- Г-жо Донева, имате множество награди - не само за литература. Последната е от Столичната библиотека - за най-четен автор за 2023 година в раздел „Детска литература“. Как приехте тази новина?
- Първо не се задълбочих особено, помислих си - я, ще имам повод да прескоча до София. Но самото награждаване беше празнично, видях приятели, бях в компания на писатели, които обичам да чета, така че имах чудесен ден.
Освен това, като вникне човек в смисъла на наградата, всъщност е много хубаво: тя се дава на този автор, чиито книги са заемани най-много пъти през годината. Има няколко различни категории. Не трябва да кандидатстваш, нито някакво назначено жури да те номинира и да излизат дълги, кратки и още по-кратки списъци… Читателите така са решили. Страхотно е! Благодаря!
- Писахте буквар преди няколко години, ваши текстове са включени в различни учебници. Ще стигне ли изкуственият интелект до децата ни и как?
- Изкуственият интелект е инструмент. С негова помощ може да се свърши доста работа по-бързо и по-добре. Не виждам в това нищо страшно. Все едно да се плаша от компютрите, от електричеството и от парната машина.
Изкуственият интелект вече съществува - и за децата, които се раждат днес - здравейте, дечица, честит рожден ден! - той е нещо заварено и нормално, също като дърветата, сградите и памперса.
Инструментите и машините са създадени, за да ни помагат. Ако ни заменят, значи сме били заменими в съответната област и трябва да се огледаме за нещо, в което наистина ще има нужда от нас.
Работата с деца прави Мария Донева щастлива
- „Ако в една книга няма порнография и брутално насилие, значи тя е подходяща и за деца.“ Цитирам ви непълно. Какво отличава книгата за деца от тази за възрастни според вашите критерии като автор и преводач?
- Да, цитатът е непълен. Спомням си, че бях развила мисълта малко по-широко. Така, извадено от контекста, звучи странно.
Мисля, че всяка книга е насочена към своя вероятен читател. Това е човек, който се интересува от темата, може да се отъждестви с някой от героите, може да съотнесе ситуациите и идеите от текста към своите преживявания и личен опит.
Ето защо често - но не задължително - повечето от героите в детските книги са деца. Особено важно е детските книги да са оформени красиво и да имат повече илюстрации. Естествено, има книги за различните възрасти, няма как книга за тригодишни да привлече вниманието на тийнейджър. А има и книги, в които всеки открива нещо за себе си независимо от възрастта.
Четенето е личен акт, между читателя и текста се развиват наистина близки и интимни отношения, така че не можем да предвидим коя книга на кого ще въздейства и кого ще остави равнодушен. Много вероятно е обаче, ако обичаме една и съща книга с някой човек, да се харесаме и със самия човек.
- Споделяли сте, че в общуването с децата ви харесва да ги разсмивате. Според мен е по-лесно да разсмееш възрастен, с децата е по-специално…
- Всеки, който има дете или внуче, знае какво щастие е да чуваш смеха му, да гледаш грейналото личице. В този момент всичко е наред.
Представете си 20 или 120 усмихнати лица! На това аз му казвам отлично начало на разговора. Още повече че децата реагират спонтанно, непресторено и свободно. Мога да почувствам полъха на радостта и имам сили и вдъхновение да разказвам, да задавам въпроси, да гледам и да слушам.
Много обичам срещи с читатели, особено с деца. Дори в момента, докато отговарям на този въпрос, не мога да сдържа усмивката си.
- Вашият син Иво е отдавна пораснал, завърши архитектура. Как е той?
- Добре е. Но не желае да говоря за него и аз се съобразявам.
- Преводачка сте освен поетеса. Но превеждате само детски книги. Защо така?
- Ами аз не владея английския език до съвършенство, така че не мога на този етап да си позволя да посегна към по-сложен текст. Дори и сред детските книги горещо предпочитам да са в стихове и избирам точно такива.
Едно, че ми се удава, второ, че много ми харесва да работя точно това. Освен това най-често в тези книги историите са деликатни, красиви и завършват щастливо. Това е утешително. Нали в изкуството търсим ако не решение за собствените си грижи, то поне окуражаване и утеха.
- Били сте учителка - бихте ли повторили?
- Не. Бях учителка повече от две години и през това време се убедих, че тази професия не е подходяща за мен.
Тя изисква да работиш с хора всеки ден по много часове, а аз по природа съм спринтьор, а не маратонец. Енергията ми свършва още на втория час, а всеки учител има на ден по шест. Вярвам, че мога да бъда полезна по друг начин, не само като учителка.
- Ще открехнете ли тайна за работата си с деца и възрастни с умствени увреждания? И това сте работили.
- Не се сещам за тайна, но чух хубава новина. Работих доста години в терапевтичния театър в психиатричната болница в Раднево, но през 2018-а приключи и знам, че тази дейност е била сведена до минимум. Сега разбрах, че за 8 март ще има събитие в болничния театър, значи е възстановен! Много бих се радвала, ако е така.
