Н а 9 декември православната църква отбелязва един от най-големите Богородични празници - зачатието на света Анна – денят, в който е заченала Дева Мария. Имен ден честват, всички носещи това еврейско име.
Астрономия
Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, света Анна Каталина. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината. Това чисто астрономически е достоверно, защото по Юлианския календар празникът в миналото се е отбелязвал на 22 декември – моментът на зимното слънцестоене. Според поверието денят започва да расте - колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен. В Македония народното предание гласи: на света Анна и 7 светии понасят слънцето на ръце и го "завъртат към пролет", а на свети Вартоломей (11 юни) - "го завъртат към зимата".
Рожби
Стародавната традиция гласи, че именно денят на св. Анна е особено подходящ за извършване на много вещания за бъдещето, за женитба, раждане на рожба и др. Вярва се, че така, както Бог е открил на св. Анна, че ще роди майката на Спасителя на света, така и момите ще научат какво ги чака в утрешния ден. За целта девойки „засяват” житни зърна в гърне с вода или топят клонки от ябълка или вишна. Вярва се, че ако до Сурваки (Нова година) житото поникне или клонките се разлистят, това е знак, че момата ще се омъжи през идната година. Света Анна се приема за покровителка на брака, семейството, родилките и бременните жени. Поради тази причина празника й се чества най-вече от жените, които спазват редица забрани на този ден. Млади жени и бременни не трябва да работят на 9 декември, за да раждат по-лесно. Гадае се и за пола на децата по първия гост, който дойде в къщата. В Търновско съществува вярването, че майките не трябва да работят, за да не се разболяват децата им.
Семейството
Всички ритуали се пречупват сложно през библейската легенда на света Анна и мъжа й св. Йоаким. Праведните, които светата Църква нарича “богоотци”, живели на три дни път от Йерусалим в малкия градец Назарет, където по-късно ще отрасне и Божият син Иисус Христос.
Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Анна – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните. Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се смятало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък – очаквания Месия.
Низвержение
На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва. Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ. По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне вкъщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.
Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Анна. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Смятала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си започнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба.
Явление
Веднъж, като работела в градината си, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.
- Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сара в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!
И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:
- Ано, Ано, твоята молитва е чута. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.
Анна веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.
В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал: „Бог чу твоята молитва. Жена ти Анна ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост“. Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим и принесли заедно жертва в храма.
Знамение
Като навършила три години, малката Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син, Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в служба на Бога.
В тържествено шествие Анна се приближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи. Анна поставила Мария на първото стъпало на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало голямо знамение. От никого не водена, от никого не подкрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи.
Малката Мария била оставена като другите девици да живее при храма. Тъй се лишила тя от родителите си, предадена изцяло на Бога.
Баща й Йоаким починал на 80-годишна възраст. Като останала сама, света Анна се преселила от Назарет в Йерусалим, където на свой ред се представила Богу.
Днес една от чудотворните икони на майката на Богородица се пази в скита Св. Анна на Атон. По нея има множество снимки на деца от цял свят, родили се със застъпничеството на светицата и нейното пресвято изображение.
Крали плодородието от нивите
Денят е свързан и с доста езически практики, оцелели и до днес. Вярва се, че на този ден магьосници свалят месечината от небето и я издояват, за да увеличат млякото на своя добитък. Осъждани от православието магьосници в миналото правели и множество зловредни ритуали за обиране на чуждото плодородие, включително и за открадване по магически начин, на способността на кокошките да снасят. Това става, като магът или магьосницата открадне трески от чужд дръвник и ги сложи в храната им. Срещу всякакви опити за свръхестествено посегателство стопаните мажат виметата на кравите с чесън или слагат при кошарите човешки екскременти. Пред всяка врата на къщата се пали купчина говежди тор – вярва се, че пушекът гони злите сили надалеч. В домовете също се извършват различни обреди. Вечерта слагат под печката жито и сол, а на другата сутрин захранват със солта домашните животни за защита. На места денят се смята за лош и опасен и дори е определян като празник на самодивите.
Майката на Богородица прогонва вълците
В Северозападна България се смята, че света Анна „затваря” Вълчите празници, наричани още Мратинци.
Най-опасният ден от тези празници е последният. Той е наричан Куцулан, Натлапан, Клекуцан и др., по името на най-опасния вълк, единак, приеман като митичния водач на глутницата, който обаче не върви с нея. Затова се извършват редица обредни практики и спазват редица забрани, за да се предпазят хората и добитък от вълците. По време на тези дни името на вълка не се произнася. Другите забрани, които се спазват, са свързани най-вече с домакинската работа на жените – те не бива да работят с вълна, с остри предмети, тъй като са оприличавани на вълчи зъби. Ножиците не се отварят, за да бъдат затворени челюстите на вълка. В навечерието на празника те се връзват здраво и се скриват, за да не би някое дете да ги отвори.
През този период не трябва да се изработват никакви мъжки дрехи, защото този, който носи такава дреха, ще бъде изяден от вълци или ще се поболее. Разпространена е легендата как една жена закърпила връхната дреха на мъжа си по време на Вълчите празници. Когато след време отишъл за дърва в гората, той бил нападнат от вълк, който само откъснал кръпката от рамото му и си отишъл.
В Западна България месят обредна пита, чиято пластична украса изобразява кошара с овце и говеда, на вратника стои „буден“ стопанин, а около кошарата са вълците. Тази пита се прекадява и се туря в храната на добитъка, за да бъде предпазен от хищниците.
Царевица и жито на трапезата
Тъй като коледните пости приключват едва на 25 декември, празникът трябва да се посрещне без храни от животински произход. На трапезата задължително трябва да присъства варена царевица, варено жито, баница със зеле, праз с ориз и маслини за здраве особено на бременните жени, защото светицата е покровителка на бременността, раждането и родилните мъки.
Вярва се, че на днешния ден задължително трябва да се яде жито и царевица, за да бъде здрава, плодородна и богата следващата година и посевите да порастат. От житото и царевицата трябва да бъде раздадено, за да имаме по-големи успехи.
