О тоците по долните крайници през лятото често изглеждат безобидни, особено ако се появяват при здрави хора след дълго стоене или седене. Но от кардиологична гледна точка зад тях може да се крият сериозни състояния.
Това заяви пред „Здраве с „Телеграф“ кардиологът д-р Диян Господинов. Според него най-важният риск, който не бива да подценяваме, е, че това състояние може да е свързано с декомпенсация на сърдечна недостатъчност.
„В горещините тялото се опитва да регулира температурата, като разширява кръвоносните съдове (вазодилатация). Това води до задържане на течности и понижаване на кръвното налягане, което може да натовари допълнително сърцето – особено при пациенти с вече нарушена сърдечна функция“, обяснява лекарят и е категоричен, че ако пациент се оплаква от новопоявили се или засилващи се отоци през лятото – особено ако са придружени с умора, задух или сърцебиене – това изисква внимателна кардиологична оценка. „Не всеки оток е летен и безобиден“, настоява специалистът.
Причини
Все пак отоците могат да бъдат продиктувани и от други причини, не само сърдечни. Сред тях водеща е хроничната венозна недостатъчност. При жегите вените се разширяват, клапите им работят по-зле и течностите се задържат в тъканите, особено след дълго стоене или седене. Лимфедемът или лимфеният застой е по-рядък, но характерен с твърди, понякога асиметрични отоци, особено при жени. Лекарите свързват отоците още с бъбречни и чернодробни заболявания. Те водят до генерализирано задържане на течности, включително и в краката. Друга причина са хормоналните фактори и бременността. При жените задържането на течности в определени фази от месечния цикъл или по време на бременност е често срещано. Някои лекарства, включително антихипертензивни средства като калциеви антагонисти, стероиди или антидепресанти, могат да предизвикат отоци като страничен ефект.
„В практиката си често съветвам пациентите да обърнат внимание не само че има оток, а как се проявява – дали е едностранен или двустранен, дали се усилва вечер, дали е мек или твърд, има ли болка, задух, сърцебиене. Тези детайли помагат да се прецени дали става дума за нещо доброкачествено или сериозно“, казва д-р Господинов.
Препоръки
Основните препоръки при подуванията са да се охлаждат краката и да се повдигат над нивото на сърцето поне няколко пъти дневно. „Избягвайте продължително стоене или седене, особено в едно и също положение. Намалете солта в храната и поддържайте добра хидратация – парадоксално, недостигът на вода също кара организма да задържа течности. Носете компресионни чорапи, особено ако имате разширени вени или предстои дълго пътуване. И най-важното – не използвайте диуретици на своя глава. Макар да дават бърз ефект, те могат да изкривят електролитния баланс и да навредят, особено при сърдечно болни“, казва още специалистът и призовава: „Потърсете лекарска помощ, ако отокът се появява внезапно и без ясна причина, особено ако е само от едната страна на тялото. Това може да бъде сигнал за дълбока венозна тромбоза – състояние, което изисква бърза диагностика и лечение“.
Задух
Особено тревожно е, ако отоците са съпроводени със задух, лесна умора, сърцебиене или тежест в гърдите. Тези симптоми насочват към възможна сърдечна недостатъчност и не трябва да се игнорират. Друг предупредителен знак е, ако отокът е твърд, болезнен, зачервен или топъл на допир – тогава има съмнение за възпалителен процес или тромбофлебит.
Наличието на подуване и на други места по тялото – например по клепачите, ръцете или корема – също е причина за консултация, тъй като може да показва нарушена функция на бъбреците или черния дроб. Дори когато отокът не е придружен от остри симптоми, но се появява всеки ден и постепенно се засилва, това е знак, че е налице хроничен процес, който трябва да бъде проследен.
„Общият принцип е прост: ако отокът не преминава след почивка, охлаждане и повдигане на краката, ако се повтаря или е придружен от други симптоми, задължително трябва да се потърси лекар. Ранното диагностициране често прави разликата между бързо овладяване на състоянието и сериозни усложнения“, категоричен е лекарят.
Горещини
Все по-големите горещини през лятото наистина са сериозен рисков фактор за хората с колебания в артериалното налягане, особено за тези, които страдат от хипертония. Жегата води до разширяване на кръвоносните съдове, което естествено понижава кръвното налягане. „Това звучи добре на пръв поглед, но всъщност може да доведе до сериозни колебания при хората, които приемат медикаменти за контрол на хипертонията. Понякога те започват да се чувстват отпаднали, замаяни или дори припадат при рязко понижаване на налягането, особено ако продължават да приемат същата доза лекарства както през зимата. В практиката си винаги съветвам пациентите да са особено внимателни през лятото. Добре е редовно да измерват кръвното си налягане — дори и да нямат оплаквания — за да могат да проследят дали има промени. Ако налягането е трайно ниско, медикаментозната схема може да се наложи да бъде коригирана от лекар. Самонамаляването на дозите е рисковано, но също толкова опасно е и да се пренебрегнат симптоми като световъртеж, замъглено зрение, слабост или чувство на нестабилност“, казва д-р Диян Господинов.
Важно е също хората с артериална хипертония да не излизат навън в най-горещите часове от деня, да пият достатъчно вода, дори когато не усещат жажда, и да ограничат приема на алкохол и сол. Течностите са изключително важни, защото дехидратацията води до сгъстяване на кръвта, което увеличава риска от сърдечносъдови инциденти, включително инсулти и инфаркти. „Лятото е време, в което организмът се натоварва по различен начин и хората с чувствително кръвно налягане трябва да се адаптират към това. Превенцията започва с информираност и редовен контрол – две неща, които могат да направят огромна разлика“.
През лятото опасността
от инсулт не е по-малка
Съществува широко разпространено схващане, че през лятото опасността от инсулт е по-малка, защото кръвоносните съдове се разширяват от топлината и кръвното налягане има тенденция да спада. „Макар това да съдържа известна истина, реалната картина е по-сложна и не толкова успокояваща“, категоричен е д-р Господинов и разяснява: „Наистина високите температури предизвикват разширение на съдовете, което може да понижи кръвното налягане при много хора. Това би могло да намали риска от исхемичен инсулт – този тип, при който съсирек запушва кръвоносен съд в мозъка. Но същевременно горещините носят със себе си други рискове, които не бива да се подценяват“.
„Лятото е сезон, в който загубата на течности чрез потене е по-интензивна, а много хора не пият достатъчно вода. Това води до дехидратация, сгъстяване на кръвта и повишен риск от образуване на тромби – една от основните причини за исхемичен инсулт. Освен това при дехидратация може да се наруши електролитният баланс, което също влияе на мозъчната и сърдечната функция. Не бива да се забравя и другият тип инсулт – хеморагичният (кървене в мозъка). При хора, чийто контрол върху кръвното налягане е лабилен, жегата понякога предизвиква рязко колебание – редуващи се ниски и високи стойности – което увеличава риска от спукване на кръвоносен съд в мозъка. Затова не можем да кажем, че опасността от инсулт през лятото е по-малка – по-скоро се промяна профилът на рисковете. Превенцията остава изключително важна: добра хидратация, редовен контрол на кръвното налягане, адаптиране на медикаментите, избягване на физическо натоварване в горещите часове и бързо реагиране при симптоми като главоболие, замаяност, изтръпване или говорни смущения“, уточни лекарят.
Людмил Христов
