Г оран Стефанов е роден през 1980 г. в Ямбол. Завършва Богословие във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и Културен туризъм в Пловдивския „Паисий Хилендарски“, където в момента прави и докторат. Има специализация в центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, завършва и география в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.
Исихасткият стенопис може да се види и на изложбата в музея - горе (вляво) е един от ангелите, а под него е възстановка на първоначалния му вид.
Стефанов работи в музея в Малко Търново като етнограф, а от 2021 г. е главен уредник на Аладжа манастир - археологически обект на Регионалния исторически музей във Варна. Разговаряме с младия учен по повод напълно обновената експозиция на музея, както и за потайностите на скалната обител, включена вече във всички световни гидове за Българското Черноморие.
- Г-н Стефанов, туристическият сезон е в разгара си, има ли посетители на Аладжа манастир предвид рекордните жеги?
- Има голяма посещаемост – този сезон се радваме на сериозен туристически интерес. Мястото е интересно както от историческа, така и от туристическа гледна точка. Намира се в природен парк Златни пясъци. Неговата флора и фауна е доста разнообразна и съответно голяма част от растителните видове се намира и на територията на музеен комплекс „Аладжа манастир“. Те могат да бъдат видени по дендрологичния маршрут – от музейната сграда до катакомбите, като вляво и вдясно на горската пътека са разположени всички растителни видове, които виреят на територията на парка.
Главният уредник на Аладжа манастир Горан Стефанов., Туристи от цял свят катерят стълбите на приказния Аладжа манастир.
А от историческа гледна точка това е най-големият скален манастир на територията на Балканския полуостров като мащаб и съответно една от доказаните исихастки обители у нас с три храмови пространства, с място за живот на монасите, със запазени безценни стенописи. Освен това музеят разполага с обновена експозиция. Тя представя християнството във Варненския регион от неговото приемане та до наши дни, като преминаваме през всички периоди от късната античност през Средновековието, Възраждането до най-новата ни история. С различни артефакти акцентираме върху развитието на християнската култура и живопис.
- А какво могат да видят посетителите в самия манастир?
- Има фрагменти, останали от храмовете и стенописите им. На второто ниво горе на тавана на т. нар. параклис е големият стенопис. Той представя едно пророческо видение, свързано с исихазма от втората половина на XIV век.
На второто ниво в скалния манастир на тавана може да се види исихасткото видение за Второто пришествие.
- Какво представлява този уникален артефакт?
- Някога изследователите са сгрешили, че това е иконографията на св Спас. т.е. на Иисус Христос Спасител. На изображението той е ограден в мандорла (сияние). От долната му лява и дясна страна стоят пророк Илия и пророк Исая в медальони, а отгоре са Богородица и св. Йоан предтеча. Мандорлата, в която има 4 херувимчета вътре, се носи от четири ангела. Според мен като богослов това не е иконография на Преображение, което също напомня, нито на св. Спас, както се опитват да го определят, а е пророческо исихастко видение за Второто пришествие на Божия син на Земята.
- Братята Шкорпил се смятат за откриватели на манастира за науката. Как става това?
- Първите скици са именно техни. Братята Шкорпил, когато идват по Северното Черноморие, започват да събират всякакви предания за старини, местни легенди и така стигат до скалния манастир. Но най-ранното писмено сведение за Аладжа манастир е от 1836 г. от пътешественика Виктор Тепляков, който го описва в свои писма до руския император.
Снимка от края на XIX век показва пионерите на българската археология - братята Карел и Хермин Шкорпил, пред Аладжа манастир
Реално местните хора обаче са го знаели много добре, защото има открити погребения в района с фрагменти, с пръстен, датирани от XVII век. Значи тогава или е направен опит да бъде възстановена монашеската общност, или местни хора, които са били религиозни, са поискали да бъдат погребани на това свято място.
- Манастирският комплекс се смята за люлка на ранното християнство по нашите земи, какво показват теренните проучвания?
- С този период е свързан един обект, намиращ се на 800 метра от Аладжа манастир, така наречените от братята Шкорпил катакомби. Те представляват една система от пещерни образувания, голяма част естествени, а друга допълнително обработени и прокопани от ранните християни. Много малко неща са открити там, само няколко монети, но те подсказват, че пещерите са били обитавани от IV до края на VI век, след което животът прекъсва. Възкръсва отново с изграждането на Аладжа манастир в края на XII и началото на XIII век.
