П роцедурата за избора на новия патриарх на Българската православна църква (БПЦ) навлиза във финална фаза. На 20 юни, четвъртък, в Синодалната палата ще се проведе тайно гласуване сред самите митрополити. Те ще трябва да излъчат трима от тях, които ще се борят за бялото було. Съгласно Устава на БПЦ всеки от финалистите трябва да получи гласовете на две трети от членовете на Св. Синод.
На 30 юни ще се свика избирателен патриаршески събор, включващ духовници и миряни. С ново финално гласуване те ще определят един от тримата за нов духовен глава на православните християни у нас.
Условия
Изискванията към кандидатите за бъдещ български патриарх и Софийски митрополит са следните: да са на служение епархийски митрополит на Българската православна църква; да са не по-млади от 50 години; да са управлявали епархия като митрополити поне 5 лета; да се отличават с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред.
Кандидатите
В момента на тези изисквания отговарят.
9 от 14-те митрополити: Американският Йосиф, Търновският Григорий, Плевенският Игнатий, Ловчанският Гавариил, Пловдивският Николай, Варненският Йоан, Врачанският Григорий, Видинският Даниил и Русенският Наум. Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Неврокопският Серафим и Старозагорският Киприан са управлявали епархиите си пет години, но нямат навършената възраст от половин век. За разлика от тях Доростолският Яков е на 52 лазарника, но пък в автобиографията му липсва необходимата петилетка служение като митрополит. Най-новият и млад член на Синода - сливенският владика Арсений, естествено не отговаря и на двете изисквания – за стаж и възраст.
Въпросителни
Голямата интрига около предстоящия вот е официално обявеният устен отказ на Пловдивския митрополит Николай да бъде номиниран за патриарх. Експертите по църковно право обаче са единодушни, че подобен акт няма юридическо значение, тъй като канонът изисква от всеки духовник послушание. Което означава, че ако мнозинство от членовете на Синода издигне кандидатурата му, той няма право да откаже да участва в процедурата, която ще определи наследника на покойния патриарх Неофит.
През океана
Другата въпросителна беше дали 81- годишният дядо Йосиф ще събере сили да прелети океана и да вземе участие в гласуването на Синода, а после и в събора. Според ширещата се дълго време информации, владиката е имал лекарска забрана за по-дълги воаяжи. Някои от клириците пък коментираха, че той е длъжен да си дойде в България, тъй като не всеки ден се избира патриарх. Други пък прогнозираха, че качи ли се на самолета и дойде ли, се очаква немалък смут сред архиереите и ибирателите.
Дядо Йосиф
Основание за това дават негови скорошни изявления. От тях стана ясно, че Йосиф е настроен доста опозиционно спрямо някои членове на Светия Синод, както и заради взети от тях прибързани решения след касираните избори за Сливенски митрополит миналата зима. В крайна сметка митрополит Йосиф все пак прекоси Атлантическият океан, и участието му в утрешния вот може да размести картите при утрешния вътрешносинодален вот и определно ще окаже влияние върху нагласите на делегатите на събора. Не случайно събратята му отказаха да гласува онлайн при вземането на решения от Светия Синод, включително и при изборите за нов Сливенски митрополит.
БПЦ разширява социалната си дейност
„Сътрудничеството с Българската православна църква (БПЦ) е изключително важно за нас, защото допринася за популяризиране на социалните политики, в основата на които стои грижата за човека и за най-уязвимите групи“. Това заяви вчера заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров в Бургас по време на семинар на тема „Социална свързаност и подкрепа“, организиран от Сдружение „Света Богородица“. На него БПЦ бе представена от Негово високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений и отец Серафим Янев - игумен на Кремиковския манастир.
Митрополит Арсений и отец Янев представиха социалната политика на БПЦ.
Семинарът е третият, който сдружението прави по Целева програма „Информираност, подкрепа и съпричастност“. Чрез нея се финансират инициативи за разяснителна кампания сред духовенството за същността на социалните услуги според нормативната уредба и обмяна на добри практики. На втория етап на програмата ще се осигури възможност доставчици на социални услуги към църковната общност да осъществят конкретни мероприятия, насочени към целевите групи.
БКП назначи Кирил и Максим
В последно време шестват коментари и подозрения, че външни и вътрешни политически сили правят опити за вмешателство в изборите за нов български патриарх. Всъщност това не е нищо ново под слънцето, тъй като БПЦ има печална традиция в това отношение. Изборът на първите двама патриарси в ново време бе дирижиран от тоталитарния режим. Или казано направо, бяха назначени от Българската комунистическа партия (БКП).
През 1953 г. Пловдивският митрополит Кирил е избран от раз със 104 гласа от общо 107 по височайшо партийно разпореждане.
През 1971 г. Ловчанският митрополит Максим надява бялото було, след като за него гласуваха 98 от 101 делегати. И едва третият избор през 2013 г. протече наистина демократично. За това ясно показва и големият брой гласувания в първия тур на вота. Тримата кандидати - Русенски митрополит Неофит, Ловчански Гавриил и Старозагорски Галактион, бяха излъчени след цели 26 гласувания в Синода. На първия вот на Патриаршеския събор никой не събра необходимите две трети бюлетини от 138-те делегати. Дядо Галактион отпадна и на втори тур Неофит бе избран с 90 гласа.
