Д аниела Димитрова, председател на ловно-рибарската дружинка в с. Дерманци към ЛРД „Сокол“ – Луковит, е разтревожена от посегателствата към дивеча в района.
„В този сезон ни запалиха едни гори – само едната е 1000 дка. Ами те искат всичко да обработват! Изораха и пътищата – откъде да минем? Чуват се заплахи, че ще се набави отрова, за да се ликвидират дивите свине.
Сега се настоява да се реши, че ако нямаш земеделски имот – нямаш право да влизаш с автомобил в гората. Някои не искат да има никакво животно в района. А всъщност това са къщите на животните, местообитанията – ние, хората, влизаме там и искаме те да не ни притесняват, да не ни пречат. Това не е честно.
Трябва да се търси разумен компромис между земеделци и ловци. Вярно, нямаме толкова права, колкото задължения, но не смятам, че може да ни се отнеме изцяло правото да ловуваме. Арендаторите заплашват да вземат драстични мерки, говорят дори за отрови. Като че ли са малко отровите, които така или иначе ползват за растителна защита.
Ето, в нашия край изчезнаха почти напълно яребиците, зайците, гълъбите, пчелите изчезват… Така че трябват взаимни усилия и взаимно разбирателство, казва Димитрова.
Прасета
След АЧС, след тия избивания на животни прасетата са намалели чувствително, но благодарение на грижите ни в нашето землище поддържаме добра популация, в сезона имаме 26 отстреляни прасета. Много ни тревожи конфликтът между арендаторите и дружинките.
Твърди се, че прасетата нанасят щети на посевите, както и че при лов ловците много безмилостно газят насажденията. Това е оплакване от арендаторите от много години. Но в нашата дружинка в Дерманци дълго време съществуваше разбирателство – да не газим нивите.
Когато ме избраха за председател, решихме да си храним и отглеждаме прасета тук, в нашия ловностопански район. И шест месеца отглеждахме в гатер тази прасета. Купихме пет големи майки, а имахме отпреди един нерез. Едната майка беше бременна и когато роди в гатера – те изядоха прасенцата.
Затова решихме да ги пуснем на свобода, за да се случва всичко по естествен път в природата. И ги пуснахме. Направихме хранилки и аз лично с моя мъж всеки божи ден бяхме там – да ги опазим и да ги изхраним. Сега вече не ги пазим така, за да се разселват и в ловните полета на съседните дружинки, за да има лов.
Сега със същата цел дружеството ще вземе и 24 лопатари, повечето женски, и ще се гледат в нашия гатер, тъй като има условия – той е 12 дка. Впоследствие ще се разселят в землищата на дружинките... И пак опираме до самосъзнанието, до полагането на грижи за опазването, изхранването и спокойствието. Като получиш три животни и ги убиеш – какво, ще си направиш една луканка и там всичко приключва.
Капан
Да, има поражения от дивите свине в площите на някои арендатори, вярно е. Ние имахме няколко срещи напоследък и се разбрахме. Сега съм поръчала капан, с който да ловим прасета и да ги продаваме на далечни дружинки, което също е начин за контролиране на популацията.
За близките разселването ще стане по естествен път – затова се правят хранилки от дружинките. Добре е да са автоматични, край тях прасетата се задържат гарантирано. Ето към нашите например се приобщиха и други прасета – от Централен Балкан или от Бялка, не знам, но дойдоха, в това число и майки. Но ловците трябва да разберат - не бийте майки, бийте приплоди.
Ако биеш майки – догодина какво ще биеш? А действителността е тъжна. Ето, един приятел – този, който ни даде прасетата, гледа към 80 животни. И тази година му убиха 8 майки с по 11 – 12 прасенца.
Дружинките се напълниха с полуграмотни млади хора и с лакоми хора месари. Има и такива, които убиват без нужда, съоръжени с термовизионни прибори, ловуват през нощта само заради комплексите си, често и не прибират отстреляните животни. Производители на мърша, а оттам – чакали, болести…
Една голяма група от нашите прасета отиде в Николаево, Плевенско, и околните села и остана там. Избиха всички, с майките заедно.
Аз казвам от нашите, но ние знаем, че прасетата нямат адресна регистрация. Това е диво животно. И там са го хранели, затова са отишли, но в крайна сметка са ги избили до крак. Така е и на много места, например в Угърчин – дойдат 11 прасета – избиват се. Истинската стойност на лова е самото преживяване, а не добитият дивеч.
Това е смисълът на грижата за дивеча – ако си се грижил за него – няма да идеш в гората като някой разпасан мръвкар“, казва Даниела Димитрова.
Йото Пацов
