В края на юли бизнесменът Румен Гайтански-Вълка, поиска 24 имота, за да върне къпалнята „Мария-Луиза” на софиянци. Отказаха му. Представете си, че се намирате в любимата на столичани прохладна Борисова градина в най-високата част на парка. Летните слънчеви лъчи озаряват кожата ви, а на юг, на изток и на север сте обградени от сенчеста борова гора. Над нея още по към юг се очертава характерният за града силует на Витоша, от близкия кафе-ресторант звучи стар шлагер, а вие наблюдавате планинската снага от водите на първия градски басейн. Точно така – годината е 1939 г., а ние се намираме в легендарната, но затворена от години къпалня „Мария-Луиза”. И докато текат споровете дали това емблематично за стара София място да бъде възстановено, нека ви върнем в годините, когато то все още е живо, около него гъмжи от народ и точно тук се осъществяват държавните шампионати по плуване...
Комплексът е създаден тъкмо през онова далечно лято, когато Европа е на път да бъде разтърсена от най-трагичното събитие на века – Втората световна война. Малко преди Хитлер да нападне Полша в онзи мрачен 1 септември, у нас цари благоденствие. Наближава нечувана война, а софиянци са в радостен екстаз, че точно в техния град ще бъде отворена най-голямата и модерна къпалня за времето на Балканския полуостров.
Молебен
На 6 юли същата година след строеж, продължил близо 2 години, в присъствието на много граждани на това място са отслужени тържествен молебен и водосвет от протосингела на Софийската митрополия архимандрит Стефан. Честта да пререже лентата по случай откриването на новата гордост на София се пада на обичания столичен кмет инж. Иван Иванов - главния инициатор за строителството на първата къпалня. Между гостите са редица бивши и настоящи министри, представители на двореца и т.нар. софийски хайлайф, както и предишният кмет на тогавашната столица и брат на народния поет – генерал Владимир Вазов. А за голямата важност на това събитие говори още присъствието на тогавашните посланици на Америка, Германия, Швейцария и Холандия.
„Радостен съм, че мога днес от името на Столичния общински съвет и Общинската управа да предам за ползуване от столичното гражданство първата лятна къпалня на Столичната голема община, носеща името на малката любимка на столичани княгиня Мария Луиза“, започва речта си кметът на София, след което обещава на столичани, че това ще е само първата от многото къпални, които предстои да се издигнат в столицата.
„Мога да ви съобщя, че е започнат вече строежът на втората лятна къпалня в западната част на града, квартал „Коньовица”. И с радост трябва да добавя, че признателността си за този втори почин столичното гражданство дължи на Негово Величество царя, който изказа благородното пожелание вместо готвения златен прибор като подарък от града по случай рождението на Негово Царско Височество престолонаследника, да бъде построена една лятна къпалня в „Коньовица” за нуждите на този заселен с най-отрудено гражданство квартал на София. Надявам се следващото лято тази къпалня, която ще носи името на княз Симеон Търновски, да бъде готова”, обявява още той.
Тези начинания са показателни за разцвета, в който се е намирала българската държава по онова време на фона на всички страсти, бушуващи на Стария континент. Причината – цената на съоръжението никак не е била ниска за тези години - 6 705 000 лв., а с допълнителните подобрения и пристройки общата сума надминавала 8,5 млн. лева.
Но краят на 30-те години у нас действително е известен като добър период за българската икономика и за времето си тя отбелязва небивал възход, тъй че едва ли има по-подходящо време за издигане на лятна къпалня.
Панорама
Ето как статия в сп. "Сердика" оттогава дава подробно описание на новата придобивка: "Къпалнята "Мария-Луиза" заема около 40 хил. кв. м всред градския парк. Съблекалните са разположени в два атриума, за жени и мъже, свързани веднъж при входа чрез служебните помещения и втори път по-долу чрез кафе-ресторанта. От съблекалните и кафе-ресторанта се отива към басейните през създадените поради неравния терен обширни тераси, от които се открива към запад една от най-хубавите панорами на града".
