Е дна седмица в Сицилия стига точно колкото да забленуваш да се върнеш пак. С мръсотията по улиците, някъде откровена занемара, но и весело пране по балконите, огромните тераси, с теракотени плочки, където пиейки кафе, се наслаждаваш на покривите и морето зад тях. И още с недостижимо високите тавани на жилищата на старите сгради във всички тонове на охрата, покрити с белезите на времето, обзаведени с мебели отпреди век, с картини и графики по стените.
И където можеш да откриеш европейска класика начело с „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков на италиански. Всичко това с оборудвана кухня, в случай че се вдъхновиш да приготвиш ястие от забравената вече Европа храна, която има вкус на живот. На цени, които дори за българина са поносими, а често и по-евтини.
Портокал
Преди да се втурнеш да изследваш лабиринта от улички на старите градове, катедрали, замъци, достолепни университети, ботанически градини независимо дали си в Палермо, Катания,
Портокали във вътрешен двор на Палермо.
Агридженто, Сиракуза или Чефалу, най-добрият начин да започнеш деня си е в някое от кварталните кафенета, които отварят в 7 сутринта. В Сицилия то е придружено със свеж портокалов сок. От плодове, набрани преди часове от портокалови градини, опасващи целия остров. Там можеш да заобичаш и кроасани, които в Сицилия са крехки, пълни с бял крем, шоколад или нежен мармалад от портокал.
Пейзаж с пране на брега морето в Чефалу.
Фишерия
За да се опиташ да докоснеш сърцето на Сицилия извън многобройните туристически предложения, които буквално ще те направят на дребни късчета от обиколки на архитектурни и исторически забележителности от античността до наши дни, най-добре е след кафето да отидеш на рибния пазар, който там наричат Фишерия.
В Катания е на крачка от централния площад на стария град до Piazza del Duomo. Тези пазари са колоритни, а туристическият бизнес не е успял да ги комерсиализира. На Фишерия можеш да видиш риба тон, която режат на огромни късове, риба меч, всякакви морски дарове, които все още мърдат с крачета и мустачки. Към обяд рибарите започват да правят на място различни сосове от тях и ги продават на прегладнелите, чакащи на опашка. Тук е пълно и със сергии отрупани със свежи зеленчуци, плодове и лимони, някои от които стигат килограм. Най-любопитни са местата, където се продават цели агнета или телета, окачени на ченгел, придружени със закачливи надписи, че храните са за хора, които се възстановяват от веганство.
На пазара Ла Фишерия в Катания момче с морска звезда.
Двадесети век
Всъщност ритъмът на Сицилия е темпо от 20 век, което местните нямат никакво желание да ускоряват. Търговски вериги от типа, познати в България, почти не могат да се видят, а моловете са истинска културна забележителност от 21 в. поне в Катания.
Сиракуза
Сицилия е мястото в Европа, където думата Fast /бързо/ е неприемлива. Да говориш английски за повечето от хората също е символ на Fast. Да носиш кепе, ако си жена, независимо дали ти отива е проява на лош вкус. „Друго си е шал около врата и красива развята от вятъра коса, нали, сеньора“, казва Анжело, един от гидовете в Сиракуза. Той в едно изречение обобщава гордостта на сицилианеца за значимостта на острова, чието културно, материално наследство и начин на живот са част от съкровищата на света.
„Вижте, не разбирам защо в училищата в Европа се учи английски, а не италиански“, откровено пита той. И след това с увлечение показва различните стилове, които живеят в хармония в града на Архимед. Като се започне от древногръцките руини, мине се през барок, венециански стил, еврейски, типичен сицилиански и пр., та се стигне до паметници, свързани с фашизма. „Ние пазим и ценим всичко, това е част от нашата история и хората, които идват, трябва да го знаят“, обяснява с жар Анжело. За финал показва и балкона на Мусолини.
Виното
Когато научава, че клиентите му са гладни, препоръчва пицария като по-евтина. А когато разбира, че искат нещо „типично“, възкликва очарован “О, вие желаете истинска храна. Тогава риба близо до фонтана и вино“.
