- Ибряма, днес е Велика събота! С какви чувства обикновено се будите на този ден?
- Като всеки един българин, който е християнин. Уважавам всички празници!
- Как се приготвяте за Великден във вашето семейство?
- По същия начин, по който се готвят и другите хора. Купуваме си агнешко, приготвяме си курабийки, козунаци, боядисваме яйца. Посрещаме заедно празника с цялото семейство, събираме се винаги. Ще си сипем по една ракийка. Имам момчета, които постят. В неделя ще опитаме месото заедно. Не че и аз постя, но се нагаждам (смее се).
Иво Папазов-Ибряма със съпругата си.
- Вярвате ли в чудеса?
- Вярвам, разбира се! Такива чудеса станаха за една година с мен!
- А вярвате ли, че доброто ще сподели злото?
- Естествено! Доброто винаги е побеждавало злото.
- На 27 май ви предстои голям втори концерт в Sofia Live Club.
- Да и съм изключително щастлив (смее се). Видяхме, че ни посрещнаха чудесно хората в София и с удоволствие пак ще съм сред тях в Sofia Live Club отново. Това е един много престижен и хубав клуб. В България няма друг такъв.
На сцената на Sofia Live Club.
- Как ви посрещнаха хората в София?
- Трябваше да бъдете там, за да разберете. Това не може да бъде пресъздадено с думи. Аз нищо не мога да кажа. Хората дойдоха и препълниха клуба и доказаха, че им е харесало.
- Каква е разликата да свириш в клуб, на площад, на сватба...
- В клуба хората са до теб. По-малко е, по-близо са. За един музикант е много важно да има допир с публиката. Страхотно е човек да свири в клуб – там хората ядат, пият, веселят се. Има настроение. Не е като в залата, където си схванат вече да седиш на едно място и т.н. Има повече свобода. На сватба пак имаш допир с хората. Те пеят с теб, веселят се.
- На сцената до вас винаги е вашият сватбен оркестър „Тракия“, който създавате през далечната 1978 г., когато си едва на 22. Разкажете ни за него.
- Историята за оркестъра е много дълга и широка. Трябва да седнем да говорим 24 часа само за оркестъра. С музикантите работим от много дълги години заедно. Няма по-малко от 30 години стаж някой в оркестъра. Имам колега, който е 50 години вече с мен. Заедно започнахме. Барабанистът е 40 години с мен. Китаристът е над 30. Най-младият в оркестъра е кавалджия, с когото свирим вече 5 години заедно. Той завърши Академията, образован музикант, взех го при мен и така си остана. Оркестър „Тракия“ е школа и много големи музиканти са минали през тази школа. Основното ядро сме 4 човека, с които, както ви казах, от много години сме заедно, за съжаление предишният ни кавалджия почина.
- Каква е тайната на вашето толкова дълго успешно свирене?
- С Нешко Нешев, акордеониста ни, от деца сме заедно. Ние заедно създадохме оркестъра и го развиваме. Бяхме интересни, малки. Натискахме се навсякъде, за да успеем да излезем да посвирим на панаири и навсякъде, където има много публика. За да може да ни видят хората. Малко нахалнички бяхме като млади, но то няма как. И имаше смисъл. Хората, като ни виждаха и казваха, че тия момчета свирят невероятно. Не е много лесно, да знаете. С много труд се постига всичко.
- С много труд създавате и вашата музика. В нея има турски, гръцки, балкански, ромски ритми, те се преплитат с елементи от джаза и рока. Откъде черпите вдъхновение?
- Естествено. С една птичка пролет не минава, трябва си работа. Свирим всякаква музика, защото на мен всичко това ми е в кръвта.
- Вярно ли е, че вашите концерти не си приличат?
- Ами, разбира се. Иначе няма да съм интересен. Аз обичам да импровизирам и да изненадвам. Даже и колегите си, с които толкова години сме заедно. Така е по-интересно. Аз не мога да стоя на едно място. Докато свиря, ми идват идеи. Ние за програмата даже не можем да се разберем понякога. Защото ние сме я направили, но когато се качим на сцената и става съвсем друго. Няма поред, разбирате ли. Започвам някакви неща, които не сме ги писали. Но пък момчетата са готови за изненади. Ние сме като един футболен отбор – подадат ли паса, трябва да вкараш гола. Не можеш ли ти – аз поемам паса. Така го правим.
- Вие ги изненадвате, а те вас успяват ли да ви изненадат понякога?
- Мен не могат да ме изненадат (смее се), защото им знам пътищата. Няма как да ме изненадат. Аз съм готов винаги.
- Колко часа сте свирили най-много?
- За един път ли става въпрос или за цялата година (смее се)?
- За година едва ли можете да го сметнете.
- (Смее се) Не може да се сметне. Едно време тракийските сватби бяха по 4 дни. Едни влизат, други си тръгват, хоро ти върви непрекъснато. Колеха си курбани, по 20-30 овце... ядеше се, пиеше се. Бирите идваха директно от „Загорка“. Аз не лъжа. Имам и свидетели, които са още живи.
