О стават три дни, в които може да се яде месо, млечни продукти и яйца. От сряда според православната традиция започват 40-дневните рождественски пости. При тях греховна става не само блажната храна, но и сексът чак до 25 декември. За онези, които нямат толкова воля да спазят църковния календар, то могат да се съобразят поне с фолклорния. В него половото табу трае само до празника Въведение Богородично (21 ноември).
Блажна трапеза
Идния вторник - 14 ноември (Филиповден), са Коледните Заговезни, посветени на края на блажния период. Според старата традиция за здраве и благоденствие задължително на трапезата се слага пиле с кисело зеле. Другите две задължителни блюда са тиквеник с повече орехи и пълнени чушки, но не с ориз, а с боб. Фолклористи разказват, че лъжицата, с която стопанинът е сипвал от блажното ядене, се скрива и не се пипа чак до Коледа, когато отново греховната мръвка ставала позволена.
В доста краища на България, особено там, където хората имат свои животни, се спазват доста магически ритуали. Специалистът по етно-религиозни практики Ели Маринова обясни, че вторникът е известен още като Мратиняк, символ на сезонните болести по хората и животните.
Зимни болести
Денят се пада в късна есен, когато зимните болести по хора и стока, осмисляни в миналото като демонични сили, започват да напомнят за себе си. “За омилостивяването им най-старата жена вкъщи коли на прага черно петле с помощта на най-младата в семейството. При изпълнение на ритуала, главата на пилето трябва да е ориентирана към вътрешността на дома“, описа забравените ритуали Маринова. При обработването на птицата после се запазвали перушината и воденичката за цяр. “С перушината се кадят родилките, наричани лехуси, които имат родилна треска, както и болни от треска деца. С нея се лекува още главоболие и кръвотечение от носа. Главата и краката на петлето се връзват с червен конец и се закачват над вратата или при огнището, за да пазят къщата от магии и злини. Спомнете си песничката от филма „Баща ми, бояджията“: „Аз имам в джоба кокоша глава…“, отбелязва Маринова.
Забрани
В Западна България дните от 11 (празника на св. Мина) до 21 ноември се считат за доста опасни и се наричат Вълчи празници. „Народът казва, че тези нощи са по-опасни дори от нощите на Мръсните дни, защото тогава по земята бродят всякакви болести и нечисти сили. Като предпазна мярка се спазват доста забрани“, коментира още Маринова. Изброява, че сред тях е избягване на работа с остри предмети, междуличностни конфликти, не се излиза след залез-слънце, изисква се въздържание от интимност заради риск от генетически проблеми.
