейността на определения за канонизация духовник.
Заслуги
Освен това светците на Църквата трябва да имат заслуга за разпространяване на вярата. От тях се иска едновременно живот според Божиите заповеди и защита на вярата посредством проповед, както и дела, страдание и защита на Църквата.
ДО СЕТЕН ДЪХ: Апостола и жените, които носил в сърцето си! (СНИМКИ)
В своя Патриотичен календар за 1875 г. Ботев е обявил Левски за светец.
Национален принцип (т.е. заради заслуги към нацията) в канонизационна процедура не се допуска, защото църквата е Една, Вселенска и Апостолическа (както гласи еднаквият в тази точка Символ на вярата и у Православната, и в Римската църква). Всички светци, почитани в поместните календари са канонизирани не като български, гръцки, сръбски, румънски, руски и т.н., а като Христови последователи. Така например свети цар Борис I е канонизиран не защото е бил български Покръстител, а защото е бил християнски Покръстител и защото е бил защитник на Църквата от езическата реакция.
Мъченик
Последният канонизиран българин е свети Софроний Врачански. Неговото дело е свързано с дела в защита на вярата, а животът му е живот на страдалец, който той понася мъченически. Следователно при канонизацията на последния български светец е спазено изискването за наднационални заслуги в духа на вселенското Христово послание.
ЛЮБОВ И ТАЙНИ: Монахиня плете ръкавици на Левски
На стенопис в църквата в село Крапец, Врачанско, апостолът е изобразен като светец.
Обръщайки се към делото на Васил Левски според неподправените документи на епохата ние срещаме ясно изразени идеи и дела, различни от идеите и делата на християнските светии, продължава още Чурешки. Разбира се, това не изважда Левски от страниците на революционната епопея, но го отдалечава от сонма на светците. Историческите извори недвусмислено и без специално тълкувание доказват страстната обвързаност на Левски с революцията и Просвещението, но не дават основание да се видят там заслуги за Православната църква.
Писма
Историците разполагат с три вида извори - личната кореспонденция на Левски, идеологическите и политическите му възгледи, публикувани в уставите и програмите на революционното движение и на трето място, разказите на негови сподвижници или участници в революционната борба. Това са документите. Стихотворенията на Ботев и Вазов не могат да се приемат за достоверни свидетелства, защото поетическата метафора не може да изпълни в цялост историческия факт.
Шефът на БРЦК така прикрил греховете си: Любен Каравелов нарочно очернил поп Кръстю
В кореспонденцията на Левски се срещат някои препоръки, необясними от гледната точка на християнската нравственост. Тези препоръки и нареждания са отправени към работниците в комитетската мрежа. "Предателите трябва да се убиват с време", пише Левски до сливенци през лятото на 1871 г.; "Величко ефенди до някой ден ще се возвеличи с главата надолу", пише Левски до Любен Каравелов през юли месец 1872 г.; "Тайната поща стори сефтето да убива" - отново Левски до Любен Каравелов в същата година. Тези и други наставления до комитетски работници по подобни случаи влизат в сблъсък с шестата Божия заповед "Не убивай".
Ето какво пише Левски до Д. Х. Попов, лятото на 1872 г. - "И дето има пари, ще искаме, ще искаме, ако не дават, ще вземаме". Това желание е в противоречие с Десетата Божия заповед - "Не пожелавай .... нищо, което е на ближния ти", както и на Осмата: "Не кради".
Документи
Във втория тип свидетелства - програми, устави и платформи на комитетската организация, има сходни текстове, но вече със силата на вътрешен закон. В "Нареда до работниците за Освобождението на българския народ", съставена от Васил Левски през 1871 година пише следното "... Наказателен закон. 1. Ако някой войвода [...] издаде нещо на неприятелите ни, ще се накаже със смърт." Същото наказание по други поводи се повтаря в още четири точки. Относно забраната за убийството Библията е категорична, а църковните канони постановяват, че тя не важи само във време на война. Но по това време българският народ воюва с поробителя, изтъкват защитниците на канонизацията на Левски. Противниците, пък изтъкват, че това деяние се счита за оправдано само в случаите на липса на умисъл или по необходимост от лична защита.
Потомката на Апостола Христина Богданова пред "Телеграф": Левски е имал ангелски глас!
Различни варианти на Левски като светец се предлагат в интернет.
В програма на БРЦК от 29.IV.- 4.V.1872 г., т. 10, се казва следното: "Ние не въставаме против турския народ, но против турското правителство и ония турци, които го подкрепят и бранят. С една реч ние считаме за приятели и сичките народи, които съчувстват на нашето дело, без да гледаме на вяра и народност." Следователно революцията не е замислена като християно-българска, а като либерално-интернационална и светска. Това също се сочи като довод на везната дякон Игнатий да не може да бъде обявен за светец.
Спомени
Третият вид документи за дейността и идеологията на Левски са разказите на очевидци и сътрудници. Ето какво разказва Захари Стоянов, публикувал първата биография на Левски веднага след Освобождението през 1884 г. В нея Стоянов предава следното: "Освен ненавистта си към турците Левски мразел още от душа и други няколко елемента в България. Те били: богатите, учените, калугерите и мустакатите бабаити, които били юнаци само на слова". Качеството "омраза", забранено от Христовата заповед "Обичай ближния си". Левски, както пише още Захари Стоянов, е наричал свещениците "кръстени турци", което е хула срещу Църквата.
Отричане
Но най-големият проблем, който прави невъзможно канонизирането на Апостола, е неговият демонстративен отказ от монашеството, появявайки се на Втория ден на Великден в цивилно облекло и с подстригана коса в Карлово и по такъв начин публично се отказва от обета си. Тук църковният канон е категоричен – самоотрекъл се монах не може да бъде за пример в живота по Христа. Никой днес не знае и за покаянието на Левски, защото той не е имал време да го стори. Никой не знае и дали Левски е искал да се върне в манастира, защото не е известно той да го е пожелал на процеса. Никой не знае и каква е била изповедта на Левски пред бесилото пред отец Тодор, защото нейното съдържание е тайна.
Проф. Пламен Павлов разказва 15 истории за Апостола на свободата!
Всяка година на 19 февруари в Карлово отслужват панихида за Апостола.
И въпреки всичко мнозина вярват, че Левски отговаря условията за светия. Защото той е пратен именно от Бога, за да спасява поробена България. В най-трудните моменти той си е пял една Богородична песен, която често по чудо го е спасявала. Но дали стават чудеса на гроба му и/или дали неговите мощи са нетленни, то това няма как да се установи, тъй като тялото на обесения национален герой мистериозно изчезва. Днес то вероятно лежи нейде в центъра на София.
Ореолът ще обезличи националния герой
Особен поглед относно канонизацията на Левски изказва културологът Ивайло Дичев. Ето какво писа той по време на една от последните дискусии по темата: “Представете си за миг образа на новия Левски, въздигнат в християнска святост. Ще почнат да го изобразяват като смирен агнец, готов да отдаде „кесаровото кесарю и божието богу“.
Като в „Шифърът на Леонардо“: Левски ползвал таен код в писмата си! (СНИМКА)
Кротък и добър човек, който се моли начесто, кае се, може би чува гласове. Революционерът, платил с живота си, изведнъж ще се окаже невинна жертва. И защо са го убили тогава, ще се питат учениците. Цялото национално Възраждане ще загуби историческия си смисъл и ще се превърне в притча, а въоръжената борба ще почнем да поизбутваме на заден план, защото се пада грях и бесовщина“.
Константин Събчев