В ДПБ „Доктор Георги Кисьов“ - Раднево има дълголетна традиция в културтерапията, има театрален салон, ателие за художниците и това е прекрасно. Пациентите не просто разнообразяват ежедневието си, но успяват да се изявят с нещо красиво, да възвърнат самоуважението и самочувствието си, да бъдат добър пример.
Артистите, с които работех там, бяха много даровити и сърцати и заслужават да имат възможност да развиват талантите си.
- „Между това, което хората мислят за теб, и теб самия реално често почти няма допирни точки.“ Пак ваши думи. Чак пък да няма допирни точки…
- Добре де, може и да има някоя и друга точка. Но е истина, че хората си създават представа за някого, особено ако той е публична личност, и след това настойчиво изискват той да отговаря на образа, който са си създали.
Например на мен често ми съобщават колко слънчев и позитивен човек съм и аз гледам да съм слънчева, до пълно слънчасване. Случвало се е да се появя някъде с подути от рев очи и някой вдига ръка да зададе въпрос и ме пита: „Как успявате да сте винаги така безгрижна и засмяна?“Сигурно и аз допускам същата грешка.
- „Джазът пее на български“ е проект на почти 14 години. Разкажете за него, за Мария Донева и джаза.
- И аз, както безброй други хора, открих джаза благодарение на Венцислав Благоев. Той не само е блестящ изпълнител, но и истински апостол на музиката - свири в различни формации, приема покани и изнася концерти в безброй градове и села, създава култура и очакване за още срещи с този стил, инициатор е на редица фестивали в последните години.
Бях в публиката и силно се впечатлих от това, което той изпълнява. След това той ми изпращаше записи и аз открих колко много ми допадат мелодиите, темите и импровизациите по тях, колко различно може да прозвучи една и съща песен. Влюбих се в боса нова, диксиленд може да ме разсмее дори в най-потискащите дни, има музика за всички настроения, преживявания и ситуации.
Понеже не мога да пея добре, но доста ми харесва да си пея, веднъж си съчиних български текст, с който да си тананикам една песен на Жоао Жилберто. Венци прецени, че идеята не е лоша, и ме запозна с певицата Марина Господинова.
Заедно подготвихме още около 20 песни и през март 2010 година направихме първия си концерт в състав Марина Господинова - вокал, Антони Дончев - пиано, и Венци Благоев - тромпет. След това направихме още много концерти и това е истинско щастие за мен.
Участвам с текстовете на песните, а също и по време на самите концерти, като казвам стихотворения - свои и от други автори. Така мога да слушам любимите си музиканти не просто от първия ред, а буквално от сцената. Много ги обичам и им се възхищавам.
- Участвате и в проекти, в които се съчетават поезия и класическа музика. Какво ви привлича в това занимание?
- Красотата е огромна като океан, а аз съм като дете, което боязливо си топва пръстчетата във водата и примира от радост. Едно от проявленията на красотата е в операта. Открих колко много ми харесва да слушам класическа музика сравнително неотдавна, и колкото повече уча, слушам, чета, гледам, толкова повече откривам нейния прекрасен свят.
Самата възможност човек да присъства на живо и да гледа как съзвучието от дарбите на композитори, артисти, певци, музиканти, танцьори, художници и писатели се осъществява в едно общо представление, и то никога няма да се повтори точно същото, а се случва точно в този миг и после отзвучава и тишината го поглъща… Това е нещо изключително.
В природата на операта е да приобщава всички изкуства и да ги превръща в нещо ново и различно. Участвах в програми заедно с трио „Дивертименто“ - „Сезони в музика и стих“ и „Мишките отиват на опера“. Получих покана да водя някои камерни концерти в Старозагорската опера. Поезията си пасва прелестно с красивата музика. Ето това ме привлича - кой бяга от хубавото?
- Вярвате ли в безкористната доброта?
- Да, вярвам, и не ми е никак трудно да вярвам, защото срещам доброта всеки ден. Мисля, че хората са щедри, добри, обичат да правят красиви жестове и да си помагат. Дори понякога човек няма сили да помогне на себе си, но появи ли се възможност да направи нещо добро за друг, силите му се възвръщат. Била съм свидетел на такива случки безброй пъти. Получавала съм помощ от приятели, но също и от непознати. Вие не сте ли?
- Имате ли надежди за бъдещето?
- О, да. Всеки лесно да открие в какво е добър и да бъде щастлив и полезен за другите.
Надявам се да запазим човещината и благородството си, да помагаме на слабите, да бъдем щедри и свободни.
Надявам се всеки да живее достойно и да не бъде принуждаван да прави неща, от които ще се срамува.
Надявам се войните да затихнат и да спрат и никой да не страда от насилие.
Надявам се за всичко това, а в някои от нещата дори вярвам.
- Скоро ще излезе новата ви книга. Ще разкажете ли?
- Малко (усмихва се). Казва се „Писмото на мравката“. Поема за любовта и радостта. Приказка за възрастни. И е смешна, и романтична, и завършва щастливо. Илюстрирана е от Елена Панайотова, тя нарисува прелестни акварелни картини.
Елена Дюлгерова
