Л атини кръстоносци избиват много монаси на Атон, които не приемат Лионската уния между православната църква и Ватикана. Сред тях са и 26-те Зографски мъченици, запалени живи в една кула от българския манастир. Църквата ни почита паметта им на 10 октомври (понеделник). На това място днес се издига паметник, свидетелство за трагичните събития и героичния подвиг на монасите. Той се намира в близост до изхода на обителта, а върху него гори едно кандило целогодишно, разказва поклонникът хаджи Георги Китанов.
Идния понеделник там ще се направи служба в чест на мъчениците.
Аравийската икона
Те се почитат още два пъти в годината - на 6 май (Гергьовден) и на 3 ноември, когато се отбелязва обновяването на храма на свети великомъченик Георги Победоносец в гр. Лида, Палестина. Оттам в Зографския манастир през XII век по неведом път пристига чудотворната Аравийска икона на Св. Георги. Именно с нея се прави лития, която обикаля и около паметника на мъчениците.
Дълго време монасите пазили оцелялата част от кулата, където пострадали светите преподобномъченици. През XIX век обаче тя била пред опасност да рухне. Затова през 1873 г. монасите я съборили и дигнали на нейното място паметник. Решили да го осветят в деня на тяхната памет - 10 октомври. Отслужвали всенощно бдение.
Подир първата псалмена катизма на утренята един от монасите започнал да чете за страданията на светите мъченици. Внезапно се чул в храма някакъв лек шум. Едновременно с това над храма се появил огнен стълб, който осветил манастира и близките околности със силна светлина. Този дивен стълб се придвижил към паметника и се спрял точно над него. След малко време светлината започнала да се издига нагоре и накрая се превърнала в кръг. Той правел впечатление, като че увенчава мястото, където пострадали монасите. Свидетели разказват, че това дивно знамение продължило 15 минути. Негови очевидци били много манастирски братя и гости на обителта от близо и далеч.
Унията
Предисторията на монашеската гибел е свързана със състоянието на Византийската империя в онези дни.
По това време император Михаил Палеолог се опитва да подсигури трона си, както и финансов гръб, като търси за съюзник папата. Една от причините е арабската заплаха, а и вече селджукските турци надигали глава. Така императорът насила въвежда православна Византия в уния с Римокатолическата църква на събора в Лион през 1274 г.
Светогорските монаси в началото отправили послание до императора. В него те доказвали, че нито главенството на папата, нито поменуването му в църквите, нито извършването на светата Евхаристия с пресен хляб, нито прибавката към Символа на вярата „и от Сина“ могат да бъдат търпими. Те поискали папата да се спазва онова учение, което е приел от великите отци на Църквата.
Във Византия дошли папски пратеници, за да проверят дали унията се прилага. Дошли и в Света гора. Някои манастири поради смъртен страх ги приели с почести и влезли с тях в евхаристийно общение. Но други останали твърди в православието. Затова и пострадали. Най-твърдa позиция срещу това заема българският Зографски манастир заедно с още 2-3 обители на Света гора. Между тях е и Ватопедският манастир.
Наемници
За да ги вразумят, са изпратени латини наемници. По волята на императора скитници кръстоносци, изгонени от Палестина и наели се да служат като войници на византийския двор, също се включили в респектирането на монасите. Най-напред поискали от тях доброволно да приемат унията. Зографци отказали, готови да приемат дори мъченичество за светото православие.
Игуменът Тома посъветвал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери, докато премине опасността. Множество монаси се разбягали. Самият той с 21 монаси и 4 миряни се заключил в манастирската кула, откъдето безстрашно изобличавал отклоненията от православната вяра у римокатолиците. Разярени, латинците подпалили кулата от всички страни.
Имената
Затворилите се вътре християни сред пламъците предали душите си в Божиите ръце на 10 октомври 1284 г. Имената на четиримата миряни не са известни. Знаят се само имената на монасите: Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Ион, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партений. От всички само еклисиархът Партений паднал от кулата на земята. Поживял още 30 дни. И така имал възможност да разкаже всичко на завърналите се по-късно в манастира братя.
