М ирисът на черни миди и водорасли, запокитени от морските вълни по стръмния бряг на дуранкулашките плажове, никога не се забравя. Малцина си спомнят за него с тръпнеща неприязън. Останалите са омагьосани от тръпчиво соления, наситен с болка и любов мирис на живот. Дотолкова, че го сънуват и като обсебени се връщат отново и отново там. А там морето сякаш никога не се променя. Минават десетилетия и плажовете на север са все така необятни. С набучени остри треви по дюните и слънце, което диво танцува във вълните.
И ако в Южното Черноморие няма гозба без джоджен, то на север цар е девесилът. Остър, проникващ, събуждащ и обсебващ като афродизиак. На север от Балчик, във всяко едно от капанчетата на Шабла, Крапец или Дуранкулак ще ви направят рибена чорба, на всяко място със собствен почерк. В Дуранкулак например е с няколко вида риба от езерото, около Езерец и Шабла е с два-три вида морска риба. Това, което обединява всички, е девесилът, който е издигнат в култ. В Дуранкулак във врящата гъста супа с много зеленчуци се добавят накрая и люти чушки, препърлени на огън. Целта е да се хвърлят в чорбата, така че да се чуе онзи характерен звук, когато се гаси въглен с вода. А към това се поднася паничка с много скълцан чесън, шепа пресен девесил, олио, оцет, а не лимон и хлебни трохи.
Изгаря
Тази смес изгаря вътрешностите, гони рояците комари, които налитат от необятната степ, и те провокира да се бориш за живот. Румънците, които обожават нашето море на север, дават луди пари за бурканче от нея. Те освен че преспиват по скъпарски хотели близо до Балчик, много обичат да наемат стаи в селата. Там хазяи и туристи се чакат с взаимна любов и нетърпение от средата на юни до края на септември. Задължително за добре дошли се сервира ракия с рибена чорба и от трохите с чесън. Много често ракия носят и гостите да се похвалят със собствена реколта. И се започва една, точно по балкански. На изпроводяк съседите вземат по няколко бурканчета, приготвени специално за тях от хазяите. Не че в Румъния няма чесън, девесил и олио. Има, но от България е някак си по-друг, ще ти обяснят щастливи гостите.
Волност
Особен чар на този район има юлското море. Точно тогава цветовете на полетата покрай пътя се редуват с упойващо лилавото на лавандулата и радостното жълто на слънчогледа. Обичайно туристите си отделят по един-два часа за фотосесии, а някои нарочно пропътуват двеста километра, че и повече от юг на север, за да се снимат за спомен. В интерес на истината го правят около обяд, но това е най-неподходящото време, защото слънцето изгаря цялата красота. Който иска романтично фото, трябва да стане или много рано, или да използва ефекта на залеза.
В часа на гларусите
В часа на гласурите е времето, когато на плажа в Крапец - протегнал се край дъбова горичка, се събират компании и палят огън. Обичайно в почивните дни там се пренася цял Добрич. И без значение от социалното положение и възраст се разпъват палатки и всички се чувстват равни като деца. Ако имате приятели от този край, помолете ги да ви отведат там поне за два дена, за да усетите волната красота на северното море. Когато слънцето се скрие и луната изплува, около огъня се нареждат хора, озарени от приказните пламъци.
Тогава се пекат черни, току-що извадени миди от морето. В този район има и мидена ферма, а в нея можеш да ги опитваш с всякакви гурме сосове. Но нито един от тях не може да достигне древния вкус на мида, извадена от огъня, която гори пръстите ти и ухае на капчици от свеж лимон. Нито пък мириса на пушек, който излъчват кожата и косата ти и усещането за щастие. И когато пиршеството приключи, се гмурваш в лунната пътека и плуваш в топлите и нежни вълни.
Цяла нощ се чува звън на китари, хората се смесват и никой не помни на кой огън точно е седял и кой е майчиният му език. Защото удивително започваш да се разбираш на български, английски, френски и испански, дори и да си въобразяваш, че не ги знаеш тези езици както трябва. Сутринта те събуждат крясък на гларуси и мирис на кафе, който идва от палатката на съседите. Ела да пием по едно, махат ти весело. И си говориш с тези хора сякаш цял живот ги познаваш, а дори имената не си им запомнил. Пък и кой ще си губи времето да пита за такива подробности в Крапец.
Цивилизация отпреди 100 века
Големият остров – Дуранкулак, известен сред специалистите като Европейската
Троя и Езерния град, е първият палеоисторически музей на открито в България. Той се намира в Дуранкулашкото езеро, което е различно от блатото на Дуранкулак. На това знаково за световната и европейската история място са открити находки от палеолита отпреди над 100 века пр. Хр., селищата на първото най-древно културно, уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа отпреди 54 век пр. Хр., първите каменни градежи в Европа отпреди 51 века пр. Хр., най-старото обработено злато в света от 50 века пр. Хр., първи наченки на писмени знаци в човешката история (50 – 48 век пр.Хр.–предвестник на праисторическата Дунавска протописменост, най-ранните форми на парично-разменни ценности (50 – 48 век пр. Хр.),
Находките от Дуранкулак карат учените да мислят, че библейският потоп се е случил именно в Черно море.
Лодкар от Балчик разхожда в морето холивудски звезди
Едно от най-търсените удоволствия в Балчик освен посещението на Ботаническата градина, част от бившия дворец на румънската кралица, е разходка с лодка в морето. Безспорно най-популярният лодкар е Росен Димов, който е пенсионер от ВВС и запален актьор от любителския театър в градчето. На неговата лодка се возят хора от цялата страна, но и знаменитости от цял свят. По време на туровете може да се хапва и пийва, а ако са целодневни, се спира на подходящи места в морето, а хората се къпят, пекат и се забавляват.
Любопитно е да се научи, че сред неговите гости е била и световноизвестната Мая Моргенщерн, майката на Исус в култовия филм „Страстите Христови“ на Мел Гибсън.Тя била с цяла тайфа румънски режисьори, оперни певци и знаменитости, стопанинът на лодката разбрал, че вози звезда, едва в края на тура.
Светлана Трифоновска
