Н а 5 май се почита паметта на раннохристиянската света великомъченица Ирина. Нейното име означава мир, а идния петък празнуват хората, носещи следните имена: Ирина, Ирена, Иринка, Ириней, Мирослав/а, Мирчо, Мира.
Светицата е живяла в края на I и началото на II век след Христа. Тя е проповядвала Божието слово из земите на Егейска Македония, където много хора приели новата вяра след дивни знамения и чудеса. Според житието й нейният баща се казвал Ликиний и бил управител на град Магедон в Древна Македония. Той имал жена, носеща същото име - Ликиния. Дъщерята, която им се родила, нарекли Пенелопа. Когато навършила 6 години, тя имала толкова хубаво лице, че превъзхождала с външността си всички свои връстнички.
Заточение
Ликиний желаел да я възпитава далеч от света и светските развлечения. Затова построил за нея далеч извън града на живописно място кула с множество стаи, подредени с най-изящен вкус и сияещи в богатство. Столовете, масите, светилниците, постелите и съдовете били обковани с чисто злато. В тази кула той въвел дъщеря си Пенелопа заедно с тринадесет красиви девойки и поставил там езическите си идоли, за да я пазят. Наредил на дъщеря си да живее в кулата, докато не достигне брачна възраст. Така девицата прекарала шест години и три месеца и когато навършила 12 години, бащата взел да се замисля на кого от най-славните княжески синове да я даде за съпруга.
Апелиан
Възпитанието на дъщеря си той бил поверил на почтения старец Апелиан, за когото не знаел, че е християнин. Именно той въвел знатната девойка в Христовото учение. Скоро след това родителите й я посетили и съобщили за своето намерение да я омъжат. Пенелопа помолила да й дадат няколко дни срок за размишление.
Когато родителите й си заминали, тя отишла до своите идоли и ги запитала какво да прави. Бездушните статуетки не й дали никакъв отговор. Тогава тя погледнала към небето и извикала: ''Ако ти си Бог истински, когото галилеяните изповядват, моля те, упъти ме!''. В същата нощ насън й се явил ангел и й казал: ''Ти ще послужиш за спасение на мнозина и хиляди люде чрез теб ще се обърнат към Бога. Това, което Апелиан ти каза, е истина. Ще дойде при тебе един Божий човек – Тимотей, ще извърши над теб светото кръщение и ще те упъти какво да правиш. Отсега ти ще се наричаш не Пенелопа, а Ирина''. И действително скоро при нея дошъл самият апостол Тимотей, ученикът на св. Павел, и я кръстил заедно с всички, които живеели с нея. При кръщението Тимотей я нарекъл Ирина, предрекъл й страдания за името Христово и я увещавал да не отслабва във вярата. Ирина изхвърлила идолите, които се намирали в двореца, и прекарвала дни и нощи в молитва и духовен размисъл.
Мъченичество
След седмица родителите й отново пристигнали. Тя им съобщила, че вярва в Христа и започнала да увещава и тях да го приемат за свой Бог. Ликиний, обхванат от ярост заповядал да вържат дъщеря му и да я хвърлят под краката на буйни коне. Конете, без да й нанесат вреда, се спуснали срещу самия Ликиний, сринали го на земята и тежко го наранили. Господ дарувал на Ирина чудотворна сила, с която изцерила баща си. Изпитал на собствения си гръб Божията сила, бащата осъзнал заблужденията си и повярвал в истинския Бог. Около 3000 души в същото време се обърнали към Христа. Новият управител на страната чул за славата на Ирина и я предал на страшни мъчения. На Бога обаче било угодно да покаже своята сила чрез слабата девойка. И тя останала невредима.
Мнозина като видели станалите заради нея чудеса, повярвали в единния Бог. След това праведницата обходила различни страни, където проповядвала словото Божие.
Приживе се погребала в пещера
След многогодишни апостолски трудове тя пристигнала в Ефес, където много езичници повярвали чрез нея. По тези земи дошъл и нейният учител, старецът Апелиан. Тук тя получила откровение, че скоро ще замине в отвъдния живот. Като събрала вярващите, им казала: ''Радвайте се, братя, и мирът на Господа Иисуса Христа да бъде с вас! Бъдете добри и милостиви и твърдо пазете вашата вяра! А аз заминавам от вас. Благодаря ви, загдето ме приехте!'' На другия ден Ирина излязла от града, придружена само от Апелиан и няколко благочестиви мъже, влязла в една пещера и след като се простила със своите спътници, помолила ги да затрупат с камъни входа на пещерата, която станала нейна гробница.
Древна катедрала носи името й
Името Ирина е изключително популярно не само в православието, но и в целия християнски свят – Ирен на френски, Ирене на немски, Айрин на английски. Нейното име носи и най-старата църква в Истанбул - „Света Ирина“, която до 397 г. е била катедра на Константинополския патриарх. През 381 година в нея е проведен Вторият вселенски събор. След завладяването на града от османските турци в 1453 г., поради близостта на „Света София“ и на „Синята джамия“, църквата не е превърната в джамия, благодарение на което запазва оригиналния си вид. Била е ползвана за арсенал на еничарския корпус, а от 1846 г. става последователно Археологически, Императорски и Военен музей. Днес служи предимно за концертна зала за класическа музика поради великолепната си акустика и внушителна атмосфера.
