Н а 3 ноември православната ни църква чества паметта на Свети Пимен Зографски. Той е български средновековен гений - проповедник, зограф, строител, книжовник, с огромен принос за запазване християнската вяра у българите през тежките векове на турското робство.
София
Знаменитият иконописец и храмостроител се родил в София в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел и е наречен на единия от тях - Павел. За точната година се спори, но е накъде около 1540 г. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Свето Писание при техния духовник - зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната църква "Свети Великомъченик Георги".
Видение
След не много време неговият духовен отец изпаднал в тежък недъг, от който починал в дълбока старост. На смъртния си одър духовникът обещал на светия юноша, че след 40 дни ще му се яви. А дотогава той да пребъдва в молитва и пост. На четиридесетия ден от неговата кончина, когато Павел правел обичайната молитва насаме, изведнъж го обляла небесна светлина и му се явил неговият духовен отец Тома с венец в ръка, казвайки: „Радвай се, чедо Павле, защото по молитвите на светите наши атонски отци и ходатайството на покровителката на Света гора Атонска - Пресвета Богородица - се изправих пред престола на Владиката, нашия Господ Иисус Христос, Който ми даде този венец и ме изпрати при теб, чедо мое, да ти река: ако искаш и ти да се увенчаеш с такъв венец - да спазваш всичко, което ти казвах в онзи живот с тебе, да не отстъпваш от заповедите на нашия Господ и Бог Иисус Христос, да изпълниш обета на твоите родители.“
Атон
Скоро след това явление починали и родителите на Павел. Той раздал на бедните имуществото си и се отправил в българския атонски манастир „Зограф“. Там младежът прекарвал дните безропотно със смирение и отсичане на волята чрез всякакво послушание, молейки се денем и нощем на Бога. Братята обаче наченали да завиждат на неговата добродетел и постоянно му правели пакости, ругаели го, изливали вода на главата му, биели го и плюели в лицето му. И колкото той с кротост и смирение просел прошка от тях, иноците толкова повече пакости му правели.
Чудо
Веднъж, за да не отиде на църква, взели всичките му дрехи и расото и ги хвърлили в огъня. А той, като изпросил от тях прошка, се помолил Богу и тутакси огънят изгаснал и дрехите му останали невредими. Виждайки това чудо, съслужещите с него братя паднали пред него, просейки прошка, и повече не му правели пакости, а го почитали като отец и се разкайвали за онова, задето го тормозели, разказва атонското житие на св. Пимен.
Игуменът го поставил четец в църквата. А когато навършил 30 години, атонският манастир бил посетен от архиерея Памфилий, българин от Воденска епархия. Павел бил въведен именно от този архиерей в дяконски сан и подстриган с монашеското име Пимен. Младият монах така бързо преуспявал в монашеските добродетели, че братята започнали да го наричат "младия авва (отец)".
Градежи
В Зограф има две чудотворни икони на св. Георги. Има легенда, че когато Пимен навършил 55 години, самият Св. Георги му се явил със заръката да се отправи към своето отечество, където ще бъде много по-полезен за народа си, отколкото да стои на Света гора. Така монахът започнал да кръстосва надлъж и нашир българските земи. Знае се, че той не само проповядвал, но и строял и обновявал храмове и манастири, като лично ги украсявал със стенописи. С името му се свързват около 300 черкви и 15 манастира, повечето от които е изографисал сам. Сред тях са Черепишкият, Сеславският, Смиловският и Суходолският манастир.
Паисий Хилендарски
През 1762 година Паисий Хилендарски отбелязва в своята „История славяноболгарская", че известният български художник Пимен Зографски „обновил Черепишкия манастир край река Искър, и тук и починал."
В житието на Свети Пимен, писано от черепишкия монах Памфилий, се отбелязва още, че той „събрал много братя, поставил им игумен и всичко устроил както в Зографския манастир". Нещо повече, още приживе той бил инициатор за развитието на книжовността, чийто шедьовър е известното Черепишко четвероевангелие с позлатен обков, което било изработено в 1612 година от чипровчаните Никола и Павел.
Мощите му се пазят в Сърбия
Към края на живота си преподобният Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята. Скоро заболял тежко, предал на манастирските братя своето последно благословение, причастил се със светите Тайни Христови и починал на 3 ноември 1620 г. Преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.
Впоследствие турски разбойници опожарили светата обител и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир отворили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където почиват и досега. Този манастир до 1839 г. се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но сега се намира в Сърбия, близо до Княжевац.
