З нае се малко за тази крепост, но в нея е пълно с история за драматични събития и велики битки. А пред нея има път, който да се извърви, за да стане предпочитано място за посещение от наши и чужди туристи. Това е крепостта Момина кула, която най-вероятно е предшественикът на град Гоце Делчев в миналото.
За пръв път днешният град е споменат със старото си име Неврокоп през втората половина на XV в. Няма сигурни данни къде преди това е имало населено място. Но едно от най-логичните предположения е, че е точно това отбранително съоръжение, което се намира на 3-4 километра югозападно от днешния град.
Късноантичната и средновековна крепост е разположена на островърхо възвишение, от север и запад то е ограничено от дълбоки дерета, а от юг – от седловина, която го свързва с разклоненията на Южен Пирин. Крепостта има неправилна форма с площ около 10 декара. Масивен зид минава по периферията на хълма. Южната стена, дебела над 1 метър, е запазена на височина до 6 метра.
Руини
На най-високата част на възвишението се издигат руините на правоъгълно съоръжение, което е със силно заоблени ъгли от север и изток. От вътрешната му страна личат два пласта от хидрофобна замазка. Подобен начин на градеж е характерен за водохранилищата. В източна посока са запазени останки от кула.
От тази кула са наблюдавали дали насам прииждат врагове. При подаден сигнал за нападение воините хващали оръжията, а мирното население се скривало в планината.
В източното подножие на крепостта се намират изобилни културни останки: фрагменти от тухли, керемиди и битова керамика. Битовата керамика е характерна за времето на Второто българско царство (XII-XIV век). Няма съмнение, че това е подградие, което се намира в подножието на крепостта.
Историческият обект е достъпен за посещение по два маршрута. Първият подход е по туристическата пътека от село Делчево, преминаваща по живописно каменно мостче. Неудобството на този подход е тясната и неудобна пътека и стръмните наклони при слизане и изкачване. Другият подход е по черния селскостопански път, продължение на улица „Гранична” в град Гоце Делчев, който достига до подградието на крепостта.
Пътека
Източното подножие на възвишението Момина кула е заето от многобройните останки от подградието на крепостта. В северния край на подградието, в посока към крепостта, върви своеобразен път. Виждат се останки от две стени, изградени от ломени камъни с калова спойка, заграждащи пространство с широчина около 2-3 метра. Пътеката първоначално е ориентирана в посока изток-запад. Непосредствено в северното подножие на възвишението пътеката е настлана с камъни (калдъръм), а при заобикалянето на северозапад пътеката е оформена чрез изкуствено изсичане на скалите.
Внушителните археологически останки, близостта им до град Гоце Делчев, наличието на удобни за ползване комуникации са достатъчни предпоставки за проучването, консервацията и частичната реставрация на късноантичната и средновековна крепост Момина кула. Тя може да се превърне в притегателен център за туристи от страната и чужбина. Защото там е съхранено късче от родната ни история. И е време държавата и компетентните институции да предприемат конкретни стъпки за поставянето на този уникален обект на туристическата карта на България.
Легенди
Във фолклорния епос историята на крепостта Момина кула край Банско е в множество вариации. Според легенда кулата е построена от юначната сестра на Крали Марко. Тя била толкова силна, че носила камъните чак от връх Нисторица. Има и друг древен сюжет - Момина кула е построена от сестрата на цар Иван Шишман – Кера Тамара, която успяла да избяга от султан Мурат Първи. Има и трети мит, който се носи от поколение на поколение сред местните хора. Някога турски бей решил да вземе българка за жена. Тя трябвало да смени и вярата си. Момата обаче отказала и побегнала нагоре към гората. Преди да я настигнат преследвачите, пратени от бея, момата се хвърлила от кулата в пропастта и загинала. Оттогава е името Момина кула.
На километър – манастир
В непосредствена близост до крепостта, на около 1 километър североизточно от нея, се намира манастирът „Света Богородица Живоприемний източник“. Преди години, при строежа на манастирските постройки, са били открити фрагменти от колони, бази и капители, тухли и керемиди. Твърде вероятно е тези находки да произхождат от по-ранна църква, съществувала през Античността и Средновековието, която обслужвала населението на крепостта Момина кула.
Владимир Симеонов
