К азват, че най-романтичната пустиня в света е тази на Йордания със своите розови пясъци и гостоприемство на бедуините, които всъщност са араби, които не желаят да живеят в урбанизирани територии.
Най-вълнуващата пустиня за мен се оказа Соленото езеро в Сахара в Тунис. До него от курортното селище Хамамет се пътува над 600 км, минават се стотици километри през безрадостни пейзажи от глина и камъни и слънце, сипещо неумолима жар. От небе, чийто цвят дори не можеш да видиш. Защото вдигнеш ли поглед нагоре, светлината буквално ще те ослепи, ако очите не са защитени с тъмни очила.
Температурите в най-добрия случай през август са около 42 градуса, които, ако трябва да сме справедливи, не се усещат така, както в България, защото въздухът е сух. И когато след цял ден пътуване стигнеш до единствения хотел в малкото градче Дуз, имаш усещането, че раят е на Земята.
Три сутринта
Хотелът е истинско произведение на изкуството, с дебели стени, които не позволяват на жегата да проникне в стаите, дървени щори, вътрешни дворчета с палми и безкрайни коридори - лабиринти, които водят до басейн, в който всеки пристигнал се бухва с радост. Там можеш да чуеш почти всички европейски езици, хората си говорят всеки на своя си и се разбират чудесно без преводач. След глътката свежест в оазиса през нощта туристите стават в три часа, за да потеглят към изгрева. Пътува се с автобус около час и половина към Соленото езеро. Никой не подозира какво наистина ще преживее, защото изгреви има във всяка точка на планетата и всеки един човек носи със себе си националното високомерие, че неговото слънце е най-красивото, качество, толкова типично за човешкото его.
Трикольор
Автобусите спират в гълъбовия сумрак. Пред погледа се просва огромна шир, посипана със сол. Това е потъналото езеро, което се простира на 5 хил. кв. м. Тук-там са останали миниатюрни езерца, които пясъците на Сахара не са успели да погълнат. До едно от тях на малка купчина пръст е забучено българското знаме, неизвестно от кого и кога. То вече е прокъсано и с избелели цветове, но продължава да се вее сред необятните пространства, които сякаш нямат начало и край. Някъде там далеч на хоризонта небето е обагрено в розово-оранжево и стотици хора тръгват като привлечени от магнит към това място. Трябва да се види това сахарско чудо на изгрева. То за секунди заличи различията между хора от различни националности и социално положение. Стотици човеци вървяха бавно към слънцето, по повърхността на сухото езеро, сякаш бяха на друга планета.
Възнесе
И ако изгревът на нашата Каварна е розов, а слънцето изплува бавно от другата част на Земята, в Сахара звездата изскочи и се възнесе като огромен оранжево-розов портокал на небето. И цялата планета онемя от възторг, а хората загубиха и ума дума, преживявайки нещо, което вероятно може да се нарече нирвана.
Красивите жени от подземните жилища
По пътя за Дуз разглезеният европеец може да изпадне в отчаяние. Автобусите пътуват сред голи безрадостни хълмове с жълтеникав цвят, сред които могат да се видят зелени петна от растителност. Тя е поникнала по божия милост, след като Всевишния се е смилил и е пратил дъжд. Никой не би допуснал, че човешко същество би могло да издържи и да оцелее там. Дори не толкова заради жегите, колкото заради еднотипния пейзаж, който сякаш никога не свършва.
Там обаче живеят берберите, които издълбават къщите си в скалите. Те ги пазят от горещините, ветровете, а естествената топлина на земята ги пази от нощните студове на пустинята. Понякога една такава подземна къща е единствена в радиус от десетки километри. Берберите са най-старите жители на Сахара в Тунис, може би още от времето, когато тя все още не е била такава пустош.
Удивително е гостоприемството на тези хора и красотата, която създават в домовете си. Практически външен човек не би познал, че купчината пред него е вход към истински апартамент, ако на върха й не се веят дрехи върху простор. Към сърцевината на жилището води коридор със завои, направен така, че ако влезе чужд човек, да не вижда стопанката, която ще успее да се скрие от него. Стига се до вестибюл под открито небе, а от него се отварят „врати“ към различни стаи. Всички те са варосани и блестят от чистота. Вътре е прохладно. Има кухня, гостна, стая за родилка с люлка за бебето, „зимник“, в който делви съхраняват зехтин, и нанизи с подправки от ароматни чубрица и джоджен. Жените ги берат по планините след дъжд. Всички стаи са застлани с пъстри килими, а стените са украсени с весели „ковьори“. Шарките напомнят на нашите чипровски килими.
Изработват ги от овча и камилска вълна.
Стопаните посрещат гостите с прясна плоска питка, която можеш да натопиш в съд със зехтин и мед. Берберите са много красиви, жените имат светли лица, но предпочитат да не бъдат снимани.
Наоколо в днешни времена туризмът е единственият доход и хората предоставят жилищата си за посещение, за да получат бакшиш, който всеки дава по свое усмотрение и възможности.
Офроуд с джипове към декорите на „Междузвездни войни“
От Соленото езеро следва екстремно преживяване. Истински офроуд с джипове, които се спускат по стръмни пътища, докато не заковат спирачки внезапно в пясъците. Това е мястото, откъдето се открива гледка към едни от най-впечатляващите декори на открито на филма „Междузвездни войни“. Това е едно от най-любимите места за снимки на туристите, защото каквато и да направят, все е добра, като се има предвид, че оператор е избирал мястото за панорамните снимки.
В самото междузвездно село се разхождат камили, ако желаеш, можеш да се качиш и на АТВ. Разходка с АТВ в пустинята се предлага и близо до оазиса в Дуз и повечето от туристите се възползват с удоволствие.
Любопитно е да се научи, че политиката на правителството в Тунис е да не взема наем за декори на бъдещи касови филми от авторите. След това те разчитат на световната известност, която им води туристи, които искат да преживеят филма на живо. В пустинята на Тунис е сниман и шедьовърът „Английски пациент“, а Индиана Джоунс търси из околните пещери изчезналия кивот.
Бяло-синя приказка в Сиди Бу Саид
Една от популярните екскурзии е до столицата Тунис и археологическите разкопки на древен Картаген. За жалост от Картаген на финикийците са останали руини, защото римляните са се постарали да изгорят и унищожат всичко. Но истината никога
не може да се скрие, така че са останали някакви артефакти от Картаген на Анибал. Столицата Тунис е място, на което трябва да се отделят много повече часове, отколкото предлагат организаторите на екскурзии. Освен колоритния пазар наоколо има сгради с френска архитектура, които създават специален чар на посещението.
И, разбира се, ако не си спрял в Сиди Бу Саид, синьо-белия град, все едно че не си бил в Тунис. Всъщност градчето се състои от една уличка и правителството е решило сградите да останат изцяло само в тези цветове, които са символ на средиземноморската архитектура.
Плоски покриви, улички пълни с търговци, които предлагат всичко, което може да се намери в страната. От кожени чанти, якета до всякакви килими, пособия от маслинови дръвчета, пъстри паници и прочее. Ако искаш да си купиш нещо, трябва да се пазариш, това е част от удоволствието за местните търговци.
Светлана Трифоновска
