С ветият синод е низвергнал отец Силвестър Янакиев на свое заседание в началото на септември. За това обаче се разбра едва преди дни – близо два месеца по-късно – и то заради съобщение на Гръцката православна църква. От него става ясно, че при тях е постъпило писмо от администрацията на българския патриарх Даниил, „за да знаят църковните власти в Гърция и да не се допусне служение с низвергнатия клирик“.
Вестта предизвика бурни дискусии у нас. Не без значение се оказва и личността на отлъчения духовник. През 2024 г. той понесе доста негативи, след като по негови (и на брат му) сигнали за нарушения бяха касирани изборите за Сливенски митрополит. Това доведе до каскада от събития и брожения, разтърсили не само Българската православна църква (БПЦ), а и хилядите православни християни у нас. Допълнително масло в огъня на дискусиите сега налива фактът, че отец Силвестър сам е решил да се откаже от расото си по канонични причини, а молбата за това е внесена пред синода от владиката на духовника – сливенски митрополит Арсений.
Слизането на Христос в Ада, стенопис от църквата Света София в Истанбул.
За всичко това разговаряме с бившия вече свещеник от сливенския храм „Света София“.
- Как е удачно да се обръщам към вас сега, с „отче Силвестър“ или с „г-н Янакиев“?
- Както ви е удобно, така. Принципно много от отците и миряните продължават да се обръщат към мен с „отче“. Реално съм такъв, докато не дойде заповедта от моя митрополит, Сливенския Арсений, каквато още няма. Така формално още съм свещеник. От друга страна, има решение на Светия синод. Ситуацията в момента е като в анекдота:
- Да ти викам ли такси?
- Викай ми, както искаш (смее се). Като цяло съм решил да запазя църковното си име Силвестър. Гражданското Станимир си стои в личната карта. Така и не успях по ред причини да го сменя.
- Доста странно, но научихме за вашия случай от гръцки медии след съобщение на Гръцката православна църква. Защо така се получи, че нямаше съобщение на сайта на БПЦ?
Решението е на администрацията на Св. синод да го оповестят там, където имат правомощията да го направят. Защото, за да излезе на българска територия, съобщението за моето низвержение трябваше да дойде от канцеларията на Сливенска митрополия. Можеха да изчакат и това да се случи, но така са решили.
- Според вас малко се е избързало, така ли?
- Негово Светейшество е решил да разпрати писмата по повод решението на Св. синод от септември. Това е стандартна процедура, която цели да се уведомяват поместните църкви. Обаче при условие че това е вече факт и аз сам поисках да бъда низвергнат, не мога да си обясня, защо някой е очаквал да проява безпринципност и да ходя да служа с други поместни църкви и да се правя на свещеник, когато не съм. Ако това е очаквал, много жалко, защото аз не бих очаквал, ако човек дойде в дома ми, че ще е крадец.
- Така, като ви слушам, сте обидени от начина, а и от реакциите около вашето низвержение, при положение че сам сте го инициирали?
- Не ми е обидно, веселя се с тези неща. Човек вади от сърцето си това, което има. Един вади добро, друг вади подозрение, трети злоба. Има и такива, които сега се радват, тържествуват от това, че съм низвергнат.
- Така или иначе изглежда, че напускате кораба на църквата по своя воля?
- Богословието за разлика от политическите науки е точна наука. Нито напускам кораба на църквата като клирик, нито като мирянин. Оставам в Църква. Аз напускам клира на църквата, управлението, тези, които трябва да са по-свети, по-съвършени и по-честни. Защото, когато един такъв клирик извърши някакво нарушение, не може да се разкае, покае и да си остане свещеник. Там са преклузивни действията – ако извършиш еднократно деяние, няма помилване, а задължително търпиш низвержение.
- В мотивите си за това сочите, че сте погазили 27-о апостолско правило, т.е. преди повече от пет години сте ударили някого. Бихте ли споделили какво точно се случи?
