З емята е подарила спътник на сестринската планета Венера.
Това се е случило още преди 7000 години, изчислили астрономите. В цялата ситуация участва и Марс.
2002
Спътникът на Венера е 236 метра в диаметър. И е открит през 2002 г. Затова носи номер 2002 VE68. С него обаче е свързана една от най-забавните случки в иначе доста сухата история на съвременната астрономия. Дават на художник да нарисува 2002 VE68 за детска книжка. Човекът обаче бил зле със зрението. Направил хубава и точна рисунка, но когато се наложило да изпише на картината името на астероида, си свалил очилата. Така той решил, че името на небесното тяло е Zoozve (вместо 2002 VE), а 68, което било изписано с малки цифри, изобщо и не забелязал. Да, ама конгресът на астролозите не разбрал ситуацията и решил да приеме името Зузве по английското звучене, макар някои да си го наричат и Зоозве. И така днес Венера си има спътник Зузве, кръстен официално само преди няколко дни.
Развод
От астрономична гледна точка Зузве съвсем скоро ще престане да съпровожда планетата и направо ще се разведе с нея. Това ще произлезе след само 500 години, когато ще я напусне веднъж и завинаги, за да си търси късмета към други предели на Слънчевата система. Така Венера ще има спътник само 7,5 хилядолетия.
Иначе се смята, че Зузве е минал покрай Марс и се отправил към Земята, обаче вместо да се забие в нашата планета, тя го пренасочила в по-вътрешна орбита и той тръгнал към Венера, която го прихванала и за тези 7500 години орбитата му ще съвпада почти 1:1 с тази на планетата, а после разминаването ще вземе превес. Така това е първият открит квази спътник. Нещо като нашенската поговорка – ни риба, ни рак, в случая ни спътник, ни астероид. Казано по друг начин, това е обект, чиято орбита за дълъг период от време съвпада с орбитата на планета, в случая Венера.
Открит е на 11 ноември 2002 г. от астронома Брайън Ей Скиф. Човекът го забелязал и надлежно докладвал, а след това забравил за него. От световния съвет на астрономите обаче не го забравили и след доста време му изпратили грамота за откритието. Официално името Зузве му е присъдено на 5 февруари 2024-та – 22 години след откриването му.
Ако на Венера има наблюдател, то той постоянно ще вижда Зузве и ще бъде с чувството, че спътникът обикаля около планетата. На практика не го прави, а просто си я съпровожда по пътя й около Слънцето. Зузве има доста странна орбита и пресича орбитите на Меркурий, Венера, Земята и Марс.
Опасен
Зузве е потенциално опасен астероид и след време може да реши и да нападне Земята директно. Той е от групата астероиди Атони, които обикалят предимно в близост до нашата планета и Венера и са опасни. От тях най-известен е 99942 Апофис, за който по едно време се твърдеше, че щял да ни връхлети навръх 13 април, петък, 2029 г., но после датата бе отложена, първо за 2036 г., а след това за след няколко века и накрая бе изчислено, че може би няма как да ни атакува. Последното обаче хич не е сигурно.
Що се отнася до Зузве, то той би трябвало още 500 години да минава близо до Земята и след това да заминава към Венера, а после може и да реши да погледне с друго око на нашата синя планета.
У дома
Любопитно е, че в последните години са открити 7 подобни на Зузве спътници на Земята, като най-големият носи номера 2016 НО, известен още и като обект 469219. Учените обаче спореха известно време дали е астероид или космически боклук. После бе прието, че е космическа скала и така в момента обикаля около Слънцето успоредно с нашата планета и Луната, която е класически вид спътник. Намира се между 30 и 100 пъти по-далеч от Луната. Такива има още 6 и в момента върви кампания да им се дадат подходящи имена.
Освен това около двете страни на Луната има два своеобразни космически облака. Те се състоят от прах, боклук от космическите мисии на Земята, така и се предполага, че са от остатъци от някогашния сблъсък между Земята и планетата, от която по-късно е останало само парчето, превърнало се в Луна.
Има и няколко десетки обекти, които тепърва ще ги изследват и могат да бъдат както квази спътници на Земята, така и астероиди, които се движат около нея.
Георги П. Димитров
