- Д-р Хаджилазов, защо диабетът е социално значимо заболяване?
- Диабетът е социално значимо заболяване, защото обхваща много хора по целия свят. До 2015 година официалните данни показват, че 420 млн. са диабетиците, което обхваща поне 8% от възрастното население. Това е голям процент от хората, като се очаква в следващите 25 години броят им да се увеличи с 50-70%, което значи да се обхванат поне около 10-12% от населението. Малко са заболяванията, освен някои от сърдечносъдовите заболявания като артериалната хипертония, които да са толкова застъпени в обществото. Според статистиката през 2004 година в България диабетиците са били около 470 хил., а десет години по-късно броят им се увеличава над 8,5% от населението. Спрямо света и България следва същите тенденции като процент и част от населението. Над 80% от болните със захарен диабет са тип 2 и от тях поне 80% са с наднормено тегло и затлъстяване. Една част от пациентите имат и хипертонична болест, исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, всичко това е обединено под понятието метаболитен синдром. Около 80% от пациентите с диабет тип 2, бидейки с наднормено тегло, те обикновено имат и другите компоненти на този метаболитен синдром – нарушение в обмяната - намален добър холестерол, увеличени триглицериди, има хипертонична болест, има и промени в стойностите на други показатели като пикочната киселина, възпалителни маркери, които имат отношение към оформянето на холестерола по съдовете. Тези хора ще струват много на здравната система, защото те няма да са малко, а и трябва да се лекуват не само по отношение на намаляване на кръвната захар, а и от последиците от нея. Тук трябва да включим увреждане на нервните влакна, увреждане на съдовете на ретината, нефропатия. Виждате как от една нозологична единица като захарния диабет могат да се получат много други заболявания сами по себе си като отделни и такива около диабета.
- На какво отдавате ръста на болните у нас?
- Типичният диабет тип 1 е доказано категорично и то с генетични маркери, че е наследствено заболяване. Той е много по-рядък от тип 2, обхваща около 10%. Този вид захарен диабет се отключва при хората в ранна детска или младежка възраст. Дължи се на няколко типа антитела, които засягат и разрушават бета-клетките на панкреаса. Тези пациенти рядко са с наднормено тегло, дори повечето са слаби или с поднормено тегло.
Фактор, който съдейства за по-ранното отключване на захарен диабет тип 2, е наднорменото тегло. Това е бич за нашето съвремие, защото статистиката показва, че около 3,7 млн. души над 15-годишна възраст, което представлява 43% от населението, са с наднормено тегло. Към тях, като прибавим и още близо 900 000, които са със затлъстяване и обхващат още 10% от хората, вижда се че 53-54% от населението е с наднормено тегло и затлъстяване, което само по себе си определя отключването на диабет тип 2. Доказано е, че повишената мастна тъкан съдейства за по-трудно осъществяване на основното действие на инсулина, а именно да вкарва глюкозата в клетките. Години наред такива хора имат идеални кръвни захари, но за сметка на свръхпродукция на инсулин. Наднорменото тегло е доказано, че тормози панкреаса значително, изтощава го – минава се през едно преддиабетно състояние, след това второ, за да се отключи втори тип захарен диабет. В България в последните години случаите се увеличават. Някой ще каже, че това е така, защото се увеличават изследванията, които се правят в рамките на допълнително здравно осигуряване, профилактика или при проявени симптоми. Увеличението на броя на хората с метаболитен синдром се увеличава стремглаво през последните години.
- Има ли други предпоставки, които биха могли да отключат диабет тип 2?
- Освен наднорменото тегло и затлъстяването добавям и заседналия начин на живот, работата пред компютър или на бюро, при младите и децата и електронните игри. Всичко това също води до натрупване на мазнини и развитие на диабет тип 2. Трети фактор е качеството на храната и приетите количества. Когато човек води застоял начин на живот и приема количество храна, което е повече от нужната му енергия, тя се натрупва и остава под формата на мазнини. От друга страна храните, които ядем, има компоненти, които нашите баби не само че не са ги използвали, но не ги и познават – стабилизатори, оцветители, хидрогенерирани мазнини и продукти, овкусители, стимулиращи апетита и водещи до преяждане и най-вече натоварващи панкреаса, от което се отключват преддиабетните състояния или захарен диабет тип 2.
- На каква възраст може да се сблъскаме със захарния диабет тип 2?
- Втори тип диабет се коментираше преди години, че той се отключва при хора от 30-35 години. Установява се, че възрастовата граница при диабет тип 2 много пада, той се установява при хора под 25-годишна възраст. Среща се също така в младежките години – 17-18 години, както и в по-ниска възраст. Основната причина за това е обездвижването и приемането на празни калории – зрънчо, чипсове и др. Ако обаче човек промени начина си на живот, първите две преддиабетни състояния могат да бъдат обратими.
- Има ли някакви индикации, по които да разберем, че човек е в преддиабетно състояние или вече с диабет тип 2?