- Бях нападнат на улицата с нож от човек в нетрезво състояние. Наложи се да отвърна на агресията му с агресия, нещо, което 27-о апостолско правило забранява. Аз съм изнесъл над 2000 лекции, включително и в училища по различни теми. Винаги съм учил, че човек трябва да отговаря за постъпките си. И когато извършиш някакво престъпление, трябва да получиш навременно наказание, за да не го получаваш във вечния живот.
- В тази ситуация какво трябваше да направите, че да не погазите канона?
- Трябваше да оставя нападателя да ме третира по неговия си начин.
- На фона на тази агресия, която залива в момента България особено сред младите, думите ви на мнозина сигурно звучат противоестествено, но всъщност са доста поучителни?
- Мястото на Църквата е да възпитава в търпение, смирение, вяра в Бога, уважение към ближния, в спазване на Десетте Божи заповеди. Защото това, ако го има в живота ни, няма да страдаме. А в момента като учител в морално отношение имаме американците, които по отношение на социо-културата не е тайна, че са най-зле. Там според официалната статистика на всеки 6 минути има убийство, а на 3 минути изнасилване. Ние българите трябва да следваме като пример само християнството и Бога. Така че мястото на Църквата е да учи хората да не правят това, което не искат да им бъде направено и на тях, най-малкото.
- А този сблъсък случайно ли стана или...?
- Това не искам да го коментирам. Не съм провокирал агресията, човекът си имаше съображения. Имаше след това разследване, което приключи. Това не е толкова важно. От значение е само, че тогава наруших канона. И оттам насетне за мене беше въпрос на етика да си поискам да бъда поставен на правилното място.
- Според вашите наблюдения има ли и други клирици за низвержение?
- Понеже доста годни бях духовен надзорник на Сливенска епархия, имам представа от състоянието на клира. Има свещеници (които слава на Бога не са толкоз много, но за мен и те са много), са извършили канонични престъпления. Те са за низвержение, но продължават да носят расо и да ползват привилегиите на клира.
- Какво например са сторили?
- Някой е крал, друг е прелюбодействал, трети е бил някого, четвърти е правил други престъпления. За низвержение има както свещеници, така и епископи. Всеки един от тях ще си плати. По-добре да намерят сили сега да отстъпят от привилегиите, които са им дадени, отколкото после Господ да отстъпи от тях и да не ги допусне до Царството Божие.
- Тази година бе доста бурна за Православната църква у нас както заради скандалите около избори за Сливенски владика, така и покрай избора на новия патриарх. Доста проблеми бяха поставени на масата, но всичко утихна някак си с избора на патриарх Даниил. Намериха ли обаче решение тези проблеми или в момента са замразени?
- Българската православна църква е конфедеративна структура. Което ще рече, че патриархът е Софийски митрополит, а не е главатар или самовластен император, както повечето хора неправилно мислят. Реално той има пълни правомощия само в Софийската епархия, която управлява. Върху останалите има само съвещателна власт – може да изкаже мнение, но не може да наложи поведение или някакъв вид политика на останалите митрополити, които са независими от него. Ето защо властта на патриарха ни е по-скоро представителна. И ако му върви епархията, то значи е добър митрополит. Сред задълженията на всеки от владиците е да следи за чистотата на клира, т.е. да няма „анаксиос“ (недостоен от гръцки ез .- б.р.), както е модерно сега да се казва.
- А ако условно някой митрополит е за низвержение, а патриархът като пръв сред равни няма право да го махне, каква е процедурата тогава?
- Аз категорично не мога да кажа, че някой от митрополитите ни е за низвержение. Но говорейки условно, ако някой митрополит извърши тежки канонични нарушения , тогава това е работа на св. Синод. Събранието на митрополитите може да ограничи действията му и съответно да го свали от поста му. Но това е изключение, което не зная да се е случило през последните 150 години. Единствено се случва да отстъпи митрополит поради болест, както това стана с дядо Галактион в Старозагорска епархия. Слава Богу, днес нямаме митрополит, който да е толкова зле поставен, че да се изисква външна намеса, за да бъде отстранен. Нямам спомен такива неща да има например в Руската църква, в Сръбската, в Румънската или в Гръцката. За архимандрити, за монаси, за свещеници - „да“ обаче не и за висшия църковен клир, което е радостно като констатация.
