Ф утболът е един от спортовете, които създават най-много милионери. Не един и двама от бившите и настоящи звезди на зеления терен са тръгнали от някое бедно градско гето или къща в забравено от Бога село. Не един и двама от родените в бедност звезди не успяват да се преборят с връхлетялата ги слава и богатство, отдават се на страсти и пороци и затъват в калта. Повечето обаче успяват да устоят и да се преборят с изкушенията, като остават верни на спорта. Тук ще представим накратко пътя на някои от най-известните футболни звезди и избора, който всеки от тях е направил между пороците и спорта.
Бразилия
Пеле
Ще започнем нашето пътешествие, разбира се, от Бразилия, държавата, в която футболът е национална религия. Там, в югоизточния град Треш Корасоинш, в щата Минаш Жейрас, в семейството на футболиста Жоао Рамос до Насименто на 23 октомври 1940 г. се ражда син, когото наричат Едсон Аранчис. Скоро след раждането семейството се мести да живее в малкото градче Бауру. Заради тежка контузия бащата е принуден да се раздели завинаги с футбола, но предава любовта на своя син. Малкият Едсон израства на улицата, ритайки с връстниците си празни консервени кутии или саморъчно ушити топки, пълни с парцали. Тъй като семейството е бедно, често пъти сутрин малчуганът излиза на улицата, без да е закусил, просто защото вкъщи няма нищо за ядене. Това обаче изобщо не го вълнува, тъй като за него най-важното е да дриблира след топката. През 1950 г. малкият Едсон слуша по радиото финала на Мондиала, в който Бразилия губи световната титла от Уругвай с 2:1.
Тази загуба действа потресаващо на малкото бразилче, което, стискайки юмруци, се кълне пред радиото, че един ден, като порасне, ще измие срама и ще направи Бразилия световен шампион по футбол. Вероятно в този момент хиляди други бразилски деца са отправяли същата клетва. Но Едсон Аранчин наистина успява. При това само 8 години по-късно. На световното в Швеция през 1958 г. Бразилия печели световната титла, след като на финала разгромява домакините с катастрофалния резултат 5:2. Три от головете в шведската врата вкарва някогашният малчуган Едсон Аранчис, синът на футболиста Жоао до Насименто. В историята на световният футбол той остава завинаги с прозвището Пеле. Само за няколко години се превръща в световния Крал на футбола. До смъртта си Пеле остава образец за истински спортист. А името му не е замесвано в скандали. За всички бразилци Пеле е нещо много повече от футболен крал. Той е идол, кумир и Бог.
Гаринча
Гаринча
В шампионския отбор на Бразилия, спечелил световната титла през 1958 г., участва и една футболна звезда, тръгнала от градските гета. Мануел Франсишку душ Сантуш – Гаринча, се ражда на 28 октомври 1933 г. в Пау Гранде, предградие на Рио де Жанейро. Първите си уроци по футболно майсторство Мане получава на улицата в махленските турнири, в които той се изявява като изключителен майстор на дрибъла. Подобно на Пеле, Гаринча също добива своя звезден миг на световното в Швеция. Но за разлика от Краля на футбола Мане си избира да тръгне по наклонената плоскост на скандалния живот. Страстта му към алкохола се оказва фатална и за няколко години той се превръща в непоправим алкохолик. Умира през 1982 г. от цироза на черния дроб. Неговият бивш съотборник демонстративно не присъства на погребението му.
Джордж Бест
Джордж Бест
Печалната съдба на Гаринча постига и северноирландския футболен гений Джордж Бест. Роден е през 1946 г. в бедно семейство в столицата Белфаст. И неговата кариера започва на улицата, преди на 15 години да бъде забелязан от бой скаути на „Манчестър Юнайтед“. Уви, и Бест не успява да устои на пороците на славата и се хвърля с главата надолу в тях. Самият Пеле през 1966 г. заявява: „Джордж Бест е най-добрият играч в света.“ Уви, Бест е твърде далеч от Пеле. Той почти ежедневно се забърква в скандали с алкохол, побоища и жени. През 1984 г. той дори влиза в затвора заради обида на държавен служител и каране на автомобил в нетрезво състояние. А през 2002 г. бившата футболна звезда претърпява тежка операция на черния дроб. Джордж Бест умира на 25 ноември 2005 г. Месеци преди фаталния край той иска от свой приятел да го снима и да разпространи снимките, които да служат за предупреждение към младите хора до какво може да ги доведе злоупотребата с алкохол. Сред популярните реплики на Бест са: „Похарчих повечето си пари за алкохол, жени и коли.“ „През 1969 г. се отказах от жените и алкохола. И това бяха най-лошите 20 минути в живота ми.“
Златан Ибрахимович
Златан Ибрахимович
Сред съвременните футболни идоли също има такива, които могат да бъдат примери за подражание, и такива, които са далече от този положителен имидж. Златан Ибрахимович е идол на милиони футболни фенове в цял свят. Израства в Розенгард, емигрантски квартал на Малмьо. Не може да се каже, че Златан е имал тежко и гладно детство, но е изтърпял всички неприятности, свързани с това да си дете на баща мюсюлманин и майка католичка в чужда държава. За да се занимава сериозно с футбол, Златан напуска училище. Но едва ли днес съжалява за това. Въпреки славата той не забравя откъде е тръгнал и не пропуска случай да помага на нуждаещи се, без значение на вяра и религия.