- Кога са се заселили първите монаси и знае ли се нещо повече за тях?
- Първите монаси се заселват именно в началото на IV век, откогато датират откритите артефакти в катакомбите. Ние обаче не знаем техните имена. Мое предположение е, че вероятно това са монаси, избягали от Одесос, тъй като тяхното заселване съвпада с гоненията там на Юлиан Апостат. Впоследствие след идването на аварите, а и на българите мястото запустява. И чак в края на XII в. започва изграждането на Аладжа манастир. А кой точно започва неговото изграждане нямаме сведения. Липсват данни и за известни личности монаси. Предполагаме, че обителта е била финансирана от Добруджанското деспотство и от Одесос.
- А как се установява исихазмът по нашите земи?
- Исихазмът за първи път се споменава още през V век. Като учение той градира, като неговият разцвет е през Средновековието. Тогава са двамата Григориевци – св. Григорий Палама и св. Григорий Синаит – на първия се приписва теорията на исихазма, а на втория практиката. Съответно те формират и две школи. Св. Григорий Синаит изгражда своята в Странджа, където са вдигнати 4 манастира с Велика лавра. А Палама се локализира в Солун. Вероятно исихазмът, разпространен по нашите земи, е именно от школата на св. Григорий Синаит. Знаят се няколко известни български имена и личности, които са били послушници, а после и посветени в исихазма монаси в манастирите, създадени от Синаит. Това са Ромил Видински, Константинополският патриарх Калист, който написва и житието на св. Григорий Синаит, и, разбира се, св. Теодосий Търновски, който после става наставник на Патриарх Евтимий.
- Открити ли са някакви писмени паметници от типа на графитите в скалните ниши?
- Има един графит на кораб, който може би е каталански, от XV век, издраскан върху стенописа с пророческото видение. От втория етаж на параклисчето се вижда морето и вероятно тогава посетителят е видял да преминава този кораб и е решил схематично да го изобрази. А може и авторът да е бил някой от самите пирати-каталани, плячкосвали тукашните земи в тази епоха.
Някой преди 600 години е издълбал този кораб в стенописа на Иисус Христос с Богородица и пророци.
С датировката на този графит слагаме и крайния период, в който манастирът е бил обитаем. Защото, ако беше обитаем по време на това деяние, то едва ли монасите биха позволили някой да драска върху образа на Иисус.
- Част ли е Аладжа манастир от този духовен център на скални манастири, характерни за Североизточна България?
- Определено да. Скалата като духовна обител тук започва да се търси след XII век. А манастирите са локализирани на север просто защото скалата тук се поддава на обработка. Например в Стара планина е трудно да намерите такива условия, но в Странджа има. Скалните обители в Югоизточна България, в Сакар и в Родопите са малко по-ранни, от X-XI век.
- А какво означава името на манастира?
- От османо-турски език „аладжа“ значи пъстър, писан. Така го е нарекло местното население, което е гагаузко. Хората са се впечатлили от онова, което са видели, след един природен катаклизъм. През XVIII век е имало голямо земетресение, което съборило фасадната стена. Така се оголили всички стенописи, а манастирът е бил богато стенописан. След този момент обаче фреските се излагат на агресивните атмосферни влияния - слънчева светлина, дъжд, сняг и лед през зимата. В резултат голяма част от стенописите са унищожени, като до наши дни са запазени само фрагменти от тях.
Истинското име на манастира не го знаем. Братята Шкорпил предполагат, че се е наричал „Св. Троица“.
- Мястото е свързано и с един персонаж, наречен Рим Папа. Кой е той - монах, живял там, пазител на манастира или...?
- Рим Папа е един митологичен персонаж, пряко свързан с т. нар. иманярски фолклор. Защото въпросния герой се среща навсякъде, където имаме предания за заровено съкровище. В Аладжа манастир също имаме такова - за имане от 12 манастира, за подземен град от 40 стаи и т.н. Този Рим Папа или Рим Баба присъства във фолклора на целия Балкански полуостров и винаги се явява там, където под земята има скрито злато. Неговата работа е да го пази от маладжиите, търсещите имане. В контекста на светата обител този герой е представен като монах, докато на други места е великан. Според мен е малко вероятно тук да има съкровище. Исихастите дават няколко обета, между които и за нестяжание, т.е. да нямат собственост, като се отричат от алчността и материалните блага.
Любомир Старидолски