Според изданието градският плаж се състои от четири басейна за плувци, любители и деца, а капацитетът на проекта е 5000 души. Модерното съоръжение било обгърнато от красиви зелени поляни, а кафе-ресторантът, изграден в непосредствена близост, обслужвал гражданите. Водата се затопляла с пара и се пречиствала всекидневно.
„Водата на Рила, която се впуща в басейните, поради това, че има лете ниска температура, се затопля с пара. Всеки ден една десета част от водата във всички басейни се сменява с нова, а водата от всички басейни непрекъснато се пречиства чрез филтрова инсталация и дезинфекцира с хлор, така че чистотата на водата е във всеки момент напълно задоволителна. С особена отоплителна инсталация се поддържа температурата на водата 22-25 градуса, като се впуща в самите басейни пара”, казва още кметът Иван Иванов.
Разположението на басейновия парк в Борисовата градина също никак не било случайно. Идеята за построяването му именно там е била създаването на възможност за качествена почивка в сърцето на София, сред нейните „бели дробове“, за да може столичани да си имат място за летуване, без да се налага да излизат от града. А заради добрите условия, които целият комплекс предлагал, базата му се използвала за провеждане и на държавните шампионати по плуване. Освен за обикновени слънчеви бани в гората били предвидени и места за игрища за гимнастика, както и други спортове.
Денем и особено вечер кафе-ресторантът с дансинга си и терасите, с хубавия си изглед към осветения от залязващото слънце и електрически лампи град привличал на прохлада голям брой граждани, които след освежаване в басейна се отдавали на веселие и танци чак до полунощ. Тъкмо тук било и любимото място за среща на младите двойки. Въпреки войната къпалнята "Мария-Луиза" продължавала да привлича гости, а столичани изживявали втора belle epoque.
Спомени
“В моите спомени старата лятна къпалня в парка е свързана с много приятни моменти и от вечерите в нейния ресторант. Там при консумацията на една-единствена халба бира, без никакви кисели физиономии от страна на келнерите или на когото и да било, човек можеше да си потанцува спокойно цялата вечер със своето момиче. От онези далечни вечери в паметта ми е останало тангото на Йожи „Облаци дъждовни...", пише и Драган Тенев в спомените си.
Така къпалнята изпълвала с живот Борисовата градина дълго време, а създаването на подобни пространства и в други столични паркове действително не закъснява по обещание на кмета.
Градският плаж оцелява по време на военните действия и запазва своята функция дори след политическите промени в страната ни, но с името "Република". Дори и в най-гладните години софиянци не забравят за ценната придобивка и редовно ходят на слънчеви бани в парка. За да се стигне до днес, когато поради куп причини мястото продължава да тъне в тъжна разруха. Дали някога тук отново ще кипи бурен живот, предстои да разберем...
Офертата на Вълка
24 имота поиска Румен Гайтански-Вълка, за да прехвърли своята част от 58% на общината. Според общинския съветник Борис Бонев терените са на стойност над 100 милиона евро."Не знам Вълкът откъде знае, че тези имоти са общински. Едва ли имотче по имотче в кадастъра е търсил кое ще му приляга. За мен няма никакво съмнение, че тези имоти са подадени от СО, за да може той да ги поиска, и като прощален подарък към Вълка, за да може някой да се бие по гърдите - спасихме къпалнята", коментира Бонев.
"През февруари лично аз предупредих, че Борис Бонев падна във вълчия капан, като пръв предложи след сечта в Борисовата градина да изкупим къпалнята. Оттогава ние имаме много ясна позиция, схемата отпреди 20 години няма да бъде осребрена, докато ние отговаряме за града. Няма изобщо казус с Румен Гайтански-Вълка, той може да си иска, каквото пожелае, но няма кой в общинския съвет да му го даде", категоричен е председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев.
*Автор: Николета Бориславова
