„Всеки ден си „говоря“ с духа на Дамян“, разкри пред „Телеграф“ голямата поетеса Надежда Захариева.
„Преживявам“ 35-те години живот, който извървяхме с „неравен, но все пак общ ход“. На 23 юли 1964 г. никой, а може би и ние двамата, не вярваше, че ще живеем заедно почти цели 35 години! Божа работа!“, признава тя за съпруга си – незабравимия лирик Дамян П. Дамянов. На 3 ноември тя ще навърши 81 г., а предишния ден вечерта БНТ 1 ще излъчи филма за него „Любовта е живот“. „Когато разбрах това, реших да приема новината като подарък за рождения ми ден“, добави любимката на няколко поколения.
Конфликт
Ето как си спомни тя за честването на гениалния поет: „Ако на 2 ноември в 22,45 ч. по БНТ нямаше да бъде излъчен филмът „Любовта е живот“, показващ най-съществената част от юбилейното тържество по повод 90-годишнината на поета Дамян П. Дамянов, за мене – неговата съпруга – само Дамян, едва ли щях да се сетя да напиша тези думи... Но новината за насрочената дата и час на излъчването ме върна няколко месеца назад, когато юбилейното тържество се случи. И не къде да е, а в зала 7 на НДК.
Беше 28 февруари. Тържеството беше организирано от НЧ „Д-р Петър Берон 1926 г.“. Който знае, че съм председател на читалищното настоятелство, навярно би ме заподозрял в „конфликт на интереси“. Че не е така, не е, но за винаги готовите да търсят винаги „под вола теле“ ще бъде така. Няма значение! Важното е, че зала 7 се оказа тясна за почитателите на Дамяновото творчество и много от тях не бяха допуснати в залата... Ако все пак може да се говори за „конфликт на интереси“, той се отнася единствено за избора на темата на тържеството – Любовта. Живеем в доста нелюбовно време. Интересът към любовната лирика на Дамян остава голям. Логично беше мотото на тържеството да бъде: „Любовта е живот!!!“. Това е заглавието на песен от репертоара на Лили Иванова. Текстът е на Дамян, музиката – на Найден Андреев“.
Избор
Рецитал по най-обичаните любовни стихове на Дамян изпълниха Искра Радева и Ириней Константинов. „Беше ми трудно, но до известна степен и лесно, да избера кое от любовните стихотворения да включа и кое да изключа от рецитала. За почти 35-те ни години съвместен живот бях водила Дамян на стотици срещи с читатели. На тези срещи хората рецитираха наизуст любимите си стихотворения. Най-често рецитирано беше едно от ранните му стихотворения – „Приказка“. Стори ми се, че е прекалено дълго и в желанието си да прозвучат повече Дамянови творби не го включих в рецитала. Включих по-кратко стихотворение със същото заглавие. Не очаквах, че когато Ириней Константинов обяви: „Приказка“, залата ще зашуми подозрително – очаквала е май да чуе по-дългата любовна приказка, в която се разказва за жесток разбойник, който „като дявола бил лош“, който предварвал „замръкнали кервани“ и „само денем криел своя нож“, споделя Надежда.
Молба
Песни по стихове на Дамян изпълниха Мария Илиева, Роси Кирилова, Руми Коцева, д-р Димитър Стоянов, когото поетесата поканила лично, Илия Луков, Хайгашод Агасян и Христо Кидиков, както и учениците от класа по поп и джаз пеене с вокален педагог Руми Коцева: Никола Попов, Теди Георгиева, Катерина Василева и Белослава Костадинова. „Илия Луков е известен като народен певец. Но той се изявява и като композитор. Песента „Обади се, Любов“ е по негова музика. И сега си спомням времето, в което мнозина убеждаваха шестдесетгодишния Дамян Дамянов, че никой повече няма да го чете. Трябваше да го разубедя по някакъв начин... Направихме самиздат стихосбирката „Обади се, Любов!“. Илия, когото не познавахме лично, се сдобил с нея. Написал мелодия по едноименното стихотворение. Един ден се обади у дома с молба да дойде и да изпее песента пред Дамян. Дойде. Изпя я. И Дамян се разплака“, спомня си Захариева.
Подарък
На честването тя решила да зарадва почитателите на Дамян Дамянов с подарък. „Хрумна ми да издам в скромен тираж малка книжка с Дамяновите творби, които щяха да прозвучат на тържеството. Издадох я в бутиков, както се казва, тираж. Всеки негов почитател, който беше допуснат от охраната на НДК до зала 7, я получи като подарък. Бях решила да изненадам публиката. Изненадах я. С изпълнение на Дамян Яворов Дамянов. Помолих го да научи наизуст един куплет от най-качваното в интернет Дамяново стихотворение „Към себе си“. За голяма моя изненада един ден той ми каза: „Бабо, аз го научих цялото!“. И това беше единственото нелюбовно стихотворение, което прозвуча на юбилейното тържество“, каза още майсторката на мерената реч.
Любовта е живот
Какъв ли не в живота си не бях!
Какво ли не отпих - любов и злоба!
Бях най-богат, бях сетен сиромах,
но просяк - не! И при това - на обич!
Просията изпълва ме с тъга!
Просията обижда ме, гори ме!
Затуй махни си щедрата ръка,
не искам вместо обич - милостиня!
Любовта е живот, щедрост, свят, добрина,
не паничка за дребни грошове!
Нито дар милосърден с най-нищожна цена!
Тя е пламък свещен и съдбовен!
Махни я тази милосърдна длан,
че ако някой някога е давал
любов по бедност, това съм аз и знам
цената страшна на любов такава!
Любов по бедност не ми давай, не!
Любов в съдба, а не - в торба се носи!
На колене пред твойте колене
не - твойта обич, свойта гордост прося!
Приказка
(....) Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко, дрипаво момиче
Лицето му покрило със листо.
Заплакал той - за първи път обичан.
Заплакал той - разбойникът! Защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо -
ни с обир скъп, ни с рязана глава...
Към себе си
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му -
с последния, до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
* * *
Ти - „Искам, но не мога!“,
аз - „Мога, но не искам!“,
не знаехме, за Бога,
че ще осъмнем близки
че и брашно ще мелим,
напук на обществото,
че и със своя челяд
ще продължим живота.
Лео Богдановски
