Н а 1 май православната църква споменава в молитвите си паметта на Свети пророк Йеремия. Неговият ден е родил много обичаи и обреди, в основата на които обаче стои библейската легенда за славния пророк. Той е бил страстен изобличител на пороците на сънародниците си и прорицател - последният преди вавилонския плен на евреите. Неговото служене продължава почти половин столетие. Негово е и предсказанието, че Бог ще изпрати своя син и наследник на Земята. Пророкът казвал и, че човек винаги трябва да се обръща към Бога за напътствие: Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си“(Йеремия 10:23).
Житие
Йеремия е роден в село Анатот до Йерусалим. Той е син на свещеника Хелкия. Навярно това е същият Хелкия, споменат в 4 Царе 22, който отнася „Книгата на закона“ на цар Йосия и говори за религиозно пробуждане на нацията. Йеремия е призован за пророк на много ранна възраст. В началото той отказва да приеме призива, като мисли, че неговата младост, неопитност и недостатъчното му красноречие го правят недостоен за това служене. Но след като се уверил, че това е Божията воля, той прогласява Божието послание с непоколебима вярност.
Сблъсъци
По времето на пророк Йеремеия три държави се борят за господство в Близкия изток- Асирия, Вавилон и Египет. Двадесет години преди развързката на сблъсъка им, пророк Йеремия предвижда, че победител ще бъде Вавилон. И наистина, през 612 г. пр. Хр. асирийската столица Ниневия е превзета от вавилонската армия.
Разрушаването на Йерусалим от вавилонците Германска литография от 1493 година
През 605 г. египтяните също търпят тежко поражение. Така в продължение на седемдесет години Вавилон става господар в района.
Оръжие
Свети Йеремия не само предсказва сблъсъка между тези три сили, но също така посочва Вавилон като оръжие, което Бог ще използва, за да накаже юдеите за техните грехове. Той се надява, че хората ще се покаят и по този начин ще избегнат надвисналата опасност. Но неговият апел за завръщане към Бога остава нечут. Пророчеството му, че Вавилон ще превземе Юдея, е прието като шега. Затова той е преследван от своите сънародници, а неговите писания са скъсани и изгорени от цар Йоаким. Пророкът е бит, животът му е застрашаван многократно и е арестуван и затварян няколко пъти.
Предсказанието на Йеремия съвсем скоро се сбъдва. След завладяването на Асирия и Египет, цар Навуходоносор насочва яростта си към Юдея и през 586 г. пр. Хр. го превзема и оставя в развалини.
Фанатизъм
Когато армията на Навуходоносор превзема Йерусалим, войниците получават заповед да опазят живота на Йеремия. Те го освобождават от затвора и му предоставят избора - да остане в Юдея или да отиде във Вавилон. Той остава в Йерусалим. Скоро след това група от фанатизирани юдеи пленява Йеремия и го отвлича в Египет. Смята се, че пророкът умира там. Заради неговите тъжни пророчества, той е наречен “плачещият пророк.”
Народна традиция
В народната традиция празникът се нарича Еремия, Ирмия, Ирминден, Ирима. Характерен обичай за този ден е обредното гонене на змии, подобно на това на Вси светии и на Благовец. Затова денят е познат и като Зъмски (змийски) ден.
Ирминден в с. Лозен, община Любимец.
Жените не се решат, не шият и не плетат, не пипат конци и въжета, защото те наподобяват влечугите. На двора палят огньове и ги прескачат. Младите берат и ядат див чесън и тревата пулчец и вярват, че така няма да ги хапят змии, а ако ги ухапят, няма да е смъртоносно.
Подници
Друг обичай, характерен за празника, е ритуалната направа на подници – глинени съдове за печене на хляб. Според народа ни, те имали магическа сила и прогонвали зли демонични същества – змейове и хали, причинители на гръмотевиците и светкавиците. В миналото сутринта на празника моми и жени отиват с песни да изкопаят глина и хума. След като я донесат в селото, започват да я тъпчат с боси крака.
Всяка жена гледа поне малко да се изцапа с тази смес, като се вярва, че така се предпазва от ухапване от отровна змия. Глината смесват с плява, кълчища и козина и после я отнасят на баш майсторката възрастна жена, която изработва съдовете. Броят на подниците варира според числеността на семейството, но задължително е нечетен. В обреда не могат да участват жени, които имат наскоро починали близки, защото се вярва, че подниците няма да са здрави, а на душите на мъртвите ще им бъде „тежко” на оня сват. Обредът завършва с женска трапеза.
Повелител е на градушката
Свети Йеремия се почита и като повелител на градушката. Затова през деня му стопаните не работят в полето, че да не се ядоса светецът и да изсипе ледени зърна, които носи в пояса си. В южните български краища жените, които скоро са родили, почитат светеца, за да не „ерменясват“ те и децата им. В народните представи ерменките са зли женски демони, които отнемали млякото на родилките.
За да ги прогонят, бабите берат ерминска лепка и с нея баят на майките и бебетата им. Тази билка момите тайно пускат в храната на избрания момък и така правят магия за любов. Рано сутринта на Свети Йеремия жените се търкалят по росните ливади, за да бъдат здрави.
