Е пилепсиите са няколко вида, като при някои състоянието се свързва с пристъпи. Не всеки е свързан с припадане, конвулсии, гърчове, загуба на съзнание. Това обяснява пред „Здраве с Телеграф“ неврохирургът от УМБАЛ „Св. Анна“ д-р Филип Алексиев. По думите на специалиста няколко са причините за появата на заболяването. „Те може да са генетични, в по-ранна възраст. Може да са посттравматични след катастрофа и нараняване на мозъка. Може да са различни туморни формации, при възпаление на мозъка – енцефалит, или причината да е автоимунна – това означава, че тя напада свои структури, които при тяхната увреда да предизвикат пристъпи, може и да е съдова причина – в по-напреднала възраст“, посочва той.
Смърт
Специалистът коментира, че заболяването може да предизвика смърт, но тези случаи са редки. „Има такъв термин – внезапна неочаквана смърт в рамките на епилептичен пристъп. Въпросът е дали има друга причина. Най-често се случва, ако не са били подсигурени дихателните пътища, ако е имало гърч, когато се стяга пациентът, след това започва да трепери. В този момент той няма контрол върху дишането си и ако е обърнат на някоя страна или е със затиснати дихателни пътища, пак може да загине“, посочва той. Неврологът коментира, че по време на припадък човекът не си гълта езика. „Няма как да стане това анатомично. В рамките на голям гърч човекът може да слюноотделя, може да промени цвета на кожата си – да посинее. Това е, защото, когато се стягат мускулите, гръдната клетка не се развива, но това действа ограничително на пристъпа“, казва той и добавя, че повечето пристъпи не водят до такова нещо. По думите му гледката плаши повечето хора, които са свидетели на такъв припадък или гърч, но най-важното е да запазят самообладание и да знаят, че не трябва да пипат човека по време на пристъпа, а само да наблюдават да не се удря в предмети. „В годините разбрахме, че когато манипулираме устата, рискът от усложнения – счупване на зъби, нараняване, вторично кървене, нараства“, добавя специалистът.
Болни
Не е ясен точният брой на страдащите от епилепсии, а причината затова е стигмата, която тегне над тези хора, и фактът, че не ги наемат на работа. Това е причината пациентите да крият диагнозата си и да не искат да се знае, разяснява медикът. „Това е като да осъдите човек, че има високо кръвно налягане. Млади хора в работна възраст страдат от епилепсия, но никой не знае това нещо и те не искат това да се огласява“, коментира неврологът. По думите му при много тежки пристъпи е възможно да се стигне до когнитивен дефицит – промяна в познавателната функция, в паметта, в скоростта на обработка на информация, в ориентацията. „В мозъка има структури, които са епилептогенни, т.е. малка увреда при тях дори и функционална води до образуване на пристъп“, казва той и добавя, че приемът на хапчета и консумацията на алкохол също играят роля. Неврологът обяснява, че епилепсиите могат да бъдат излекувани, но това зависи от вида им. „Когато ние водим терапията, нашата цел е да превъзпитаме тези групи нервни клетки, които са променени поради една или друга причина. Ние даваме лекарства за един по-дълъг период, напасваме терапията. Това е един доста продължителен процес“, коментира д-р Алексиев и добавя, че при липса на пристъпи в рамките на две години се продължава с проследяване и тогава може да се говори за спиране на медикаментите. Той акцентира и върху проблема с липсата на пълната палитра от медикаменти за лечение на заболяването. По думите му у нас периодично изчезват лекарства, които не могат да бъдат заменени, а има и такива, които не се продават в България, въпреки че сме част от Европейския съюз. Той подчертава, че закупуването им от чужбина също е сложно, защото все по-често аптеките им изискват рецепта, издадена в страната им. Медикът пита как се решава, че у нас трябва да са по-малко медикаментите и добавя, че например липсва назален спрей, който може да спре или да намали времетраенето на пристъп. Той е категоричен, че отдавна диазепамът, който би поставил лекар от бърза помощ, не е решение за всички. Неврологът обръща внимание и на времето, което прекарваме пред телефона, компютъра, телевизора. „Хората с епилепсии, които проследяваме, са средно по пет часа и половина на ден, а около 1/3 от тях имат повече от седем часа. Имаме сериозен проблем с децата и подрастващите, защото не знаем какво ще се случва с тях на фона на тази екранна експозиция“, коментира той, позовавайки се на проведено от тях проучване. Специалистът споделя, че за да могат хората да работят по 8-10 часа пред компютър, се налага да им се дава по-висока доза от лекарствата, за да са спокойни. Той посочва, че няма да ни навреди да стоим пред екраните в рамките на три часа на ден, но разпръснати през деня, ако работата ни не изисква по-дълго време да изкарваме пред тях.
Заради липса на лекарства: АРДЕ с колективен иск срещу здравното ведомство
Асоциацията на родители на деца с епилепсия“с колективен иск срещу Министерството на здравеопазването заради липса на достъп до противоепилептични лекарства. Сред тях са антиконвулсанти, включително и такива за приложение в спешни случаи, медикаменти за венозно лечение и ректално приложение при деца. Това ограничава избора за лечение на лекарите и води до странични ефекти при пациентите, твърдят специалисти. Заради това се налага на родителите на непълнолетните или пълнолетните пациенти да купуват медикаменти от чужбина, но това става все по-трудно, тъй като рецептите, издадени от български лекари, не се признават извън страната.
От здравното ведомство коментираха за „Здраве с Телеграф“, че към момента няма постъпили сигнали от граждани или лекари специалисти за недостиг на лекарствени продукти за лечение на епилепсия, утвърдени в национални консенсуси и фармако-терапевтичини ръководства по неврология. От ведомството уверяват, че в Позитивния лекарствен списък са включени редица лекарствени продукти, които се реимбурсират от НЗОК и са на разположение на лекуващите специалисти при избор от подходяща лекарствена терапия.
По отношение на заведеното дело по искова молба от сдружение „Асоциация на родители на деца с епилепсия“ в Софийски градски съд, ви информираме, че предстои заседание по делото на 26 февруари.
Владимир Христовски
