И стинските любители на котките знаят за питомците си почти всичко. Но въпреки това има един свят, странен и необичаен, който самите пухкавелки бранят старателно от външно присъствие.
Те пазят своята територия неприкосновена, но се възползват от нея за достигане на своите цели. Това е техният огледален, екстрасензорен свят, твърди биологът Юри Симаков. Имат ли те свръхспособности да предусещат опасностите?
Мрежа
За котките нашият дом е голяма клетка, в която те живеят заедно с хората, но си остават диви животни, които си другаруват с човека, казва знаменитият етолог К. Лоренц (етологията е наука за поведението на животните, б.а.). Тази „дивост” позволява на котката да съхрани необичайните си способности да възприема заобикалящия я свят така, както го възприемат неопитомените й събратя. За тях земната повърхност е покрита със своеобразна „енергийна мрежа”. Тя е създадена от геомагнитни полета. Тези полета напомнят на килим с различни мотиви. Според някои представители на хората екстрасенси, притежаващи способността да чувстват земните магнитни полета, това е нещо като решетъчна плетка, която наподобява на пчелни кутийки, а според други Земята е разчертана на квадрати, но е напълно възможно по нея да има и паралелни линии, понякога пресичащи линиите на съседен участък.
„Моите биологични опити с най-прости организми показват, че обитаващите повърхностния слой на почвата едноклетъчни са концентрирани във вид на ленти, които се пресичат една друга и образуват клетки с размер 15-20 см, казва Симаков. Вътре във всяка клетка има още по-малка мрежа, допълва той. По този начин едноклетъчните организми сякаш очертават геомагнитната мрежа. Много зоолози смятат, че жабите, гущерите и делфините се ориентират по подобна геомагнитна мрежа, така че любимата ни котка също не е лишена от такива способности.
Пътешествие
Често във вестниците и списанията се появяват съобщения, че котки се завръщат у дома дори и когато се налага да изминат стотици километри, предприемайки пътешествие, продължаващо няколко месеца. Например котаракът от Калифорния Шугар (Захарчо), който изскокнал от кола по време на пътешествие и се изгубил. Но се прибрал вкъщи след година, като преодолял 2400 км. Или историята на черния котарак Сути, на който се наложило да напусне дома си заедно със своята стопанка. Но новото място не му харесало и той решил да се върне обратно. За да се прибера у дома, котаракът изминал над 150 километра, което му отнело 5 месеца.
По-рано мнозина се отнасяли скептично и с недоверие към подобни истории. Но понастоящем на никого не идва наум да се смее над подобни разкази. Нещо повече, учените почти са достигнали до разгадаването на това явление. Котките притежават великолепна зрителна памет, но те я използват само за намирането на пътя към дома на неголеми разстояния, в района, който обитават.
В трудни случаи, когато зрителната памет не помага, котката се ориентира по геомагнитната „рисунка” на повърхността на Земята. Ето защо тя не гледа задължително пътя и не помни откъде е минала. Експериментално е доказано, че ако котката се постави в чувал, тя въпреки всичко ще запомни пътя. При това ще се връща у дома точно оттам, откъдето са я откарали, като ще повтаря всички зигзази, даже и да са напълно безсмислени, за постигането на крайната цел. Но къде се намира у котките органът, който улавя схемата на електромагнитните и магнитни полета на Земята?
Магнитно поле
Представете си, че по лапичките на котките има малки магнитни парченца метал, видими само с микроскоп. Учени от Стокхолмския музей по естествознание твърдят, че са успели да намерят магнитни „гривни” на окончанията не само на котките, но и на други животни, които безпогрешно намират пътя към дома, например кучетата.
Има още една екстрасензорна, тоест свръхчувствителна способност на котките - да усещат опасността. И макар че този талант на пухкавите ни приятели не може да бъде обяснен лесно, той вече е добре известен. Именно заради него котката е заведена в черния списък на служителите на нечистата сила. Но тук няма нищо вещерско, още повече че котката често спасява хората от смъртта.
Ли Чухуа, жител на китайския град Фулир, бил събуден към 4 часа сутринта от отчаяно котешко мяукане. Котаракът се разхождал разтревожено между прозореца и вратата, като драскал с нокти по нея. Събудени от необичайното поведение на домашния си любимец, Ли и другите членове на семейството му с почуда наблюдавали как котакът се метнал върху все още сънения внук на стопанина и се опитал да разкъса дрехите му с ноктите си. След това се вкопчил със зъби в нощницата на жената на Ли и започнал да я дърпа към вратата. В този момент стопанинът на дома обърнал внимание на разширяващите се пукнатини по пода и тавана. Двуетажната къща се срутила малко след като всички изскочили на двора. Разбудени от грохота съседи видели Ли и близките му, замръзнали край руините, но живи и невредими. А до тях стоял, вече спокоен, котакът.
По какъв начин все пак на котките се удава да предугадят надвисналата опасност? Работата е там, че те „виждат” и чувстват напрежението, възникващо в различните конструкции, приблизително така, както човекът вижда например как тъканта изтънява, преди да се скъса окончателно. Ако попитат човека дали усеща „полето на напрежение” на въпросната материя, вероятно би отговорил отрицателно или би се изсмял. По същия начин реагират и мравките и термитите, за които това поведение е нещо естествено. Последните могат да изядат цял стол или маса, дори дървена къща така, че да не рухне изведнъж. Те започват да гризат дървото, без да засягат неговите главни, носещи влакна, които си оставят за десерт. По същия начин простичко може да се обясни и неопровержимият факт, че котките предчувстват земетресенията и другите катастрофи.
Много стопани на котки са отбелязвали, че преди земетресение домашните любимци настръхват, присвиват уши и започват силно и без видима причина да мяукат. Но ако имат възможност да напуснат дома, те винаги го правят, когато опасността отмине окончателно. Наред с котките могат да предсказват земетресения и кучетата, конете, козите и други домашни животни.
Гадаят за бури и пожари
Котките могат да предусещат не само земетресения, но и изригване на вулкани, бури, пожари и дори бомбардировки... По време на Втората световна война радарни инсталации по южното крайбрежие на Англия контролирали въздушното пространство, за да предупреждават за вражески бомбардировачи. Но жителите скоро открили, че в качеството на по-надеждни системи за ранно предупреждение служат котките. Те притежават необичайни способности да предчувстват бедата много преди да чуят воя на сирените. Изглеждало сякаш те предусещат чудесно кое семейство се намира в най-голяма опасност. Козината им настръхвала, започвали да съскат и да издават сърдити, раздразнени вопли, а някои директно се запътвали към бомбоубежището. Подобна способност да се предсказва наближаването на опасността в дните на война била толкова жизненоважна, че с оглед на това даже учредили специален медал с изписани на него думи „Ние служим на Родината”. Наградата се връчвала на котки, помогнали да бъде спасен нечий живот.
Кристи Петрова
