П рез есента често поклонници от близо и далеч събират последните слънчеви лъчи с преходи до големия кръст над село Ореш, община Свищов. Преди дни това направиха и група католици заедно с енорийския отец Салваторе. След като стигнаха на голямата височина, свещеникът извърши служба за здраве насред омайните хоризонти и разораните към четирите посоки на света черноземни ниви.
Всички в околните села вярват, че именно кръстът в местността Бъзовец ги пази от природни бедствия, гарантира им закрила на божията десница, дълголетие и неземно плодородие. Затова селяните правят шествия до монумента на Спасовден, както и на всички по-големи църковни празници.
19 века
Местните хора с охота споделят, че историята на 6-метровото разпятие датира от времето преди световните войни. Издигнато е през 1933 г. в чест на 1900-годишнина от Кръстната смърт и Възкресението на Божия син Исус Христос. На тогавашния 24 септември тържествен водосвет и литургия извършил епископският викарий отец Исидор Делин. След 9 септември 1944 година идва атеистичната власт на комунистите и кръстът е възприеман като срамен символ на вярата в Бога. По това време отнемат всички имоти на църквата в Ореш и близкото село Драгомирово с изключение на 300 кв метра около храмовете.
Никополският епископ отец Евгений Босилков, който започва своята духовна кариера именно от Ореш (бил е в пансиона на отците пасионисти), е хвърлен в затвора, а по-късно е разстрелян по скалъпени обвинения за шпионаж в полза на Ватикана. По това време в целия Източен блок има репресии, но България се прочува с това, че в цяла Европа само тук истински владика е екзекутиран.
Отец Салваторе Фрашина води поклонници към разпятието над село Ореш.
Ловен излет
В тия мракобеснически времена от 50-те години на миналия век група авджии католици взимат на прицел разпнатия Исус. Вероятно подпийнали след поредния ловен излет започват да стрелят - единият в главата, другият в сърцето, а третият в краката на Божия син. Скоро обаче осквернителите са застигнати от възмездието със злополуки и нещастия, сякаш показвайки, че с Божиите символи шега не бива. Онзи, който е стрелял в сърцето, бил застигнат от нещастия в своите любови. Три пъти се женил и три пъти съпругите му умирали. Вдигналият ръка срещу главата на Спасителя пък бил диагностициран с тумор в мозъка и изкупил греха си в адски мъки и накрая починал.
На стрелялия в краката на свещената статуя докторите отрязали краката заради заболяване. Скоро той също се споминал, разказват селяните. Историята е доста страховита и част от тях гледат много-много да не я разправят, за да не плашат поклонници и туристи.
Свидетелство
Други обаче са на мнение, че срамната история трябва да се знае, защото е свидетелство за съществуванието на Бога и за това, че човекът, колкото и да се мисли за вездесъщ, всъщност е мъничък и слаб в ръцете на Твореца. „Трябва да имаме страх от Господа и по-добре в този свят да накаже Той, отколкото на Оня, където животът е вечен“, заключват целомъдрени днешните авджии.
Според тях провидението е застигнало осквернителите скоро след разстрела на Босилков.
Все пак не е сигурно и кои точно са стрелците, като има версия, че те са приходящи високопоставени партийци, ловували в района. През 2005 г., за да изкупят греха от местната дружинка, събират пари и обновяват стреляния кръст.
Вдигнаха паметник на бащата на печатната книга
В село Ореш има паметник на Филип Станиславов - първия епископ на Католическа Никополска епархия и автора на първата българска печатна книга „Абагар“. Малката книжка е отпечатана в Рим през 1651 г. За нея авторът й пише в послеслова, че я „подарява на своя български народ“.
Както Станиславов, така и хората в района, са потомци на павликяни. След идването на османците при угрозата да бъдат помохамеданчени те избрали да се кръстят от католици мисионери, допуснати тук от султана. Авторитетът на свещениците пораства и в един момент пасионистите получават разрешение да строят в енориите си скъпи и големи черкви.
Така със султански указ е разрешено и строителството на църквата „Непорочно зачатие на Блажена Дева Мария“ в село Ореш, която може да се види и днес. Градежът й започва на 25 февруари 1851 г. и завършва на 31 май 1857 г.
Любомир Старидолски
