Н а 18 февруари православната църква отбелязва паметта на свети Лъв, папа Римски. Той е роден през 390 г. в Тоскана, Италия. От ранна възраст бил обучен на всяка книжна премъдрост, запознал се с външната философия и бил наставен в християнските добродетели. Обикнал духовния живот повече от светския, в началото той бил архидякон при папа Сикст III (432 – 440) и след неговата смърт единодушно бил избран за глава на Римската църква, която чества паметта му на 10 ноември.
Против ересите
По това време се разпространила ереста на Евтихий (монофизитство), архимандрит Цариградски, и Диоскор, патриарх Александрийски. Те учили, че Господ Иисус Христос има само една Божествена същност. И при сливането й с човешкото естество човешкото било погълнато от Божественото. Със своята ерес те силно смущавали единството на Божията църква. В Ефес през 449 г. бил свикан събор, известен като „разбойническия“, защото оправдавал монофизитството. Там несправедливо осъдили и измъчвали свети Флавиан, патриарх Цариградски, защитник на православието.
Тогава папа Лъв вложил цялото си старание да укрепи и умиротвори Църквата, смущавана от еретиците; той писал до император Теодосий II, а след това и до Маркиан да свикат четвъртия поред вселенски събор. Той бил свикан през 451 г. (8 ноември -1 октомври) в малоазийския град Халкидон и на него присъствали 630 епископи.
Самият Лъв не могъл да присъства заради напредналата си възраст и най вече поради непрекъснатите нападения на варварите. Той обаче изпратил послание до събора. За него се разказва, че сам свети Петър го поправил с апостолската си ръка. Когато посланието било прочетено на Четвъртия вселенски събор, всички свети отци извикали:
- Свети апостол Петър говори чрез устата на Лъв.
Така отците на събора в твърденията си се основавали на посланието на свети Лъв и с него посрамили еретиците.
Сразеният завоевател
През 452 г. страшният Атила, предводител на хуните, наречен бич Божий, нахлул и в Италия и се насочил към Рим. Виждайки, че никой не може да се съпротивлява на страшния завоевател, папа Лъв, като призовал на помощ Светите апостoли Петър и Павел, пресрещнал завоевателя при днешния град Мантуа. Със сладки и боговдъхновени слова той беседвал с Атила и го превърнал от свиреп вълк в кротка овца. Според легендите страшният и неукротим воин смирено се вслушвал в думите на Божия угодник, удивлявайки се на неговото архиерейско величие и ужасявайки се пред светостта на честното му лице.
Като се върнал в стана си, войводите на Атила го попитали:
Защо се уплаши от един римлянин, дошъл без оръжие? Защо му се подчини? Защо се обърна в бягство като победен, оставяйки такова огромно богатство в Италия?
Вие не сте видели това, което видях аз - отговорил им Атила, - видях двама ангелоподобни мъже, стоящи от двете страни на папата (това били светите първовърховни апостоли Петър и Павел); в ръцете си държаха голи мечове и ме заплашваха със смърт, ако не послушам Божия архиерей.“
Версия
Според версията на учените (невярващи в чудеса) по този начин знаменитият вожд на хуните е оправдал своите съмнения относно възможностите си да превземе Вечния град. Тази среща станала след знаменитата битка при Каталунските полета (Шалон сюр Марн в днешна Франция) на 20 юни 451 г., в която римските войски и съюзните им германски племена нанесли тежко поражение на хуните и тяхната армия била силно намаляла и деморализирана.
Затова, като изпълнил всичко според желанието на свети Лъв, Атила се оттеглил в днешна Унгария, където скоро след това умрял. Според наложилата се теза - отровен от новата си съпруга Илидко - германската принцеса Хилдегунда, която го направила за отмъщение заради масовото унищожение на нейния народ – германското племе бургунди.
Богатите да търсят бедния и да му помагат
Папа Лъв предава Богу дух през 461 г. Мощите му се пазят в олтара на негово име във ватиканската катедрала „Свети Петър“. От папа Лъв са останали 96 проповеди и 143 писма с догматическо и нравствено съдържание. Всички тези съчинения са написани в духа на строго издържаното православно учение. Свети Лъв често убеждавал своето паство да върши дела на милосърдие. Дългът на милосърдието, казвал той, се определя не по мярата на благата, а по разположението на сърцето. Богатите сами трябва да търсят бедния и да му помагат. Бог затова им е дал богатство, за да тече то към бедния, учил архиереят. Говорейки за молитвата, свети Лъв убеждава да се обръщаме за помощ към ходатайството на светиите и заповядва да се почитат светите мощи на християнските праведници.
