Н а 7 юни Българската православна църква почита паметта на Света мъченица Валерия. Името й идва от латинското родово название Valeruis – "силен съм". Имен ден празнуват всички, носещи нейното име - Валери/я.
Тя е родена в град Кесария, Палестина, по времето, в което се извършвали жертвоприношения.
Обет
Светицата заедно с две нейни приятелки - Мария и Кириакия, решили да се отрекат от фалшивите идоли, като се опълчат срещу езическите ритуали, и избягали от града си. В гората те се отдали на строг пост и молитви към Бога. Според преданията трите момичета се скрили в малка къща, постили и се молили за унищожението на идолите така, че да не се извършват вече ужасните и кървави езически ритуали и жертвоприношения. Скоро били открити и отведени при управителя на Кесария. Той обещал да пощади живота им, ако се съгласят публично да се отрекат от Христовата вяра. Девойките обаче смело отказали и за наказание били екзекутирани.
Милано
Католическата църква също има канонизирана светица на име Валерия, като паметта й също се чества на 7 юни. Тя е известна като света Валерия Миланска. Била е дете на богато семейство и е омъжена от родителите си за Виталий, който загива за вярата през 60 година и е канонизиран за светец. Ражда му синове близнаци - Протасий и Гервасий - които също се прославят като мъченици за вярата. Заловена е от римските войници, докато помага за поредното християнското погребение. Според нейното житие е обезглавена пред Колизеума. Тялото й е открито години след убийството й и погребано по християнски обичай в катедралата „Свети Себастиян“.
Корени
Някои изследователи смятат подвига на Валерия Кесарийска и приятелките й за първообраза на женското монашество, като го извеждат от традицията на древните весталки. Те били жриците, които пазели свещеният огън на Веста, богинята на огъня и огнището, една от най-старите в римския пантеон. Весталките се заклевали да останат девици. Нарушилата клетвата била заравяна жива. Те започвали да служат на възраст между 6 и 10 години и трябвало да пазят девствеността си в продължение на 30 години. Но за разлика от християнските монахини след това напускали храма и можели да се омъжат.
Одрали жив Свети Вартоломей
На 11 юни църквата споменава в молитвите си Свети Вартоломей - един от дванадесетте апостоли, избрани от Иисус Христос. Той е споменат в списъците на апостолите в Евангелие от Матей (10:3), в Евангелие от Марко (3:18),в Евангелие от Лука (6:14), а също и в Деянията на Апостолите (1:13).
Светецът е осъден на смърт чрез одиране жив и след това разпъване на кръст. Наметалото на неговите икони всъщност е кожата му. Съществува практически единодушно мнение на библеистите за това, че споменатият в Евангелие от Йоан (1:45 – 50) Натанаил - това е едно и също лице с Вартоломей. Следователно апостол Вартоломей – един от първите ученици на Христос, е призван четвърти след Андрей, Петър и Филип. Главното светилище на апостола е манастирът „Свети Вартоломей“, който е средновековен и е в арменската историческа провинция Васпуракан, на 23 км североизточно от град Башкале, в днешната турска провинция Ван. Част от мощите на Св. Вартоломей се пазят в църквата "Сан Бартоломео" в Беневенто, Италия.
Сън разкрива мощите на Варнава
Идната неделя почитаме и апостол Варнава - един от 70-те ученици на Христос. От евангелието на Лука научаваме, че Христос го изпратил пред себе си да проповядва словото му. Варнава се родил на остров Кипър с името Йосиф, в семейство на богати евреи. Родителите му го изпратили при прочут учител в Йерусалим да изучава законите. Там Йосиф се сприятелил с друг млад и талантлив евреин на име Савел. По-късно Господ обърнал Савел към вярата и той се прекръстил на Павел - това бил великият апостол Павел. По същото време Христос дошъл от Галилея в Йерусалим да проповядва учението си. Йосиф станал един от неговите ученици и оттогава постоянно вървял след Христа, като започнали да го наричат Варнава, което значи „син на утехата“. Апостолите Варнава и Павел проповядвали заедно в много градове в Мала Азия.
В стари хроники пише, че след като се разделили, Варнава стигнал до Александрия и Рим, където проповядвал учението на Иисус. После заминал за Милано, където поставил основите на местната църква. Завършил живота си като епископ на родния Кипър - загинал мъченически, пребит до смърт с камъни от неверниците еретици. Те поискали и да изгорят тялото му, но то останало невредимо в огъня и било погребано от Свети апостол Марко, който бил роднина на апостол Варнава. След повече от 200 години византийският император Зенон сънувал странен сън, в който видял къде е погребан Варнава.
Преданието разказва, че когато отишли на мястото, го намерили да лежи, а на гърдите му стояло Евангелието от Матей. Тогава Кипърската църква обявила апостол Варнава за свой патрон и на острова бил построен храм в негова чест.
Константин Събчев