- Съхнещата уста, често уриниране, пиенето на 3-4 л вода, слабеене подсказва, че тези млади хора страдат от диабет тип 1. Нещата се развиват в рамките на няколко месеца. При втория тип по-голямата част от хората са с наднормено тегло, над 80%, другите могат да са близко до нормалното тегло, но там генетичната причина не са тези антитела, които ги има при тип 1. Обикновено теглото при хората с наднормено тегло продължава да нараства, панкреасът може да поддържа 5-10, 20 години наред нормални кръвни захарни нива, но за сметка на свръхработа – хиперинсулинемията, при която произведеният инсулин насила се опитва да вкара глюкозата в клетките и това се случва, но като страничен ефект инсулинът съдейства за намаляване на разграждането на мазнините и стимулира ензим, който помага за натрупването на повече мазнини в мастните клетки и се стига до инсулинова резистентност. След години на преработване идва момент, в който панкреасът се „уморява“ и започва да намалява инсулин, а това да води до повишаване на стойността на кръвната захар. Като знаци, че може да имате диабет, е появата на възпаление на лигавицата на половия член, вагинити при жените, трудно зарастващи рани, поява на проблеми със зрението, изтръпване на краката, мравучкане, а в по-тежките случаи се губи усет за допир, болка, топло, студено. При такива случаи трябва да се направи измерване на кръвната захар.
- Диабет тип 1 е по-опасен от другия, така ли е?
- От една страна – да, от друга не бихме казали точно така. При първия тип се разрушават клетките, които произвеждат инсулин от панкреаса, но там веднага се започва лечение с вкарване на инсулин отвън и така човек компенсира това, което му трябва. Когато един пациент е правилно обучен как да се храни, да има двигателна активност, той може да бъде лекар на самия себе си. За разлика от втория тип, където терапията основно е с таблетки, при тип 1 самият пациент може да прави т.нар. диетични грешки. Ако например приеме повече въглехидрати, той може да неутрализира излишното количество и кръвните захари да са перфектни. При втория тип захарен диабет медикаментите са с ефект между 8, 12 и 24 часа и те могат да се приемат 1, 2 или 3 пъти на ден. Ако пациент реши да похапне повече, той няма как да неутрализира излишъка, защото хапчетата имат максимална доза. Пациентът би могъл да компенсира единствено с повече двигателна активност, за да успее да разгради глюкозата, която му е в повече, и да нормализира нивата на захарите.
- Диабетът не е лечим, но се поддържа.
- До момента няма механизъм, по който да се възстановят разрушените бета-клетки при диабета от тип 1. Правени са опити и със стволови клетки, но все още не се е стигнало до резултата, който търсим. При този тип нещата са много стриктни по отношение на лечението му.
При втория тип – на този етап не е възможно човек да се изследва предварително и при носителство на дадени гени да се гадае, че ще развие диабет тип 2. Резултатът е, че поне 50% от хората, които имат роднини със захарен диабет тип 2, имат вероятността да го отключат на дадена възраст. При този вероятността за хипоглекимия е много по-рядко, отколкото при тип 1, но това не означава, че усложненията при тип 2 са маловажни. Недобрият контрол и поддържането на кръвни захари над 10, 11, 15 ммол/л бавно във времето, но закономерно довеждат до усложнения – на първо време с очите, след още 5 години се увреждат и бъбреците, а това вече е тежко увреждане, причинено от захарния диабет. Диабетът има отношение към увреждането на малките кръвоносни съдове.
- Може ли да се каже, че диабет тип 2 е болестта на бедните?
- Не съм много съгласен с това, защото тук стигаме до култура на хранене, на живот. Тук стигаме и до това да знаем какво означава комбинацията на хранителните продукти и как биха се отразили на здравето ни. Хора с ограничени финансови ресурси ще купят стоки с по-ниско качество, докато тези с по-добри финансови възможности биха купили по-качествени продукти, но тук стигаме до въпроса какво количество биха изяли и какво количество въглехидрати биха консумирали. Когато изнасям лекции за храненето, работя с едни провокативни въпроси като „Биопродуктите диетични ли са?“, „Може ли да се напълнеете от тях? Може ли да се развие захарен диабет?“. Естествено, че може. Ако човек преяде с въглехидратни продукти, били те и био, резултатът ще е един и същи – напълняване и склонност към развиване на диабет тип 2. По същата логика и с мазнините, които са най-високоенергийният източник. Дори те да са полезни, но ако ние надвишим необходимото ни количество, тази енергия се превръща в клетките в триглицериди, т.е. обемът на мастните клетки ще се увеличи. Финансите тук не са определящ фактор, а културата ни на хранене и изборът на хранителни продукти.
- Българинът успява ли да се усети, че преяжда?
- Жените, които държат на външния си вид, се съобразяват какво количество ядат и какви храни. Има хора, които калкулират калориите, но това само по себе си е стрес, който води до отделяне на хормони като кортизол, норадреналин и др., които увеличават инсулиновата резистентност. Когато един човек не е удовлетворен от това, което консумира, той не изпитва удоволствие от храненето, което го натоварва психологически и тогава идва рискът, когато може да се залитне в крайност. Аз имам правило на петте „к-та“ и там един от въпросите не е „Какво и колко да се яде“, а „Кога да се яде?“. Много е важно след закуска какво ще прави той и кога ще е следващото хранене, тъй като си има процеси, които се случват в определени часове. Закуската е едно от основните хранения, обядът може да е по-тежък и обилен, но вечерята трябва да е внимателно подбрана, защото след това човек си ляга и всичко излишно ще го натрупа под формата на мазнини.
Това е той:
Д-р Красимир Хаджилазов работи в клиниката по ендокринология във Втора МБАЛ-София
Той завършва медицина в София през 1995 г.
Придобива специалности по вътрешни болести в клиника по пропедевтика на вътрешните болести към Медицинския университет в София и ендокринология във ВМА-София
От 2009 до 2018 работи във Военномедицинска академия
Владимир Христовски
