С амо на 16 км от Велико Търново се намира един от най-красивите и големи манастири на територията на търновската епархия – Мерданският „Св. 40 мъченици“. Около него от векове се носят легенди за чудеса и скрити съкровища от времето на цар Иван Асен II. Но най-голямото съкровище са монахините, грижили се за святото място и за миряните наоколо. Възрастни хора още разказват с любов и уважение за една от тях - майка Катя. Някои споделят, че тя е може би най-известната и влиятелна калугерка от времето на соца, защото към нея се стичали хора както от България, така и от чужбина. А причината - била надарена с големи дарби свише - мъдрост, целителство, пророчество и чудотворство. Местни хора разказват, че тя имала същите дарби като Ванга, че и по-големи, с тая разлика, че била в редиците на Църквата, която обикновено не долюбва хората със свръхестествени дарби. Обяснението гласи, че никой не може да бъде сигурен те дали са от Светлата страна или са от Тъмната т.е. от Дявола. И за по-сигурно болшинството такива хора и до днес са отричани.
За съжаление до нас не са достигнали пророчествата на майка Катя за България и света. Или, ако ги има някъде, то те вероятно се пазят в родовата памет от хора, посещавали монахинята. Така че тепърва предстои тези предсказания, както и други истории за чудесата й да се разкриват.
Евпраксия
Святото място датира от XIII век, но след запустение и разрушение е изградено наново в средата на XIX век от богатия еленчанин Кесарий Хорозов. През 70-те години на ХХ век за игуменка на сестринството в Мерданския манастир е избрана схимонахиня Евпраксия, останала известна в народната памет като майка Катя. Тя се замонашва още едва 13-годишна, но както по-късно често е споделяла, никога не е съжалявала, че се е обрекла на Бога. Катя била ниска и дребна, но много подвижна жена. Често изразявала съжаление, че не се е родила мъж да издигне и близкото село Мерданя (на 10-ина километра южно от градовете Лясковец и Горна Оряховица) и да го превърне в градина. Била и много търпелива към греховете и кривиците на околните. Въпреки че виждала и знаела всичко с духовното си зрение тя често изчаквала дълго време, за да отправи упрек или забележка в най-подходящия момент.
Няма да бъде пресилено да се каже, че това е една от най-известните игуменки от времето на соца в българските девически манастири. Местните жители са я запомнили като изключително начетен човек, знаещ всичко и можещ да даде съвет или да предложи помощ за всяка една трудна и дори безнадеждна ситуация, с която се сблъскват миряните. Някои даже казват, че ако такава честна и можеща жена, надарена с рядка духовна сила, застане днес начело на България, държавата ще се превърнe в рай за нула време. По-възрастни боляри още си спомнят как тя не отказвала на никого да го приеме в килията си, да го изслуша и да му предложи решение на проблема. Познавала и силата на билките и предлагала различни отвари срещу заболявания. За излекуваните от майка Катя из целия регион още се носят легенди.
Расо
Според една от историите при нея дошла жена, страдаща от воднянка, която лекарите така и не могли да излекуват. Игуменката написала на листче цяр за мехлем и само след два месеца болната оздравяла. За благодарност тя донесла 7 метра скъп плат за расо на игуменката. Евпраксия смятала, че болестите се пращат от Бог като изпитание за човека.
Отначало майката напътствала и лекувала по всяко време. Но един ден й се явила Богородица. Пресветата майка й казала, че не може да лекува на пълен стомах. Тогава тя започнала да чудодейства само сутрин на гладно. А тъй като при нея често идвали много хора, се случвало чак до късно следобед или дори до вечерта монахинята да не сложи и троха в устата си.
Макар да е доста странно за една калугерка, но Катя не се притеснявала понякога да ползва и негледаните с добро око от Църквата древни методи за пророкуване, останали от прадедите ни. Злите езици говорят, че тя правела предсказания на база утайката в чаша (т.е. гледала на кафе), понякога хвърляла боб. Но може това да е било просто за експеримент. Защото тя винаги виждала както в миналото така и в бъдещето, като напътствала дошлите при нея какво да направят в своя житейски път.
Промяна
Десетина години преди да почине обаче, спряла да чародейства, тъй като осъзнала, че това не е много в реда на нещата за духовно лице от нейния ранг и според общоприетите норми. Малкото останали възрастни местни жители на ухо споделят още, че бившата игуменка дори влизала в контакт с душите на починали, като предавала посланията им към техните живи близки. Самата игуменка споделяла, че нямала видения, а само чувала глас свише, който й казвал какви съвети и напътствия да даде на дошли при нея за помощ миряни. А бъдещето доказвало, че това наистина било за доброто на дадения човек. Праведната жена споделяла, че това й е дар, който не може да не използва в услуга на хората. А на онези клирици, които опитвали да я мъмрят, казвала, че човек е малък и нищо не знае. Само Бог вижда цялата картинка, знае всичко и може да съди.
