В края на септември започва не само гроздоберът, но и събирането на орехите. За българите те са не просто вкусна, а и вълшебна ядка. Защото орехът е свято дърво, което само се сади. От незапомнени времена с това дърво са свързани множество легенди, народни поверия и рецепти. Децата, които имали крехки кости и трудно прохождали, ги къпели със слънчева вода, в която са били накиснати няколко часа орехови листа.
Орехът е първото дърво на Сътворението, посадено от Господ. Счита се, че то свързва света на живите и света на мъртвите. В наши села баячките вярват, че човек може да разговаря с покойниците, ако само допре ухо до ствола на дървото. А то осигурява още подслон, сянка в летния зной и закрила от мълнии и проливен дъжд, затова го наричали Гръмоломник.
Прокоби
Едно прастаро поверие пък предвещава смърт на този, който посади орех. Когато стволът порасне дебел колкото врата му, човекът трябва да внимава. За да се избегне поличбата, нашите деди очертавали широк кръг с дълъг червен пояс и фиданката се засаждала в средата му. И ако се направи този ритуал, човекът ставал много по- защитен от другите хора – радвал се на здраве, а болестите го подминавали сякаш бил неуязвим. Докато орехът израсне с толкова дебел ствол, минава повече от един човешки живот и така посадилият го се радвал и на дълголетие.
Дебелата орехова сянка мами при пек и дъжд. Ала в никакъв случай не бива да се заспива под нея, защото там се събират самодиви и зли старици юди. С излъчваните от тях негативни енергии едно време обяснявали защо под орехова плътна сянка нищо не вирее. В случая обаче става въпрос за познание, резултат от вековен житейски опит – ореховата сянка наистина е тежка и не само че под ореха не никне трева, но и заспалият под нея човек може сериозно да настине дори и в най-горещите летни дни.
Наричания
Наред с тези страховити вярвания, в традиционните обредни практики наричат орехите за плодовитост, здраве и дълъг живот. В гатанките ореховата ядка е „четирима братя, облечени в обща риза” – символ на сплотеност в семейството. В торбата на орача слагали магически орехи, за да хвърля зърното с пожелание да се роди едро жито, когато сее.
С горящ клон от орехово дърво се прогонвали самодивите от люлката на новороденото. За да расте детето игриво и весело, разтърсвали над него орехи, поставени в сито. А за да е отракано, трошат орехи. Когато детето дълго време не прохожда, го удряли с орехова пръчка с думите: „Остави ореховото, вземи дряновото”, защото смятали, че орехът го държи в онзи свят, откъдето идват всички деца. Според друга традиция захранвали символично бебоците, родени през есента, с орехово мляко – за здраве и късмет. Орехите са използвани и за гадания. Момите считали за знак за изневяра, ако наречените за нея и любимия орехи не изгорят едновременно в огнището или се разлетят настрани.
Трапеза
Орехите са традиционният дар за коледарчета. Те са задължителни за трапезата и на Бъдни вечер. Всеки избира орех и гадае за късмета си през Новата година. Хубавата бяла ядка предвещава добро здраве и щастие. За късметлийски е смятан орех с две сърцевини в черупката. Като се намери такъв, намисля се желание, едната сърцевина се изяжда, а другата се хвърля през лявото рамо.
След вечеря е било прието да се играе с орехи, скрити в шепата на най-възрастния член на семейството. Целта е да се познае дали броят е четен или нечетен – чифт или тек. Накрая орехите се хвърлят в четирите ъгъла на стаята.
Свети Патрик прогонил змиите с орехов жезъл
Орехът присъства във фолклора на много народи. Древногръцката легенда разказва за дъщерята на цар Карий и любима на Дионис, която той преобразява в орехово дърво след смъртта й. В нейна памет баща й построил храм. Колоните му били изработени от дърво във формата на млада жена и ги нарекли кариатиди – нимфи на ореха. Вярвало се е, че жезълът на Моисей бил резбован от ореховото дърво, растящо в Райската градина. Чудотворен бил и ореховият жезъл на Свети Патрик - покровителя на Ирландия - с който той избавил през V век Зеления остров от змиите на острова, прогонвайки ги в морето.
В Рим дарявали орехи на новобрачните, а във Франция ги посипвали с тях пред олтара в църквата. В Англия вярвали, че при добра реколта от орехи ще се родят много деца през следващата година. У нас на гробищата се носи орехова шума на задушница, тъй като се вярва, че това мистично дърво свързва света на живите и мъртвите.