Ако трябва да сме честни, една от най-вкусно приготвените е риба меч, която може да се яде в Сиракуза в артистично ресторантче близо до фонтана и балкона на Мусолини. Придружена със свежо сицилианско вино, в което няма никакви стабилизатори и консерванти. Цените - като в България, при това с огромни порции. А за предястие хляб, натопен в зехтин, както циганската баница на бабите ни. Що се отнася до виното, навсякъде в Сицилия е добро, по-добро от континенталното на Ботуша. Дори уникално. Точно каквото го правеха някога дядовците ни.
До Етна за 6 вместо за 30 евро
Ако сами организирате пътуването си и сте за първи път в Сицилия, при пристигането във всяко градче най-добре е да потърсите информационен център. Това са местата, където се предлагат обиколки на основните забележителности най-много за по 20 евро. Те могат да бъдат с влакче, автобус или рикши, които побират по петима души плюс шофьора. Има и аудиоводач с кратки подробности на английски, италиански, френски, немски и руски.
Ако искате да посетите Сиракуза, вулкана Етна, Таормина, тогава най-удобният град за база е Катания. Дотам полетите за и от България излизат за няма и 200 лв. с допълнителен багаж от 20 кг отиване и връщане. От жп гарата хващате влак до Сиракуза или Таормина.
До вулкана Етна предлагат от инфоцентъра на Катания екскурзии с автобус за 30 евро отиване и връщане. Стига се до базовото ниво, откъдето да се качиш на лифт винаги по 50 евро, да вземеш джип или ако не, да се мотаеш в малкото селище.
До Етна може да се отиде и за 6 евро отиване и връщане, ако вземеш автобус, който тръгва от жп гарата. До Етна е проява на лекомислие да се отиде без топли дрехи, зимни или планински обувки, ръкавици и шапка.
Катания е по-спокойна от Палермо, а двата града са направо безопасни в сравнение с Неапол. Все пак в Палермо е добре вечер след десет да не се разхождате, да не демонстрирате огромните си обеци, пръстени, златни верижки.
Според местните хора мафията вече е сложила бели якички и е заела сектора на услугите и туризма. В Сицилия обаче няма място, където да не можеш да платиш с банкова карта, дори и на рибните пазари.
„Кръстникът“ е сниман в операта на Палермо
Едно от местата, което вероятно всеки българин ще иска да види в Палермо, е операта „Массимо“. Тя е третата по големина в Европа, а като архитектура напомня старата парижка опера. За построяването са съборени три манастира. Най-големият е „Манастирът на стигмате“. Легендата разказва, а очевидци от музикантите потвърждават за мистериозни случаи. Според тях, когато се качваш по вътрешното стълбище към частните ложи, винаги се спъваш на определено място. Всички приписват този феномен на майката монахиня от „Манастирът на стигмате“, която дори от онзи свят продължава да се ядосва, че е разрушен. За това увлекателно разказва българката Люсина Неа, която е придобила право да бъде и водач, и екскурзовод в Сицилия. Тя води български, италиански и американски групи. Оказва се, че тя е омъжена за правнука на един от художниците, които са работили по херувимчетата в операта, Джузепе Енеа. Съпругът й е адвокат, но тяхната дъщеря е наследила таланта на прапрадядо си, разказа Люсина.
Операта Масимо в Палермо, където е сниман Кръстникът 3.
Театърът си има местен екскурзовод, като на всеки 30 минути влизат групи да разглеждат. Най-характерното за украсата му са херувимчетата, фрески с флорални и животински мотиви.
На стълбите му е снимана финалната сцена на „Кръстникът 3“, където убиват дъщерята на Capo di tutti capi.
Палермо освен изобилието на архитектурни шедьоври се свързва с името на един от най-големите живописци на 20 в. Ренато Гутузо. Той е автор на картината “Ла Вучерия“, която изобразява уникалния и колоритен пазар в Палермо „Ла Вучерия“. Там е мястото, където можеш да опиташ от типичните местни дреболии на скара, които се приготвят направо пред теб.
Четирите кьошета в Палермо.
В Сицилия е известен и доматът биволско сърце, за който италиански археолози допускат, че е донесен от траките беси от днешната територия на България, разказа Люсина.
Светлана Трифоновска