П рез есенно-зимния сезон наред с глиганския най-популярен си остава заешкият лов. Дивият заек има твърде обширен ареал – цяла Европа и Мала Азия, азиатската част на Русия. У нас е повсеместно разпространен, макар че през последните десетилетия на много места в страната популацията му силно намаля. Най-често го срещаме сред просторните полета и малките горички в равнините и предпланините.
Леговище
Въпреки това заекът си остава един от основните видове дивеч в България, ценен природен дар. За неговото съществуване са налице благоприятни естествени условия. А и трябва да бъдем справедливи – увеличаването на запасите от зайци е предпоставка за интензификация на ловното ни стопанство. За много райони на страната това животно е основен ловен обект. По принцип нормалните заешки запаси създават условия и за увеличаване на всички видове дивеч.
Зайците нямат постоянни надеждни убежища. Ползват само укритията, предоставени им от самата природа. По правило през светлото време на денонощието те са неактивни. Денем търсят място за отдих и укриване. Това се постига чрез удачен избор на леговища. По принцип заекът, обитаващ откритите местности, ги изравя в земята и те съответстват на размерите на животното. То лежи така, че да има обзор на околната територия, където е оставил следи.
Следи
Тръгне ли да тича, в началото заекът се движи по посока на вятъра, а после – срещу него. Заекът умело заплита следите си. Тази особеност на поведението му позволява отдалече да усеща своя враг и да вземе предпазни мерки. Преследваният заек полага всички усилия, за да отклони от следата си хищника. За тази цел той често използва различни начини, като понякога бяга и през населени места, за да се отскубне от неприятеля. Спасявайки се от врага, преплува и реки. Понякога при преследване се крие в лисичи дупки. Не са редки случаите да се спотайва сред повалени дървета, високи мравуняци, пънове, купи сено или слама. Зайците познават отлично особеностите на територията, която обитават. Всеки от тях свободно се ориентира в огромни пространства.
