Е дно е да слушаш с отегчение разказите на поредния Наполеон или поредната Клеопатра, и съвсем друго е да изпиташ подобна регресия върху себе си.
Когато познатата на д-р Моуди психоложка Диана Дънхолм му предложила да направи пътешествие в предишните си животи, ученият дори не предполагал колко вълнуващи и ярки ще са впечатленията му.
И така, Моуди се разположил удобно в креслото, а Диана Дънхолм го потопила в дълбок транс...
Много изследователи се отнасят доста скептично към пътуванията в предишни животи с помощта на хипнотична регресия. Считат ги за бълнуване наяве или скрити фантазии на пациентите. Приблизително така се отнасял към този феномен и знаменитият лекар-психиатър д-р Реймънд Моуди. Но след излизането от печат на книгата му „Живот след живота”, при него започват да пристигат стотици писма, в които хора споделят с него спомените си за предишни животи. Тези писма карат учения да се отнесе по-сериозно към дадения проблем, а личният му опит дава мощен тласък към началато на вълнуващо двугодишно изследване.
Звено
В своята първа инкарнация (въплъщение) Моуди се оказал някакъв протохуманоид, своеобразно преходно звено между маймуната и човека. Той живеел по дърветата със събратята си. „Движех се в полусгънато положение, тъй като ръцете ми се мотаеха някъде в стъпалата. С малко повече усилия можех и да се поизправя, но ако трябваше да набера скорост, се придвижвах на четири крака”, пише Моуди в своята книга. Протохуманоидите не можели да говорят и изпитвали панически ужас от живота долу, на земята, а не в короните на дърветата. Усещанията от тази инкарнация били толкова ярки, че Моуди буквално чувствал как по брадичката му се стича сок от плода, който бил захапал, връщайки се в далечното минало.
В следващия си живот ученият се оказал чернокож малчуган в африканско племе. Историческата епоха била трудна за определяне, би могло да е както преди векове, така и по-близки времена.
Старец
В третото си превъплъщение Моуди видял себе си като старец – корабостроител. Той разхождал малката си внучка и й показвал кой от дърводелските инструменти за какво служи. После двамата се качили на лодка и тогава се случило нещо непредвидено: внезапно огромна вълна връхлетяла върху лодката и я преобърнала. Докато потъвал към дъното, Моуди изпитвал страшно чувство за вина, че е станал виновник за гибелта на своята внучка.
Веднага след тази катастрофа ученият се оказал в първобитна ловна дружинка, която преследвала отчаяно мамут. Било студено и страшно. Ловците били наметнати с кожи, които покривали само гърдите и плещите им. Кръвта им слязла в петите, когато мамутът награбил един от ловците с хобот и му разбил черепа в земята с такава лекота, все едно чупи орехче. Не си струва да се коментира особено тази инкарнация, в която Моуди бил прост работник в зората на цивилизацията и буквално умирал от глад заедно с жена си.
Шестото превъплъщение поразило пътешественика назад във времето. Този път Моуди се озовал в Древен Рим. Ама че късмет – този път той се намирал в яма, в която всеки момент щели да пуснат гладен лъв... В този живот ученият бил пленник на римляните, а от ямата виждал публиката, която с нетърпение очаквала кървавото зрелище.
Тълпа
Докато страшният звяр сключвал зъби около черепа на своята жертва, Моуди се пренесъл в седмия си живот – отново в Древен Рим, но този път не бил пленник, а знатен човек. Но краят му и в този живот бил нерадостен. Докато Моуди си лежал най-спокойно във великолепния си апартамент, облечен в бяла тога, в стаята връхлетял развълнуван синът му и съобщил, че тълпа бедняци щурмуват вратата. Моуди тръгнал да го успокоява, но когато погледнал през прозореца, го обхванал страх: стражите не можели да удържат натиска на огромна разярена тълпа, до ужасния край оставало съвсем малко...
В следващия си живот Моуди бил търговец в Средния Изток, притежавал малка лавка за бижута, която му носела прилични доходи, но особено се гордеел със своя красив червен тухлен дом. Веднъж, когато се прибрал вкъщи, почувствал странна и смразяваща тишина, сърцето му се свило от предчувствие за беда. Качил се бързо в спалнята и видял мъртви своята жена и три малки деца. Те били убити при обир. Сцената била кошмарна. Този негов живот приключил след тази трагедия.
Последното превъплъщение поднесло на Моуди още една изненада: този път той се оказал жена, китайска художничка. Радостта от творчеството, възхищението от великолепието на природата, близките отношения с приятелите и роднините – всички тези хубави неща му се случили най-после в този живот. Но краят отново не бил щастлив – обеднялата старица била задушена с възглавница от някакъв пройдоха, който я убил просто така – за удоволствие.
Когато Дънхолм извела Моуди от хипнотичния транс, се оказало, че за пътешествието в деветте си предишни живота той е изгубил всичко на всичко един час. Впечатленията от преживяното били толкова ярки, че известно време ученият просто мълчал и гледал втренчено в една точка, а в главата му се блъскали един след друг въпроси, предизвикани от този толкова необичаен за него експеримент.
Запознанство
„Регресията не прилича нито на сън, нито на блян. Тя носи в себе си усещане, запознанство със самия тебе. Аз сякаш си спомнях, а не измислях” – това най-много впечатлило Моуди. Той бил поразен и от това, че при някои инкарнации той сякаш бил извън тялото си и можел да се наблюдава отстрани, като в същото време усещал поредното превъплъщение. В същото време, макар че ученият провел лично това уникално пътуване назад във времето, не се задоволил със собствените си преживявания, а се заел да изучава този феномен.
50 студенти по психология, които слушали лекциите на Моуди, с ентусиазъм се съгласили да участват в неговите експерименти. В резултат на изследването, което продължило две години, ученият успял да отдели 12 признака, които така или иначе характеризират хипнотичната регресия. Но и това не се оказва достатъчно, за да го убеди напълно. След приключването на изследването си ученият продължава да е категоричен, че ние знаем твърде малко за своя мозък и фантазиите, които се отключват във фази на отдих (например на сън). Много вероятно е нещата, които си въобразяваме да не са само фантазии, а спомени от предишни животи.
Вашето предишно „Аз”
Реинкарнацията (прераждането) разглежда безсмъртието на душата, която отново и отново се възражда в нови тела. Всеки следващ живот се явява своеобразен урок, в резултат на което душата на човека става все по-хармонична. В реинкарнацията е вярвал и мъдрецът Платон, а великият математик Питагор твърдял, че е бил троянски воин, лавкаджия и дори проститутка в предишните си животи. Редица изследователи се придържат към мнението, че с помощта на хипнотичната регресия хората просто попадат в своето предишно „Аз”.
С помощта на хипнозата човек може да се върне в детството или младостта си и да определи кое събитие в миналото е травмирало неговата психика и е оказало съществено влияние върху душевното му и физическо състояние през следващите години. Проигравайки с пациента тази травмираща психиката ситуация, психотерапевтът често постига чувствително подобряване на общото състояние на болния и дори пълното му излекуване.
Кристи Петрова
