Н а 10 януари Светият синод на Вселенската патриаршия на свое заседание, оглавено от Вселенския патриарх Вартоломей, включи в ангиология на Светата Църква (канонизира) патриарх Йеремия I. За него се знае, че е бил българин. Слабо известен факт реди, че той е бил вторият българин, заемал поста на Вселенски патриарх след Йосиф II Константинополски, предполагаем син на цар Иван Шишман.
Знамения
В края на своя живот Йеремия се оттегля не къде да е, а в една пещера над днешна Враца, откъдето вероятно е бил родът му. Когато почива, тялото му започнало на благоухае на рози, а край него се случвали чудеса, разказвали монаси от района. Пещерата на Йеремия е запазена и до днес. С течение на вековете гробното място с мощите на праведника е изгубено в народната памет. Предполага се, че вероятно гробът остава скрит някъде в района - на 12 км от центъра на Враца, скътан в гората, около внушителния варовиков отвес в местността Касината.
Златния век
Животът на Вселенския патриарх е изключително плодоносен и интригуващ, а заслугите му към християнската църква са за прослава и преклонение. Йеремия е живял и работил на ползу църковно по времето на Златния век на Османската империя при Сюлейман Великолепни. Не се знае точната рождена дата и година на новообявения светец, но има данни, че е роден някъде около Янина, тогава в Османската империя. Има основателни предположения, че един от двамата му родители (ако не и двамата) е бил българин. Това допускане се опира на факта, че през 1513 г. Йеремия е избран за православен митрополит на София, където се е намирало румелийското бейлербейство.
Служение
По това време митрополитската църква е „Света София“, където владиката е служил не на гръцки, а на църковнославянски език. Заради своята праведност и правилни боговдъхновени поучения и съвети, които давал на миряните, той става много популярен сред енориашите. Където и да ходел, винаги бил посрещан от ентусиазирани тълпи.
По това време Вселенски патриарх е Теолит I, който е бил фаворитът на стария султан Селим I. При новия владетел Сюлейман I обаче изборът пада върху българина. През 1522 г. за първи път той оглавява църквата в Константинопол (Цариград).
Божи гроб
Още в началото на дейността му като патриарх той се фокусира върху грижата за служенето и опазването на най-важното място за християните - Божи гроб. По това време Светите земи са под юрисдикцията на халифата. Малко след избора си той предприема дипломатическа обиколка през Кипър, Синай. Палестина с цел да укрепи отношенията с Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската църква. И успява в това си начинание.
Но по време на престоя му в Светите земи гръцкото духовенство, използвайки момента, поставя Йоаникий на мястото на славянина патриарх. Това се случва през пролетта на 1524 г. Тогава Йеремия I, подкрепян от своите нови съюзници Йоаким I Александрийски и Михаил Антиохийски, отхвърля преврата и си връща престола на Вселенски патриарх през септември 1525 г. Узурпаторът Йоаникий е заточен край Созопол, където умира година по-късно.
Патриарх Йеремия I успява да обедини всички древни патриаршии под егидата на Вселенската и се издига като пръв сред равни. Той е бил изключителен администратор, създава и обнародва Устава на монашеската република Света гора, който е актуален в автентичен вид и до днес. С негова помощ се основават нови три манастира на Атон и се възстановява обителта „Свети Лука“, която днес е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Схима
В края на живота си се оттегля от престола по свое желание и приема битието на обикновен монах постник в една пещера над Враца. Той приема велика схима под името Йоан. Малко по-късно в близост е основан Бистрешкия манастир „Свети Йоан Пусти“, като има теория, че е в негова памет. По-късно се повяват легенди, че там се е подвизавал Св. Иван Рилски, което обаче е малко вероятно. Официалното му житие има доста странности. Споменава се, че Св. Йеремия Константинополски се замонашва в Бистрешкия манастир, където започнал да води отшелнически живот по примера на Св. Иван Рилски. После летописът казва как той умира там, но на път за Влашко. Всичко това вероятно цели да неглижира неговия славянобългарски произход.
Ще се чества на 13 януари
Свещеният Вселенски синод обяви решението си паметта на Св. Йеремия I да се чества на 13 януари - деня на неговото преставяне (смърт).
Идеята за канонизацията на патриарх Йеремия I се ражда при среща на български политици с патриарх Вартоломей в Истанбул. По-късно темата е обсъдена при процеса по възстановяване на Желязната църква „Св. Стефан“, при отпускането на близо 1 млн. лева за реставрация на Зографския манастир от българската държава.
Убедил Сюлейман да не прави църквите джамии
Освен примерен клирик Йеремия се проявява като изключителен ерудит и дипломат. През 1537 г. той постига нещо от изключително значение за християните и църквата - получава ферман от султан Сюлейман Великолепни. С него се забранява превръщането на църкви в джамии в столицата Цариград.