- Нека да се върнем пак към вашия случай. При ръкоположението ви като свещеник сте получили Божията благодат, която идва от времената на апостолите и с която се извършват църковните тайнства. Сега след този административен акт бих го нарекъл по вашето отлъчване, какво се случва с тази благодат, ще се махне или ще остане да действа над вас?
-Това е интересен богословски въпрос. Благодатта е една, но проявленията й са много различни. Тя се дава с ръкоположението т.е, когато епископът поставя ръце върху главата на свещеника. И когато свещеникът направи канонично нарушение, неговата благодат продължава да е действителна, но върху него вече не е действаща. С други думи на мен тази благодат ми е отнета – аз съм се самоотлъчил в момента, в който съм направил греха. По тази причина всички тези свещеници, които са нарушили канона по някакъв начин - живеят в двуженство, крадат от църквата или са ударили някого, колкото и да се самозаблуждават, единствено могат да излъжат хората, но не и Бог. За такива няма спасение: на свещеник, който е самонизвергнат, но не е низвергнат от Църквата - Адът му е гарантиран.
Аз самият не го правя от страх от Бога, искам да съм в мир с него. А кой какво ще каже, заклеймяване, приказки – има ги в изобилие, както и странно отношение на митрополити. Всичко това не ме притеснява ни най-малко, Господ е съдия на всички. Сам Господ Иисус Христос в Евангелие от Матея, седма глава, първи стих, казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Аз избягвам това. Усещам, че Господ не ме е оставил нито за миг. Спаси ме по времето на ковид-пандемията. Тогава бях с 37 сатурация в продължение на почти седмица. Специалистите знаят за какво чудо става дума да оцелее човек в такова състояние.
- Оценките за вас вървят от „Осанна“ до „Разпни Го“, някои казват, че сте били изкушен от Дявола?
- Естествено, че съм бил изкушен, иначе нямаше да постъпя по този начин тогава. Но ето, че и аз помагам сега на Църквата да стане по-чиста.
- Други миряни и духовници обаче ви благодарят за службата, млади свещеници изразяват признателност, че сте им дали първи стъпки във вярата. Кога започна за вас този път?
- През 1994 г. като дякон и 1996-а вече като свещеник. На Кръстовден ме ръкоположи дядо Йоаникий, Царство му небесно.
- С оглед и на вашето напускане какъв е дефицитът на православни духовници в България?
- Много е голям. Проблемът е в това, че за да имаш нещо, трябва първо да го отгледаш. Добре е тези кадри да знаят древните езици – староеврейски, старогръцки, старобългарски, латински. Да имат представа от Богословие, а то включва 50 дисциплини, които се учат в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Трябва да имат познания по психология, по социологически анализи и подходи към хората. Трябва да имат една богата обща култура. Освен всичко останало да имат певчески качества, за да не пъдят хората, като ревнат в храма. Животът им трябва да бъде за пример. А не да казват хората: „Заради Иван намразих св. Иван“. И не на последно място – да спазват канона, защото и аз може да съм имал качества, но като не съм го спазвал...
- С какво ще се занимавате занапред?
- Аз съм кадърно момче, ще намеря с какво. Все пак бях четвъртият човек в България, който вкара ветрогенератор и го постави в Сливен. Внесох го от Дания, прекарах го през цяла Европа, документацията беше изрядна и на 30 ноември 2004 година го пуснах в експлоатация. Никой още не може да подобри рекорда ми за толкова бързо присъединяване към мрежата. Разбирам още от строителство, от имоти, все някъде ще се намери място и за мен.
Това е той:
- Роден е на 5 октомври през 1970 г. в Сливен.
- Завършва текстилен техникум със специалност „Химия“. Следва химия и физика в Софийския университет, след което пак там завършва богословие.
- Изнася над 2000 лекции в цялата страна за вероучението и сектите.
- През 1999 г. реализира първия православен център в своя град. През 2003 г. въвежда ежедневна света литургия в Сливенска епархия в храм „Света София“.
Любомир Старидолски
