П атриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София чества на 30 август един от своите храмови празници - Пренасяне честните мощи на св. Александър Невски. Събитията са свързани с решението на император Петър Велики мощите на светеца да бъдат тържествено преместени от храм "Рождество Богородично" в гр. Владимир, където почивали, в новооснования през XVIII век манастир в Санкт Петербург.
Градеж
Петър I нарежда градежа на Невския манастир през юли 1710 г. Мястото не е случайно - счита се, че там Невски е победил шведите в битката при река Нева през 1240 г. Петър Велики, след като посещава откритата лавра на 29 май 1723 г., нарежда мощите на княз Александър от Владимирския манастир да дойдат в новата столица. Така тленните останки на княза пристигат в Санкт Петербург на 30 август 1724 г. Те са положени в построената в негова чест Александро-Невска лавра, където почиват и до днес, а към тях се стичат хиляди миряни от целия славянски свят.
Глад
Съдбата на мощите на Христовия воин обаче е незавидна през 20-те години на XX век. По времето на големия глад след революцията и гражданската война в Русия болшевиките по нареждане на Ленин разорават царски гробове и изнасят всякакви скъпоценности и реликви с цел търговия. Не са пощадени и мощите на Невски. Всъщност болшевиките се опитват да конфискуват средствата и имуществото на лаврата му още преди издаването на специалния Указ за отделянето на църквата от държавата от 13 януари 1918 г. Тогава в манастира пристига делегация, придружена от въоръжен отряд чекисти, който представя документ, подписан от народния комисар Александра Колонтай, заповядващ да се предадат всичките имоти и капиталът на лаврата на упълномощено лице. Няколко духовници са арестувани заради протест. Миряните научават за щурма на атеистите и идват и обезоръжават натрапниците. При възникналия сблъсък обаче петроградският свещеник Петър Скипетров е смъртно ранен. В резултат на инцидента напрежението ескалира и червеногвардейците бързо напускат манастира.
На 21 януари по призив на митрополит Вениамин се провежда общоградско шествие в защита на църквата на Св. Александър Невски, където се съхраняват и мощите му. В него участие взимат около 500 хиляди души. В края на януари миряни и монаси се организират в Братство „Александър Невски”. То има за цел защита на интересите на манастира, неговите реликви и църковните имоти. Събитията от януари 1918 г. в лаврата обаче са значими, защото се превръщат в първия открит сблъсък между новата власт (предтеча на Съветската) и Руската църква. И тук Църквата успява да спечели голяма победа над болшевиките и Ленин, за съжаление единствената.
На 23 януари (5 февруари) 1918 г. влиза в сила Указът за отделянето на църквата от държавата, който забранява на религиозните организации да притежават каквото и да е имущество и ги лишава от правата на юридическо лице.
Кампания
Като част от кампанията за „изземване на църковни ценности в полза на гладуващите“ на 12 май 1922 г. е изваден саркофага с мощите на Св. Александър Невски от обителта. Сребърният саркофаг като произведение с висока художествена стойност е конфискуван и приет в държавния Ермитаж. А на 15 ноември реликвите са прехвърлени във фондовете на Държавния музей на религията и атеизма. През същата 1922 г. манастирът „Св. Александър Невски“ е подчинен на Висшето църковно управление на обновленците. В края на 1933 г. Московската патриаршия „узаконява“ закриването на манастира и преустройството му в църковна енория. Година по-късно и катедралата „Св.Троица“ е отнета от вярващите и прехвърлена в юрисдикцията на градския Дом на чудесата. През 30-те години на миналия век на територията на премахнатата лавра са разположени различни работилници, градска станция за кръвопреливане и други държавни институции, общо 17 на брой. Те включвали аероклуб, спортно дружество „Спартак“, зеленчуков магазин, ЦНИ „Прометей“, институт и общежития. На базата на манастирския некропол е създаден Държавният музей на градската скулптура. Тук са пренесени уникални надгробни плочи от други градски гробища с идеята да бъдат унищожени с времето.
Арести
Манастирът продължава да действа до 17 февруари 1932 г., когато през нощта на 18 февруари всички монаси са арестувани в Ленинград. Така междувременно е прекръстен Санкт Петербург в чест на върналия се от изгнание в Швейцария Ленин и превърнал се в един от главните организатори и ръководители на Октомврийската революция. Има теории, че Ленин е таял ревност към Невски, тъй като култът към светеца е бил по-голям от култа към него.
Чак през 1957 г. службите са възобновени в катедралата „Св. Троица“, която става енория. Мощите на св. Александър Невски обаче са върнати в катедралния храм чак на 3 юни 1989 г.
В центъра на София в едноименната катедрала също се пази частица от мощите на Св. Александър Невски.
Светецът сразява рицарите в ледената битка
Св. Александър Невски е известен с победата си над рицарите от Тевтонския орден, основан през 1190 г. в Палестина. През XIII век рицарите тръгват да налагат католическата вяра с огън и меч не само над езичниците, но и над православните народи.
В началото на 1241 Тевтонският орден, заедно с рицари от Ливонския орден предприемат настъпление към Новгород и Александър Ярославич, който малко по-рано е бил изпратен в изгнание, е повикан, за да оглави военните действия.
На 5 април 1242 двете армии се срещат върху леда в битката на Чудското езеро. Там Александър удържа невиждана победа, която отеква в целия християнски свят. Само две години по-рано той се изправя срещу рицарите шведи при река Нева. Младият воин и тогава поел защитата на своя град, като възложил всичките си надежди за победа на Бога. И бил възнаграден за това. За своя подвиг князът е наречен Невски по името на река Нева.
Александър Невски приел монашество и предал Богу дух на 14 ноември 1263 година на 44-годишна възраст. Бил погребан в съборната църква в манастира "Рождество Богородично", близо до град Владимир.