Наред със славата майка Катя поучавала и много подаръци, както и пари, но никога не се поблазнила да вземе нещо за себе си. Всичко чинно слагала в касата на манастира. Получавала и много писма от цяла България, на които тя отговаряла винаги, като седяла до късно в килията си, а когато токът спирал, пускала газената лампа или палела свещ.
Стопанство
По това време тя развила манастирско стопанство за чудо и приказ. Виждала, че това е бъдещето не само на монашеството в България, но и на света - производството на чиста храна без химикали, нещо, което едва напоследък някои БГ манастири откриха и започнаха да развиват. По онова време обителта имала много ниви, за които монахините се грижели. После те се хранели с плодовете на труда си. Селският поп пък имал кон, с който гордо се разхождал наоколо, спомнят си жители на Еленския Балкан.
Парадоксално, но по времето на атеистичния комунизъм обителта е била в доста по-голям разцвет, отколкото днес.
Под вещото ръководство на игуменката чудотворница през годините на социализма това се оказва един от най-големите и най-добре развиващи се манастири. Затова и неслучайно местните властници вземат решението да го превърнат в бъдещ център на културен и религиозен туризъм, нещо немислимо за онова време. Това е част от тенденция в цяла България през 70-те години на миналия век, когато с намесата и на Людмила Живкова комунистическата власт намалява значително гоненията си срещу Божиите служители и християните.
Комплекс
Именно тогава към старите манастирски сгради тук е изграден кокетен хотелски комплекс на три етажа. Според замисъла на предприемчивите другари под стряхата му е трябвало да отсядат за по няколко дни туристи богомолци. Предвиждало се те да бъдат главно чужденци, интересуващи се от уникалните български храмове и чиста природа и да плащат съответно във валута. За съжаление надеждите на управляващите не се оправдават и манастирът сам не успява да развие модерния културно-религиозен туризъм. А някои свързват провала на начинанието и с кончината на дейната православна пророчица Евпраксия. Тя напуска този свят през 1984 г. на 74-годишна възраст след 20-годишно игуменство. Твърди се, че малко преди да се спомине, открила изгубения манастир от времето на цар Иван Асен II, който се намирал в близост и чийто наследник всъщност била сегашната Мерданска обител. А след това започнала да се явява от оня свят и да напътства хората в съня им за лечение или при други житейски несгоди.
Украинки изгониха майка Доротея
След периода на разцвет при игумения Евпраксия броят на монахините с годините започва постепенно да намалява. За да се стигне до ситуацията обителта да бъде поверена в ръцете само на една – майка Доротея.
Позорно натирената майка Доротея.
Преди две години търновският владика Григорий изпрати в Мерданския манастир две нови монахини и две послушнички от Украйна. Новите сестри обаче влязоха в остър конфликт със старата игуменка. Митрополитът предпочете да не се намесва, в резултат на което майка Доротея беше принудена да напусне святото място.
Иманяри търсят царско злато
Старият Мердански манастир се намира на древен древноримски път. Според легендата на това място след победата в битката при Клокотница (на 9/22 март 1230 г. срещу епирския деспот Теодор Комнин) цар Иван Асен II е посрещнат триумфално от българския патриарх Йоаникий и от търновските боляри. Според археолозите размерите на царския манастир са били: 150 м дължина и 67 м широчина. На източната и северната стена имало крепостни кули за наблюдение и отбрана. Стените са изградени от ломени камъни, високи около 1 м. След демокрацията районът редовно се наобикаля от хора с металотърсачи заради легендите, че именно тук е скрито златото на цар Иван Асен II.
Турски бей дарява земята след чудо
Мястото, на което днес се издига Мерданският манастир, през периода на османското владичество е било собственост на местния турски бей. Богатият еленски чорбаджия хаджи Кесарий Хорозов поискал да откупи мястото, но турчинът отказал да му го продаде. Беят обаче имал слабо място, в харема си държал седем жени, но нито едно дете нямал от тях. Местни жители му казали, че ако склони да продаде имота на хаджията, Бог ще го дари с така дълго желаната рожба. Турчинът не повярвал. Седмата му жена обаче много искала да зачене и започнала да го моли да продаде имота, пък току виж чудото станало. Накрая османският първенец кандисал. И само няколко месеца след като продал имота, той се сдобил с рожба, при това мъжка. В знак на благодарност всяка година в деня на светите 40 мъченици мюсюлманинът посещавал манастира и го дарявал богато. А хаджи Кесарий, след като се сдобил със земята, довел тук няколко монаси и като сам им станал игумен, само за няколко години издигнал първо църквата, а след това и другите сгради на Божията обител. След смъртта на Кесарий монасите му се разбягали и мястото опустяло. А годни след това се преобразувало в девически манастир.
Иван Георгиев