Кристиано Роналдо
Кристиано Роналдо
Сред основните конкуренти на Златан е португалецът Кристиано Роналдо. Той е роден в семейството на работник, който често остава без работа и фамилията му често гладува. Страстта към алкохола убива бащата на Роналдо, когато той все още е в утробата на своята майка. Която признава, че неведнъж е искала да прекъсне бременността си, за да не ражда дете, което ще бъде принудено да живее в крайна мизерия. За щастие на милионите фенове на звездата днес, Кристиано се ражда жив и здрав. И днес, въпреки противоречивостта си на терена, в личния живот звездата се държи далеч от скандали и е пример за подражание.
Неймар и Суарес
Карлос Тевес
Сходна е съдбата и на друга футболна мегазвезда, Неймар. Когато е още бебе, баща му остава инвалид и непълнолетният му син трябва да работи, за да издържа многолюдното си семейство, което поради бедността е принудено да живее в една стая от 30-ина квадрата.
Следващата от футболните звезди, започнала от нищото, е уругваецът Луис Суарес. Той признава, че родителите му са били толкова бедни, че малко след раждането му се налага да се преместят на село, където все пак могат да засеят нещо в градината си, за да не умрат от глад. Когато започва да играе аматьорски футбол, Луис е принуден да обува и да носи обувките на вече напусналите отбора футболисти. Които често пъти са с 1-2 номера по-големи от неговите.
Тевес и Модрич
Лука Модрич
Сред звездите, израснали в недоимък, е и аржентинецът Карлос Тевес. Роден е в едно от най-бедните предградия на Буенос Айрес и е отгледан от своята леля. Като дете е залят с вряла вода, белезите от която и днес носи по лицето си. След като става богат и известен, Тевес създава фондация, чрез която подпомага талантливи, но бедни деца. Подобна е съдбата и на французина Франк Рибери, чието лице е обезобразено при автокатастрофа.
Тежка е съдбата и на хърватския национал Лука Модрич. Заради миналото на своя дядо Лука е принуден да напусне родината си. След това се връща и е взет в националния тим. Самият Модрич споделя, че никога няма да забрави живота си в изгнание и не го пожелава на никого. Звездата на английския „Ливърпул“ - Мохамед Салах, пък признава в интервю, че като дете е правил топки от чорапите на всички членове на семейството и с тях играел футбол.
Рахийм Стърлинг
Рахийм Стърлинг
Тежка е съдбата и на друга звезда на английската Висша лига, Рахийм Стърлинг. Той е роден в Ямайка и не помни баща си, който е бил застрелян. На 11 години емигрира с майка си в Англия. Там започва да тренира футбол. Преди да отиде на тренировка, всяка сутрин Рахийм е трябвало да става в 5 ч. и да помага на майка си да чистят тоалетните на лондонски хотел.
Диего Марадона
Диего Марадона
Ще завършим представянето на грозните патенца, превърнали се в грациозни лебеди във футбола, с една от най-противоречивите звезди в този спорт - Диего Марадона. Той е роден в едно от най-бедните предградия на Буенос Айрес в многолюдно семейство с още 7 братя и сестри. Баща му е зидар и в детството си бъдещият Дон Диего по цели дни не слага хляб в устата си, просто защото той липсва на семейната трапеза. Това обаче едва ли го вълнува толкова по онова време, тъй като момчето Диего е изцяло отдадено на футбола. За един от рождените си дни момчето получава от своя братовчед евтина футболна топка. За него обаче тя е повече от свещена реликва. Малкият Диего Армандо е толкова щастлив, че шест месеца спи с топката в леглото. Първият футболен отбор, в който бъдещата звезда играе, е „Малките лукчета“.
Там е забелязан и е взет в детския отбор на „Архентинос Хуниорс“. След това следва мъжкият отбор на клуба, откъдето името Диего Марадона става известно по целия свят. За разлика от основния си конкурент за титлата Крал на футбола, Пеле, Дон Диего така и не успява да балансира между славата и живота за пример. Животът на Дон Диего е всичко друго, но не и пример за подражание и е поредица от скандали, свързани с наркотици, жени и пиянски изцепки. Въпреки няколкото опита да се отърси от пороците и да заживее нормално, до края на земното си битие аржентинецът си остава скандален. Но пък може би това също е част от неговия необикновен чар и харизма.
Иван Георгиев