- Носител сте на редица награди. Последните получихте в годината на своя 70-годишен юбилей. Какво означават наградите за вас?
- Наградите те задължават по един или друг начин да твориш, да продължаваш да работиш. От тях няма дивиденти. Това са едни железа. Благодаря, разбира се, за всички награди. Това е уважение. Но за мен нямат никаква стойност. Ангажират те да бачкаш на дърти години (смее се). Едно признание е. И отново - благодаря за тях.
- Като музикант с дългогодишна кариера имало ли е моменти, в които да си кажете „Стига, отказвам се“?
- Никога няма да се откажа от музиката! Обещал съм, че мен Господ ще ме прибере на сцената! Един добър музикант, който обича музиката, който обича инструмента си, той не може да се откаже така леко.
Болен, не болен – аз съм на сцената. Може да седна на стола, вече годините си оказват влияние – крака, таз болят. Аз 50 години свиря прав, никога не съм седнал. През последните години започнах да сядам, защото все пак краката ми не са от желязо. Но никакво отказване! Как ще се откажеш!
- Здравословно как се чувствате в последно време?
- Здравословно се чувствам според годините ми. 70 години не са малко. Не че са и много, но претърпяното през тези години е сериозно. Няма спане като хората, денонощно пътуване, свирене, пак пътуване, пак свирене. Спиш в колата за по 2 часа. Постоянно бързаш. Не можеш да закъснееш за сватба например, която в някои семейства се чака 20-30 години, я на син, я на дъщеря. Аз не мога да разваля нечий празник, като закъснея. Нещата, които си правил на младини, сега си оказват влияние. Не ме разбирайте погрешно. Това не ми пречи на свиренето. Лъв в клетка не може да седи. Не мога да седя на сцената. Ставам и забравям, че ме болят краката. Като се изморя, сядам и после лекичко пак ставам. Много е важно какво ще представиш пред хората, а не дали си седнал или прав. Това са глезотии от страна на хората, които ти правят забележка, ако не ти знаят положението. Добрият слушател гледа какво свириш и правиш.
- Пандемията от Covid-19 беше труден период не само за вас, но и за всички музиканти. Какво научихте за себе си по това време?
- Каквото и всички хора. Аз пострадах от пандемията, имахме и гладни години. Нямаше работа. Имаше колеги, които си продаваха инструментите, залагаха ги. Бяха лоши времена. На нищо не ме е научило, освен че съжалявах колегите и себе си. Нямахме друг изход. Европа се затвори, България се затвори... Каквото имахме, похарчихме. Затова хората казват – бели пари за черни дни. Но и те свършиха. Да благодарим на Господ, че сме здрави! Веднага се оправихме. Работата вече потръгна. Мисля, че и хората на изкуството вече са доволни.
- Слушате ли млади български музиканти и защо според вас сред тях няма такива големи имена като Лили Иванова и Васил Найденов?
- Слушам много българска музика, на млади изпълнители. Лили и Васко – те са звездите. Не можем да ги достигнем. Но има много млади български изпълнители, които не са за подценяване. Името си е име! А то много трудно се създава. За да са това, което са те, значи са дали много. И аз знам, че е така, защото съм работил и с двамата едно време в Концертна дирекция. А младите, че нямат имена – това вече зависи от много други неща. От вас зависи, от радиото, от пиарите и т.н.
- Пречело ли ви е името на вас някога?
- Много! Много! Известността страхотно пречи понякога. Не можеш да излезеш като хората. Спират те почитатели, трябва да им обърнеш внимание. Не е лесно. От една страна, е много хубаво да виждаш, че те ценят хората, но от друга, е неприятно, защото не можеш да се усамотиш никъде. Аз не мога да легна на плажа, трябва да съм отделно, защото всеки идва за разговори, прегръдки, снимки, обичат ме... Благодарен съм за което! Но понякога не съм в настроение и имам нужда да си почина.
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- “Телеграф“ е любимият ми вестник. Сега даже седи пред мен! Много ви обичам, защото обичам истината! Пожелавам на читателите на „Телеграф“ да са живи и здрави! Господ да ги пази всичките! Благодаря ви много и весели празници!
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 16 февруари 1952 г. в Кърджали, от години живее в старозагорското с. Богомилово
- Учи за кратко в Строителния техникум в Кърджали, но напуска училище, за да работи като музикант
- През 1978 г. създава оркестър "Тракия"
- В края на 80-те години успява да подпише договор с британския лейбъл Hannibal Records, с който издава два албума със смесица от джаз, тракийска народна, циганска и турска музика
- През 2005 г. печели наградата на публиката на престижните награди за World Music на Радио 3 на BBC
- През 2005 г. е удостоен със званието “почетен гражданин на Стара Загора”
- През 2022 г. е носител на голямата награда на 22-ро издание на международния фестивал за world и електронна музика WOMEX
Екатерина Томова
