Д ен за размисъл. Предстоят поредните предсрочни избори. Членовете на секционните комисии отсега се терзаят от мисли дали ще се справят с протоколите. А какво ли щеше да бъде, ако вместо бюлетини трябваше да броят зърна боб?
Произходът на съвременните избори се крие в древна Гърция и древен Рим, където от свободните граждани се изисква да участват в политическия живот, като заседават в народни събрания. Волята на народа, изразена чрез гласуване в събранието, придобива силата на закон.
В древна Гърция имало явно гласуване и тайно - чрез жребий. „Бюлетината“ била във вид на боб: белият е „за“, черният - „против“.
В Атина съществувал и, „съдът на плочките“: според него общността имала право да изгони всеки общественик от града, ако популярността му нарасне твърде много и тръгне да застрашава основите на демокрацията, превръщайки я в тирания. Процедурата за гласуване, по-късно наречена остракизъм, излеждала така: участникът получавал парче глина и издълбавал върху него името на лицето, което смята за необходимо да бъде изгонено от Атина, след което поставял чирепа на специално оградено място на площада. Този, чието име е събрало 6000 плочки (на гръцки - οστρακα), ставал черната овца за прогонване.
Осъденият с мнозинството от гласовете бил изгонван от Атина за срок от 10 години, като наказанието при евентуално връщане в полиса било смърт.
Смята се, че остракизмът е приложен за първи път през 487 г. пр. Христа, а последното известно остракизиране е от 417 г. пр. Хр. В района на Керамикос (атинския некропол) са намерени хиляди остраки с написани на тях имена. Изследователите са установили, че много от остраките са били надписани с еднакъв почерк. Това означава, че е имало и типови „формуляри”, които просто са се раздавали на тези, които искали да се включат в гласуването. Нещо като съвременните бюлетини, но за изгонване. Твърди се, че с тази демократична форма на прогонване на политически противници атиняни се лишават от множество от най-способните си граждани, сред които и такива пълководци като Милтиад (спечелил битката срещу персите при Маратон), Темистокъл (спечелил битката срещу персите при Саламин), Кимон (стратег в битката при Саламин), както и Аристид (участник във всички важни битки в гръко-персийските войни, стратег в битката при Платея).
Агитация
В древен Рим предизборната кампания започвала много преди деня на гласуването. Кандидатът декларирал пред властите желанието си да се кандидатира. После обличал снежнобяла тога – символ на чистата му съвест, и тръгвал на предизборна обиколка по площадите и базарите, търсейки подкрепа от избирателите. В деня на гласуването всеки избирател получавал малка бюлетина, на която пишел името на кандидата и я пускал в урната.
Древните принципи на гражданска свобода и равенство се използват активно в Римската република. Римският народ, който изразява волята си чрез народни събрания (comitia), се счита за най-висш носител на държавния суверенитет в републиката. Комициите приемат и отменят закони, сключват мир и обявяват войни, избират магистрати и свещеници, провеждат религиозни събития и разглеждат жалби срещу съдебни решения. Притежават и правораздавателни функции по особено тежки престъпления, за които можело да бъде получено и смъртно наказание.
Еволюция
В средновековна Европа се извършва еволюцията на държавните и обществените институции. Сред германските племена процъфтява "военната демокрация". Всеки пълноправен член на германското племе лично и пряко участва в управлението, действа като носител на демокрацията. На народното събрание се пада честта да избира старейшини, военачалници и царе. Народното събрание имало право да взема решения по въпросите на войната и мира и да упражнява съдебни функции.
При франките еволюцията на народните събрания върви в посока на укрепване на държавната власт и съответно все повече елиминиране на широките народни маси от участие в държавните дела.
В англосаксонските кралства еволюцията на институциите за самоуправление следва същия път като тази на франките, въпреки че в ранната средновековна Англия елементите на „военната демокрация“ се запазват много по-дълго, главно в системата на местното самоуправление и съдебната и административната структура.
Така ранносредновековното общество се характеризира със слабо развитие на избирателните принципи. Избираемите елементи могат да се проследят най-ясно в ежедневието. Изборната процедура често означава само съгласие и одобрение на предложената кандидатура. Но с появата на средновековните градове изборите и избирателните процедури в Западна Европа получават значителен тласък за развитие. Това се дължи на новата организация на властта. В градовете започват да се формират собствени органи на самоуправление и съдилища, което предопределя развитието на изборите и избирателните процедури. Характерни институции на градското самоуправление са съветите и кметовете, които ги оглавяват. Изборните правила са доста строги. В много общини избраните лица не могат да откажат да бъдат избрани.
Процедури
Изборите и изборните процедури са разработени във Флорентинската и Венецианската република. Избирателната система на Флорентинската република се характеризира с многоетапен жребий и кратка продължителност на магистратурите. Във Венецианската република народното събрание избира дожа – пожизнен владетел на републиката и Съвета на мъдреците – орган със законодателни функции. Във формирането на политическите институции са участвали всички свободни граждани над 20-годишна възраст. Използвали се специални изборни процедури.
Съсловно-представителните органи се появяват за първи път в Испания (Кортеси), а през втората половина на XIII век възниква английският парламент. В началото на XIV век се появяват Генералните щати на Франция. През XIV-XV век в Германия се формират ландтагите и Райхстагът – това е името на парламента на Свещената римска империя, Австрийската империя (през 1848 – 1849 година), Германската империя, Ваймарската република и Нацистка Германия до 1945 година. Представлява висш съсловно-представителен орган, създаден през 1495 г. според споразумение между Максимилиан I и представителите на висшите слоеве на империята. Негов предвестник е Надворният съвет, възникнал през XII век. Днес парламентът на Германия се нарича Бундестаг, но сградата на парламента още носи наименованието „Райхстаг“.
В началото на XIV век Франция, както и цяла средновековна Европа, все още не познава правото на глас и значението на думата "избори" е значително различно от съвременното.
По време на Френската революция избирателното законодателство получава значително развитие. Конституцията от 3 септември 1791 г. за първи път в историята предоставя на значителна част от населението на страната реална възможност за пряко участие в изборите на различни органи на власт – от местни до държавни. Философските и политическите идеи на Просвещението постепенно се конституират във френското право. Промените се отнасят и за правилата на изборния закон.
Законодателството на Великата френска революция е от голямо значение за формирането на избирателните системи на новото време. Основните права на личността, формулирани за първи път в Декларацията за правата на човека и гражданина, стават достояние на цялото човечество. Настъпват промени в организацията на държавната власт, което поставя началото на формирането на модерни избирателни системи, основани на разделението на властите, избори на законодателни и съдебни органи. На тази основа през целия XIX век в Европа активно се извършват реформи на избирателното законодателство. Реформите засягат цялата сфера на избирателното право. Може да се каже, че по-голямата част от съвременните изборни процедури до голяма степен се формират през XIX век. Актуализираното избирателно законодателство се превръща в един от основните гаранти за реализирането на гражданските права и свободите на човека.
Кристи Петрова
