Д атата 15 август 1892 година е знакова за пробуждащата се след 5 века дълбок сън Трета българска държава. Само 14 години след Освобождението си младото княжество заявява своето твърдо присъствие в икономическото си развитие - в Пловдив се открива Първото земеделско-промишлено изложение, предвестник на Международния мострен панаир.
Идеята принадлежи на Захари Стоянов, видял Парижкото изложение през 1889 г. Заедно с българския дипломат във Виена Григор Начович отправят предложение до премиера Стефан Стамболов и през 1891 г. правителството взема решение за организиране на голямо търговско изложение. Целта е да се стимулират прохождащата индустрия, земеделието, търговията и творчеството на художниците в България.
Подготовка
В Пловдив са набелязани около 80 дка на изоставеното турско гробище в центъра на града, а Иван Несторов, тогавашен главен инженер на Министерството на обществените сгради, организира планировката. За главен архитект е избран швейцарецът Хайнрих Майер, а придворният градинар Люсиен Шевалс, завършил парково изкуство в Париж, ръководи озеленяването. Само за 10 месеца - от октомври 1891 до юли 1892 година, е създадена великолепна градина. Оформени са шест централни алеи, на които са изградени 35 павилиона за изложението, покрай всяка от тях се засаждат по 264 дървета. На входа е поставен подаръкът от австрийския император за сватбата на българския княз Фердинанд с княгиня Мария-Луиза - изящен фонтан, създаден от италианския скулптор Арнолдо Дзоки, представляващ скулптура на богинята на плодородието Деметра. С княжески устав от ноември 1892 година прекрасният парк е наречен „Градина Цар Симеон” и е подарен от държавата на пловдивчани само с едно условие - да я пазят и да я поддържат. Общата площ достига 80 000 кв. м. Само за 10 месеца са построени два ресторанта, сгради за пожарната и полицията, постройки за животните, телеграфо-пощенска станция, фотографско ателие.
За директор на първото изложение е назначен писателят Михалаки Георгиев, който по това време е началник на отделението за държавните имоти, горите, земеделието и търговията при Министерството на финансите.
Телефон
На 12 януари 1892 г. Пловдив става център на едно друго събитие - открита е първата телефонна линия у нас. Изборът на правителството е предопределен от предстоящото изложение. В София се устройва показно тържество. Край телефонния апарат застава княз Фердинанд, всички министри и чужди дипломати, заедно с Генералния щаб. Всеки един от големците поздравява пловдивчани по телефона. На всеки поздрав под тепетата отговарят с мощно „Ура!!!".
Пловдивчани са зашеметени от следващата новина – специалистите от фирмата „Ганц и Сие" монтират електрическо осветление.
Спънки
Първоначално правителството решава да открие тържествено изложението на 6 септември 1892 г., т.е. в Деня на съединението. На откриването трябвало да присъстват официални лица от всички европейски страни. Да, ама турското правителство остро реагира и датата е променена. Избран е денят 2 август, когато се навършват пет години от провъзгласяването на Фердинанд за български княз. Този път няколко европейски правителства, начело с Русия, реагират – те още не признават княз Фердинанд за български монарх.
Григор Начович
И така, на 15 август 1892 г. топовни салюти от Сахат тепе оповестяват историческото събитие. Следва голям военен парад в присъствието на княз Фердинанд, правителствени лица, дипломати и хилядно множество. Под звуците на националния химн „Шуми Марица“, изпълнен от военен духов оркестър, министърът на финансите и на външните работи Григор Начович приветства присъстващите.
Експозиции
Експозиции в изложението представят почти всички по-големи български градове, както и фирми от Австрия, Германия, Унгария, Чехия и др., общо 24 страни. За пръв път българите влизат в пряк досег с модерни изобретения и научнотехнически постижения - вършачка, шевна машина „Сингер“, балон, електрическо осветление, телефон и др. Организира се първото колоездачно състезание в България. Нашите производители представят своите успехи в областта на копринарството, тютюнопроизводството, текстилната промишленост и кожухарството, показани са етерични масла и българско вино. Най-голямо впечатление прави Първата българска фабрика за текстил. Нейният павилион е закупен от Виена и е оценен като най-изящен.
В чуждестранните павилиони впечатляват техническите новости - електрически крушки, фонографът на Томас Едисън, оръжието на германската фирма „Круп“.
Първия полет с балон - 19 август 1892 г.
Не само индустрията получава мощен подтик от първото българско изложение. От него води началото си и организираният художествен живот у нас. Подредена е първата изложба на 16 български художници.
За 72 дни 167 922 българи от Мизия, Тракия, Македония и чужденци посещават изложението до закриването му на 1 ноември 1892 година.
Във въздуха
На 19 август Пловдив става свидетел на най-голямата атракция на Първото българско земеделско-промишлено изложение. Пристигналият специално от Париж световноизвестен въздухоплавател Йожен Годар литва над тепетата със своя сферичен балон „Ла Франс“. В коша се престрашава да застане до него д-р Никола Генадиев, редактор на пловдивския вестник „Балканска зора“, а по-късно министър в няколко правителства. Свидетели на първия полет на балон в България стават княз Фердинанд, представители от Австро-Унгария, Италия, Сърбия, Османската империя и журналисти от вестниците „Таймс“, „Дейли нюз“, „Левант хералд“, „Кореспонданс д'Ест“, както и български журналисти.
Зареждането на балона с водород започва още в 6 часа сутринта. След няколко часа настъпва върховният миг. Оркестърът свири „Шуми Марица”, гръмогласно „Ура!“ оглася целия парк, както и претъпканите с народ околни улици и Сахат тепе: „Сцената, която това възнасяне донесе на зрителите, е неописуема, човек трябва да я види сам. Публиката дълго маха с шапки след смелчаците…”, информира местен новинар.
Кълбото на „Ла Франс” набира височина и под овациите на многохилядното множество отлита на запад. Към 10.30 ч. се приземява на 12 км от Пловдив в с. Радиново.
Една майка обаче се оплаква в пловдивски вестник: "Пощръкляха тия наши деца с тоя балон... В къщата ни не остана здрав кош“. От 19 август до 29 октомври французинът извършва 22 полета, с които Пловдив се превръща в първата въздухоплавателна столица на България
Подем
След изложението започва икономическият и културен подем на България. Създават се търговско-индустриални камари, държавата покровителства предприемачите - дава им безплатно терен за фабрика, намалява митата, разрешава безмитния внос. Още през следващите години в Пловдив се създава тютюневата индустрия, заработва първата българска консервна фабрика, първата парфюмерийна фабрика на Папазов, настъпва бум в индустрията. В първото десетилетие на ХХ век дори и в Япония започва да се говори за българското стопанско чудо. България играе водеща политическа и стопанска роля на Балканите, индустрията става по-добра от тази в Сърбия, Гърция, Румъния, да не говорим за Османската империя.
През 1925 г. индустриалната камара решава да се построи в Пловдив голям мострен панаир от европейски тип. През 1933 г. в новата сграда на Промишленото училище е организирана национална стопанска изложба с 424 изложители, с което се поставя началото на ежегодния Мострен панаир в Пловдив. От 1936 г. панаирът е обявен за международен.
Румен Жерев
