С лед култовите хитове „Луди жаби“ и „Голяма грешка“ веселяците от „Джанго Зе“ са готови с нова песен в този дух, която има всички шансове да се нареди до гореизброените класики.
Тя се нарича „Ах, Алеко“ и е посветена на автора на „Бай Ганьо“ и „До Чикаго и назад“ Алеко Константинов, както и неговите емблематични герои.
Голяма грешка
„Динамично-саркастична песен за някои непреходни неща“ - така представя песента нейният автор Мирослав Атанасов, по-известен като Миро Морски. Той е написал музиката и текста, както на почти всички песни на групата. Видеоклипът пък е направен от карикатури на едни от най-добрите майстори в сатиричните изображения – Илия Бешков и Тодор Цонев. „Днес я пуснах на децата. Полудяха от кеф! Жестока е!“, бяха първите коментари на феновете. А те ще могат да я чуят на живо на 2 септември 2023 г., на сцената на Station Street Festival в Пловдив. Организаторите обещават, че ще се долови полъхът на морето с Миро Морски и неговата група „Джанго Зе“, които пристигат под тепетата, за да се погрижат за страхотното настроение на форума. Вечни парчета като “Голяма грешка”, “Луди жаби”, “Твоята усмивка” и още куп други ще зарадват присъстващите на ул. ”Иван Вазов” и ще ни върнат в лятното безгрижие.
Бай Ганьо
Песента на „Джанго Зе“ - „Ах, Алеко“, бе коментирана и на срещата разговор по повод инициативата „Алеко днес“ в БТА. Кампанията е посветена на 160 години от рождението на Алеко Константинов и включва поредица от срещи разговори в пресклубовете на БТА в цялата страна, чийто модератор е доц. Йордан Ефтимов – литературен изследовател, критик и преподавател по теория на литературата в Нов български университет. Шуменският поет и журналист Антоний Димов коментира, че песента е своеобразно обръщение към писателя и цитира част от текста й, който според него показва как Алеко е дописван активно извън литературата през музика и визуално. Има традиция от много десетилетия в това, има една фолклоризация на образа на Бай Ганьо също така, смята той. За него има вицове, песни, нова проза от други автори, продължаваща патилата на героя, каза още Димов. Друго, на което акцентира той, е, че прозата и публицистиката на Алеко могат да бъдат отправна точка за много въпроси и анализи, свързани с нацията, националното, национализмите, расите и расизма, половите, социалните и културните неравенства. „Алеко държи осъзнато индивидуално на демократичното и модерното, но съзнава, че има колективна национална идентичност, която е по-скоро свързана с патриархалното, консервативното и недостатъчно модернизираното. Това е ситуация, която е сходна с тази, която ние тук и сега изживяваме наново по сходен начин“, коментира Димов.
Завръщане
„Джанго Зе“ съществува повече от 20 г., но е на приливи и отливи – активното присъствие на групата по българските сцени е за по 2-3 години, след което има пауза от 7-8 и нова атака. Някои от песните им, особено от първия албум, са превърнати вече във вечни български хитове. А като отидеш на концерт, чуваш как феновете пеят открай докрай и останалите, уж по-неизвестни, които не се въртят по радиото и телевизията. Последното завръщане на бандата е от 2020 г. в малко по-различен състав и с доста по-различно звучене. На практика в сегашния си състав тя е съставена от истински бойни другари, започнали заедно заниманията си с музика още през 90-те по варненските мазета, гаражи и читалища.
В момента „Джанго Зе“ са Мирослав Морски (китара и вокал), неговият брат Галин Горски (клавири), Пламен Пеев (барабани) и Александър Проданов (бас).
„Луди жаби“ като детски хит
Много често Миро Морски и колегите му от „Джанго Зе“ чуват след концертите си при срещата си с почитатели: „Аз израснах с вашите песни!“. „Знам, че това трябва да ме кара да се чувствам стар, но не се усещам стар. Радостен съм. Все едно си посял нещо и то е пораснало. Това ми изглежда като добре свършена работа“, казва певецът. И до ден днешен той се учудва на успеха и дългия живот на песента „Луди, луди жаби“ и признава, че не разбира какво толкова намират хората в нея. „Тя остана като една детска песничка, нещо като „Бели пеперудки, къде отлетяхте“, с които живеят поколения деца“, казва авторът, който през годините е изразявал доста противоречиво отношение към най-популярното си произведение. „И до ден днешен водят деца да ме показват: „Ето ги тези, дето пеят за жабите“, разказва Морски.
Лео Богдановски
