Н а Неделя Десета след Петдесетница, която тази година се пада на 1 септември, евангелското четиво в православните храмове у нас е посветено на изцелението на бесноватия момък от Христос.
То е изключително актуално и днес, тъй като такива болни или побеснели хора, които скърцат със зъби и гледат лошо, които нарушават писани и неписани закони, богобоязливият човек среща навсякъде – на пътя, в градския транспорт, в работата и дори в дома си, гледайки новините по телевизора.
В същото време отчаянието и страхът са сковали добрите хора, които не смеят и да искат някакво лекарство за болното ни общество.
Болестта
Библейският разказ е предаден най-основно от свети евангелист Матей (17:14-23). Светите Марко и Лука го допълват с някои твърде интересни подробности. Свети евангелист Марко предава по-пълно проявите на състоянието – момчето било обхванато от зъл дух. Където и да го хванел, духът го тръшкал и момчето се запеняло, скърцало със зъби и се вцепенявало. Свети евангелист Лука ни дава още някои подробности – бесноватото момче крещяло и се гърчело.
Иисус Христос заповядал на нечистия: „Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него“ (Марк. 9:25). Така Господ изцерил момчето и го предал на баща му (Лука 9:42).
Спор
Преди да дойде при народа и болното момче, Божият Син бил на планината Тавор, където се преобразил пред тримата свои апостоли - Петър, Иаков и Иоан. Евангелист Марк отбелязва, че когато се връщали от планината, целият народ се слисал: “И като се стекоха, поздравяваха Го” (Марк. 9:15). Сред навалицата от любопитни хора той заварва препирня между учениците Си и противниците Си.
Едмънд Бърк ни учи да не бъдем пасивни пред злото.
Спасителят ги запитал: За какво се препирате с тях? (Марк. 9,16) Въпрос, на който дал отговор клетият баща. Той дошъл и мигом паднал в нозете на Христа: „Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. (Мат.14:15-16) И добавил: „Но ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни!“. (Марк. 9,22).
“Но ако можеш нещо“- думи, които поставили под съмнение Божията сила на Сина Давидов. Иисус пожелал да излекува съмнението на присъстващите в това, че Той е Месията Божий. Затова просто се обърнал към бащата и му казал: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия“ (Марк. 9:23).
Раздвоение
Тълкуватели отбелязват, че бащата като че ли изповядвал две противоположни неща – своята вяра в своето неверие. “Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие!” Как може човек в едно и също време да вярва и да не вярва? Няма ли тук някакво противоречие? Какво е искал, собствено, да каже този нещастен баща? Той безсъмнено е бил човек на вярата. Иначе щеше ли да доведе сина си при Господа, ако не вярваше, че Той може да го излекува. Да, но бащата живо съзнава и своето маловерие, равно на неверие, и моли Спасителя да му помогне.
Порицание
Чудесното излекуване на бесноватото момче произвело силно впечатление сред присъстващия народ и апостолите, които след като останали сами със своя Божествен Учител, побързали да го попитат - защо не можахме ние да го изгоним беса? А Иисус им отговорил: “Поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се оттука там и тя ще се премести и нищо няма да бъде за вас невъзможно.” (Мат. 17:20).
Отчаяние
Доста често именно неверието в Бога ражда отчаяние. В тази връзка свети Йоан Златоуст казва, че грехът погубва, но не така, както погубва самото отчаяние. Отчаянието е най-страшният, най-гибелният грях, защото всеки, който малодушно се отчае, сам си затваря пътя към спасението.
Отчаянието е най-мощното оръжие на Сатаната срещу човешката душа, заради това и светителят предупреждава, че ние радваме лукавия не толкова, когато грешим, колкото тогава, когато се отчайваме. Защото отчаянието, независимо от причината, ражда пасивност, безразличие към злото или агресивно поведение.
Благодарение на него се ширят неправдите, беззаконието, произволът на властниците. Отчаянието на българския народ е особено видимо предвид ситуацията в малка и ограбена България.
Или както го е формулирал знаменитият британски политик и философ Едмънд Бърг (1729 –1797), „Единственото нещо, от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо“.
Свети Йоан Златоуст
