С ъвсем близо до столицата, до село Искрец, община Своге, се намира един наистина уникален с историята си и най-вече със запазените си стенописи манастир - "Успение Богородично", част от Софийската Света гора.
Там и климатът е уникален за възстановяване след прекаран Ковид-19, тъй като въздухът се счита за един от най-добрите в страната за лечение на белодробни проблеми. Не случайно през 1908 г. с указ и дарение на цар Фердинанд именно в Искрец е създаден санаториум за белодробно болни.
Старини
Предполага се, че Искрецката обител е основана още през XIII в. Най-ранният период от съществуването й е забулен в неизвестност, като единствените сведения за това време идват от местни предания. Археологическите проучвания обаче свидетелстват, че тук е имало храм още през X-XII век. През XIV век е разрушен от османлиите, след което за дълго това свято място остава в запустение. Духовният живот тук възкръсва през XVII век. Смята се, че стенописите от това време са дело на ръката на Свети Пимен Зографски. Преживяла много посегателства през кърджалийските времена, през 1834 г. църквата е обновена за пореден път и около нея се сформира монашеска обител, но още преди Освобождението тя отново запустява.
Дарение
При създаването на санаториума за белодробни заболявания „Цар Фердинанд І” в началото на XX век Българската православна църква дарява на здравното заведение манастирския двор и всички други манастирски земи - над 400 декара имот от ниви, ливади, градини и гори. Дотук се стига, след като специално назначена от цар Фердинанд комисия пътувала из България и извършвала измервания на климатичните параметри. В землището на манастира „Успение Богородично“ край Искрец комисията се натъква на уникални климатични условия, много подходящи за лечение на белодробни заболявания. А именно: 450 метра надморска височина, южен склон, липса на мъгли през цялата година, по-висока концентрация на кислород във въздуха, отлична екологична обстановка.
Първата сграда на санаториума е издигната между самия ограден зид на манастира. Така се постига образуването на своеобразен лечебен комплекс с „две болници“ - едната за душата, а другата - за тялото.
В годините на социалистическото атеистично управление манастирът не функционира, при което бива съвсем занемарен. В жилищните му сгради са настанени служители на санаториума, а впоследствие са разрушени.
Шедьоври
Манастирският храм „Успение Богородично“ представлява еднокорабна, едноапсидна, безкуполна постройка. Надлъжните й стени са укрепени с контрафорси, а от запад през 1846 г. е пристроен притвор с размери 10 на 7,40 м.
Църквата е лишена от всякаква външна украса, но вътрешността й притежава уникални стенописи от XVII и XIX в. По-старите, за които се смята, че са дело на Свети Пимен, се намират в наоса, където са изобразени трите образа на Христос. Олтарната апсида включва образите на Богородица и Петдесетница. Вторият слой стенописи, намиращи се в притвора, представляват сцени от "Апокалипсиса" ("Откровението на евангелист Йоан"). В притвора на Искрецката църква има и други сюжети като "Притчата за митаря и фарисея", "Мъченията на душата" и др.
Предполага се, че авторът на по-късните стенописи е Яначко Станимиров от село Брезе. По композиционно решение последните са повлияни от стенописите в Рилския манастир. Последната придобивка на светата обител е копие на чудотворната икона на Богородица от Бачковския манастир.
До църквата се намира постройка на единствената по рода си на Балканския полуостров кръщелна-изповедалня, изцяло изографисана отвътре. Уникалният баптистерий, строен във формата на седмоъгълна призма, датира от 1856 г. Доскоро в Искрецкия манастир е била запазена и една двуетажна постройка, с масивен каменен цокъл и малък чардак, строена през XIX в., но за жалост е разрушена.
Европрограми ще възраждат святото място
От 2019 г. старинният манастир вече е действащ и си има игумен - архимандрит Януарий. Надеждите му за възраждането на обителта са свързани с възможността да бъде възстановен със средства по европейската програма „Развитие на селските райони“. Защото през 2020 г. е правен само „козметичен“ ремонт на храма, при това съвсем недостатъчен. Негово Високопреподобие сподели пред „Телеграф - Чудеса и Вяра“, че вече има проекти за цялостната реставрация на стенописите, а също и за възстановяване на оригиналната фасада на храма, която е била в характерния за източноправославната църковна архитектура византийски стил.
