Н а 15 юли православната църква чества деня на Свети равноапостолен княз Владимир „Червено слънце“, покръстил Киевска Рус през 988 г. Той е син на княз Светослав и внук на Света благословена княгиня Елена – Олга Киевска - внучка на Свети цар Борис Михаил, племенница на цар Симеон Велики.
Свети княз Владимир е потомък на Симеон Велики.
Според описаното в “Житията на светиите” на Българската православна църква именно от България тръгва християнството към днешните Украйна, Русия и Беларус.
Извори
Повечето сведения за живота на княз Владимир идват от по-късни хроники, писани от автори, свързани с църквата. Тъй като той изиграва решаваща роля в установяването на православната църква в Киевска Рус, достоверността на много от фактите в тези хроники е спорна, защото авторите са склонни да преувеличават добрите му страни.
Терзания
Животът на Княз Владимир преминава през два периода - езически и християнски. Като езичник княз Владимир бил жесток, кръвожаден, отмъстителен и порочен. След много престъпления, които извършвал, неговата съвест се пробудила. Душата му започнала да търси покой в глухите и мъртви идоли. Но владетелят не намерил в тях търсения покой и за него разочарованията от езичеството ставали все по-големи. Тогава той си припомнил своето детство и наставленията, които слушал от своята баба – християнката Елена-Олга. Тези завети разливали светлина и покой на тревожната му душа, искало му се отново да може да ги чуе.
Милолика
Според най-нови изследвания и въз основа на стари ръкописи се установява, че след баба си княгиня Елена-Олга княз Владимир попаднал под влиянието на една от своите жени. Тя също била българска княгиня – Милолика (Малуша). Тя дошла в Киевска Рус със своя домашен свещеник Михаил, за да извършва богослуженията.
"Покръстването на русите. Стенопис от Виктор Васнецов в църквата Свети Владимир в Киев, 1896 г.
После същият този духовник бил изпратен в Цариград за епископско ръкоположение и станал пръв предстоятел на новоучредената Руска православна църква. Той умрял, когато княз Владимир бил още жив – 30 септември 992 г. След 11 години намерили мощите му нетленни и той бил канонизиран за светец. Паметта на българина Свети Михаил русите празнуват и досега в деня на неговото успение.
А с Малуша, след като се покръстил, Княз Владимир сключил християнски брак и изгонил другите си жени и наложници.
Чудото
Преданието говори, че преди кръщението си през 988 княз Владимир бил полусляп (получил катаракт). Когато го кръщават, в светата купел паднали от очите му две люспи и той прогледнал. След това чудо започнало руското всенародно обръщане в Христа. Тълпи народ влизали във водите на река Днепър при Киев и били кръщавани. Това ставало навсякъде и в земите на Великото Киевско княжество. Новите християни разрушили езическите капища и идоли и строели нови християнски храмове.
Кръщение, картина от Василий Навозов.
След благодатното кръщение вътрешният живот на Владимир се променил изцяло. Той се каел за предишния си нечист живот, като казвал: „Господи, бях като звяр, много лоши неща извърших в езичеството - живеех съвършено животински. Ти ме укори. Слава Тебе, Боже!". Така жесток и отмъстителен в езичеството християнинът Владимир станал пример на кротка и нежна любов към всички. Любовта му към нещастните дотам се простирала, че той не искал да наказва дори престъпниците.
Милостини
При него свободно можело да влизат бедните и нуждаещите се и той с щедра ръка им раздавал храна, дрехи и пари. Грижел се за спокойствието на странниците, откупвал длъжниците, давал свобода на робите. Понеже знаел, че болните не са в състояние да отидат при него за помощ, той заповядал да разнасят за тях по улиците месо, риба, зеленчуци, мед.
Евангелските думи: „Блажени милостивите" проникнали дълбоко в душата му. Три трапези били слагани в дома му: една за митрополията с епископите, иноците и свещениците; втора за бедните; третата за него и болярите. Такъв бил християнският живот на благоверния княз Владимир. Той починал на 15 юли 1015 г. Тялото му било поставено в храма, построен от него и издържан с десетата част от неговите доходи, поради което се нарича „Десетинен".
Отхвърлил исляма заради виното
Съгласно легендата княз Владимир бил ухажван от емисари на всички единобожни религии да обърне народа си в тяхната вяра. Той веднага отхвърлил юдаизма. „Ако юдеите са оскърбили Бога до такава степен, че да не им позволи да се върнат в Обетованата земя, как могат да учат другите правилно за Него?“. Ислямът с доктрината си за многоженството отначало му харесала, но като му обяснили, че трябва да се откаже от свинското месо и най-вече от алкохола, направо бил възмутен.
"Великият княз Владимир избира вярата си", картина от Иван Егинк, 1822 г.
Съгласно преданието князът изгонил мюсюлманските духовници с думите: “Не може в Русия да не се яде и пие!“. Съмнения изпитвал той и към Римската църква, която била изпратила в Киев цяла мисия начело с епископ Адалберт Магдебургски. В крайна сметка князът бил запленен от проповедта на един православен проповедник, който му посочил изпълнени пророчества от Писанието. След това владетелят изпратил пратеници в Константинопол, които да се запознаят отблизо с православието. Когато те споделили, че се почувствали почти в рая по време на литургия в „Света София“, князът решил да избере православието.
Константин Събчев
